Ще има ли различен Ердоган?

Докато Гърция изправи на нокти цялото евроатлантическо войнство, Турция изживява не само интересен период в развитието си, но и създава ситуации на непредсказуемост, които затрудняват дори световно известни анализатори. Ясно е едно - президентът Ердоган няма да се откаже от завоювани доминиращи позиции в турската политика, каквото и да му коства това решение. Независимо от все по-отчетливи гласове в страната, които открито говорят за "преразглеждане на нашата политика към Близкия изток и арабските страни в една по-реалистична форма" и които не крият и появилите се разногласия в самата управляваща ПСР.
Преди дни в присъствието на Ердоган експрезидентът Гюл направи изказване, което поставя пръст в раната турска външна политика. Думи като "в Близкия изток не е решен палестинският въпрос, няма траен мир, ислямските държави са една срещу друга" са само рамка, в която картината на провалената турска политика на "нулеви проблеми със съседите" боде очите на всички в страната и навън. Гюл не само говори за развитие на отношенията с всички страни в Близкия изток, но призовава и за действия, които биха дали възможност Турция да стане отново "вдъхновение и да сочи пътя" от Либия до Египет, от Йемен до всички страни в Залива,  защото в региона развитието е съвсем друго.
Няма съмнение, че тази критика за провалите във външната политика се скрива зад обтегаеми фрази с призив за промяна. Ердоган сигурно си дава сметка, че предупреждения от такъв опитен политик като Гюл звучат добронамерено. Още повече, че "ако настъпи един голям хаос, може да се изправим пред непредвидени изненади", споделят  повечето турски медии. Медиите отбелязват и сътресенията в редиците на ПСР, защото се предполага, че на предстоящия в края на август или средата на септември конгрес на управляващата партия ще бъдат отстранени тези, които 3 мандата са били на различни управленски нива. Явно не е намерена подходящата формула, за да не се предизвикват нови безпокойства в партийните редици. Казват, че на всяка седмична среща Ердоган и премиерът Давутоглу разглеждат тази тема с цел да посочат пътя, който трябва да следва ръководството на ПСР след съответно решение на Централния съвет.
Самият Централен съвет на ПСР се състои от 50 членове, от които 12 са приближени на Ердоган, 18 са с 3 мандата, включително и Давутоглу, а има и 20, които от изборите насам отстояват противоположни политики.
Явно няма да е много спокоен конгресът на ПСР, а битките ще са ожесточени. Едва ли е утеха и че в основната опозиционна НРП настроенията са сходни. Там предстои дискусия как да се процедира, ако се стигне до нови т. нар. "ранни" парламентарни избори. Според правилника на партията 85% от кандидат-депутатите се избират на вътрешнопартийни предварителни избори. Липсва яснота дали при извънредните избори ще се наложи отново да се правят вътрешни избори или вече избраните народни представители ще се кандидатират за нов Меджлис, ако при настоящия не се сформира правителство. Давутоглу вече е натоварен от президента Ердоган да състави коалиционно правителство и преговорите, договорките, задкулисните сценарии са в ход. А НРП чака отговор от Централната избирателна комисия дали да промени правилника си или може да участва със същите депутати и при новия избор. Явно партиите в Турция не изключват варианта "ранни" избори.
На този фон анализите за причините, които са в дъното на спада на ПСР на изборите от 7 юни, носят определена информация за политико-икономическата ситуация в настоящия момент в Турция. Натежава изводът, не само в опозиционната преса, че намаляването на подкрепата за ПСР се дължи най-вече на неуспеха на "стратегията за постоянен икономически ръст". Няма как да е иначе при намалената покупателна способност на населението, отчитания по-нисък от предишни години икономически ръст, увеличаването на лихвените проценти, спадането курса на турската лира, а също и факта, че 58% от гражданите през 2015 г. вече са на мнение, че икономиката се води зле (при 51% миналата година). Освен това редица социологически агенции съобщават, че 53% от турците намират за неуспешна външната политика като визират предимно Близкия изток, главно Сирия. По този начин става ясно, че изградената от Давутоглу политика на стратегическа дълбочина, която поставя ударението върху необходимостта от централизирана политика, вместо да се използва историческото и културното наследство, както и географското положение, се отчита от хората като истински неуспешна. Някои медии казват, че тази външна политика на "нулеви проблеми със съседите", "мека сила" или "ритмична дипломация" трябва "да се яви на поправителен изпит", защото не е постигнала успех, напротив. Ниски са оценките на турските граждани и за политиката за образованието - 52% я смятат за неуспешна. 61% смятат, че корупцията през последната година е отбелязала ръст, а в същото време доверието в институциите е намаляло. Странно, но по десетобалната система армията получава най-високата оценка - 6, а политиците и медиите са около 4.
Резултатите от тези социологически проучвания може да имат връзка и с информациите за направени от правителството напоследък редица промени в институции, правилници, търгове за околната среда или обществени поръчки. Най-ценните места в Анкара (в Чанкая и Гьолбашь) са обявени за зони за развитие, което поражда съмнения за бърза приватизация чрез продажби от съответните общини. В същото време президентът Ердоган е взел решение да превърне така атакуваната от опозицията негова резиденция "Ак сарай" в религиозно-културен център с джамия, медресе, библиотека и т. н. Името вече е "Джумхур башканль кюллие" и то със сменен интернет адрес. Опозицията ще трябва да намери нов повод в този случай, за да критикува действията на Ердоган. След като 54% от населението е убедено, че през 2015 