Ще ни подхожда място в Топ 8 в света

Мони ГЕОРГИЕВ

Димо Георгиев Тонев е бивш волейболист, а сега помощник-треньор на италианеца Марчело Абонданца в женския ни национален отбор по волейбол. Роден е на 2 юли 1964 г. във Велинград. Състезателната му кариера започва от спортното училище в Пазарджик, кара военната си служба в школата на ЦСКА (1982-1984). След нея преминава във "вечния враг" Левски, където играе от 1984 до 1989 г. Продължава в Италия, като се състезава последователно за Петрарка Падуа (1989/90), Сислей Тревизо (1990-1992), Волей Прато (1992/1993), Палаволо Катания (1993/1994). В първия сезон с тима от Тревизо печели Купата на ЦЕВ. После отива в Гърция и сменя екипите на двата местни гранда - Олимпиакос Пирея (1994/1995) и Панатинайкос (1995/1996). Играе и една година за Галатасарай, а после се завръща в ПАО, където след сезон 1997/98 се отказва.
Има 480 мача за националния отбор, участва на Олимпиадите в Сеул/88 и Аталанта/92 (6-о и 7-о място). Бронзов медалист от Световното първенство във Франция през 1986.
След края на кариерата се захваща с хотелиерски бизнес в Боровец. Връща се към волейбола през 2011, когато е поканен за помощник на наставника на женския национален отбор Драгутин Балтич. След уволнението му е временен старши треньор, а през ноември същата година приема да бъде и в щаба на италианеца Марчело Абонданца, а от миналата година пое успоредно и девойките.
Има син Георги и дъщеря Любомира, която го дари с внук, носещ неговото име.

- Г-н Тонев, само преди дни България се класира на световното първенство в Италия след 3 победи от 3 мача в квалификациите в Самоков. Каква е равносметката за тези срещи и като цяло за тима след завръщането ви към волейбола?
- Вече 2 години и 3 месеца Марчело Абонданца и аз сме начело на този отбор и целите, които си поставяхме, бяха почти изпълнени. Почти, защото миналата година на Европейското първенство само гейм ни раздели от добро класиране. В хубавите резултати включвам предолимпийската квалификация в Азербайджан, която спечелихме, европейската квалификация, тази за Гран при в Чехия, победите над олимпийския шампион Бразилия, бронзовите медалистки от Лондон 2012 Игрите - Япония, еврошампионките от Сърбия на европейското миналата година и световните квалификации в Самоков. Последният успех беше изключително важен, защото от 2002 г. не бяхме играли на световно, а след толкова дълъг период имаме възможност да се представим с много млад отбор със средна възраст 23 г. Пътят не бе лек, срещахме трудности от различен характер.
Специално за квалификацията в Самоков - бе тежка, нямахме възможност за специална, по-дълга, базова подготовка. Състезателките идват от различни първенства, с различен цикъл. Играят по 1, по 2 мача на седмица, а в Самоков трябваше да излязат за успех 3 поредни дни. Някои от състезателките имаха по-леки травми, други заради контузии въобще не пристигнаха за лагера. Радваме се, че го поставихме във възможно най-добро кондиционно състояние, както и че 2014 започна с успехи - както за мъжкия, така и за дамския волейбол.
- Щеше ли да е разочарование, ако не бяхме спечелили групата в Самоков?
- Със сигурност щеше да бъде, защото нашият отбор върви във възходяща линия и това е още едно стъпало в неговото развитие. Преди всичко щеше да е разочароващо заради труда, който положиха момичетата, ние от треньорския щаб, федерацията...
- Появиха се слухове, че ще "жертвате" част от състезанията през 2014 заради натоварения цикъл...
- Със сигурност няма да "жертваме" нито едно. Всички официални състезания са добре дошли. Въпросът е с какъв състав ще играем. След като стане ясен форматът на Европейската лига на 15 януари, с Марчело Абонданца ще направим програмата за лятото. Календарът наистина ще бъде много наситен, защото ще участваме в Европейска лига, Гран При, световното първенство, европейска квалификация, пуснали сме заявки и за турнири, където се играе с покана - като "Елцин Куп" в Русия.
Трябва да започнем подготовка, да сме наясно с кои състезателки ще работим, да степенуваме турнирите, да дадем възможност на тези, които са играли повече, за по-голяма почивка. Най-важна е евроквалификацията за шампионата в Белгия и Холандия. Важно е и да спечелим и квалификацията от Гран При, която приемаме, тъй като успех ни дава шанс догодина да преминем във 2-рата група, откъдето по-лесно можем да търсим класиране във финалната фаза и дори финал. Искаме и да играем във финалната четворка на Евролигата, но в този турнир можем да дадем шанс на по-младите.
Истина е, че не сме нито Русия, нито Италия, нито Турция, за да имаме няколко състава, които да играят едновременно. Ще се обърнем към по-младите, които досега участваха, но ще опитаме да прикрепим и другите, взели участие на европейското миналата година. Имаме няколко състезателки на 23-25 години, които искаме да видим как ще се представят. Всяка, която играе добре на клубно ниво, може да намери място в състава, всички състезателки са ни ценни.
- Какви цели могат да бъдат поставени за Световното първенство и кои състави са вашите фаворити?
- Нашият отбор се стреми винаги да побеждава, независимо срещу кой играе. Смятам, че класиране между първите 8 би било изключително престижно и още една крачка напред в развитието ни. Още е рано обаче да се определят фаворити, но по принцип те са ясни - Бразилия, Италия като домакин, Щатите, да не забравяме Русия, но със сигурност ще излязат и други. Има още време - нека да видим как ще се представят, защото всеки отбор израства, работи...
Нашият основен проблем е постоянството в мачовете - тези амплитуди от много силни и не много добри срещи. Характерно е за млади отбори, какъвто е нашият, но ще продължим да работим в това отношение - да имаме една константност.
- Има ли напрежение у по-младите състезателки?
- Напрежение има не само върху тях, а у всички. Напрежение значи отговорност в това, което правиш. Ако не се безпокоиш от нищо, значи си безотговорен. Когато играеш важни състезания или квалификации - да, психологически момент има. Той не е само за младите, а за всички. Но всеки отбор трябва да мине по този път и да се кали за битки.
- Защо решихте да се върнете във волейбола, след като вече се бяхте захванали с хотелиерски бизнес?
- Това или ти е вътре, или не е. При мен е вътре, а стана малко случайно. После, като видиш, че нещата ги знаеш и ги разбираш, ти доставя удоволствие да предадеш опита си на някоя състезателка или състезател. В този смисъл мога да кажа, че в последно време отборът ни играе много добре на блокада, там, където конкретно аз се занимавам. Има още какво да се желае, но тренираме в тази насока и ще ставаме все по-добри.
- Къде се пробива по-трудно - в треньорската професия или в хотелиерството?
- Навсякъде е трудно, днес няма леко никъде. Особено при тая криза, където хората са се свили. Незнанието, неизвестното утре плаши хората да инвестират, да харчат пари и т.н., защото това е в основата... Пари в България има, но хората не ги харчат, спестяват ги в банките. А това спъва всичко останало.
Иначе в никой спорт не е лесно. Трябва постоянство, много работа, ежедневна работа. Който не се е занимавал, не знае какво е. Ние не спираме да работим - дори когато състезателките спят, треньорите гледаме видеа, подготвяме тренировки, мислим за други неща - за пътуванията, турнирите, всичко останало. Когато момичетата пък са по клубовете, правим програма за лятото, къде ще тренираме, какви са залите, трябват ли подобрения, в какви турнири ще участваме, ходим да наблюдаваме съперници. Изобщо, нашата работа не спира.
- По-лесно ли се работи с дами, отколкото с мъже? По-лесно ли се мотивират?
- И с мъже, и с жени се работи трудно, защото работиш с хора - различни характери, които трябва да ги обединиш в една цел, да тръгнат по един път. Не се оплакваме, засега уцелваме ваксата.
- Бихте ли поели клубен тим?
- Да, бих поел, защо не? Може и аз да последвам примера на селекционера Марчело Абонданца, който застана начело и на Фенербахче.
Реших да се занимавам отново с волейбол и да се развивам като треньор. Наистина малко късно започнах, но аз и като състезател стартирах късно - на 15 г., така че който има желание, може да се усъвършенства, независимо от възрастта и периода, в който започва.
- За съжаление дамският волейбол в България все още е далеч от популярност спрямо мъжкия. За да предизвикат интерес, шампионките от ЦСКА дори се съблякоха за артистичен календар...
- Аплодирам и приветствам начинанието, това разчупване около женския волейбол. Всички трябва да се замислим по какъв начин да направим по-атрактивен нашия спорт, да се привлекат повече зрители. Той е продукт, който се предлага на пазара, и ако е достатъчно атрактивен, ще има спонсори, интерес от телевизии. Сега това ново нещо, което се прави и започва от Лигата - там, където се занимават Румен Янчев и Вальо Михов... Мисля, че оттук нататък нещата ще потръгнат, защото трябват огромни инвестиции - преди всичко в база, на която да се стъпи, за усъвършенстване на всички треньори, подчертавам - на всички, като започнем от тези на децата, та до тези на мъжете. В това отношение изоставаме доста.
Имаме Волейболна лига, организираща първенствата. Тя е вътре в нашата федерация, само че си има организация - намират спонсори, плащат разходи, дават пари на клубовете. По принцип навсякъде в чужбина са организирани по този начин нещата - федерацията отговаря за националните отбори, а Волейболната лига - за организирането на първенствата, купи и пр. Ще отговарят и за сключване на телевизионните договори, но относно излъчването - мачовете трябва да се предават в удобно време и по гледаеми телевизии, защото ако излъчваш по БНТ2 и БНТСвят - не всички гледат тези програми, така че какво като го излъчваш, а хората не могат да го видят? Сега започнаха излъчванията и по интернет.
- И за финал: за какво не му стига времето на Димо Тонев и какво иска да постигне в личен и професионален план през 2014 г.?
- Със сигурност за много неща, не зная човек, на когото да му стига за всичко. Имам много ангажименти, не намирам време за моя син, за внука ми, за моите близки, те са онеправдани във всичко това, което правя, но когато човек се занимава с нещо сериозно, се лишава от едно, за да постигне друго. Ето - аз се лишавам от близките си, но пък изпитвам удоволствие от постигнатите резултати с националките. Казвали сме на момичетата, че когато почнат да постигат резултатите на мъжете, ще почнат и да пълнят 10-хилядни зали. Вече се наблюдава увеличение на броя на зрителите. Занапред само здраве да има! Здраве да има и за феновете, които да гледат повече женски волейбол.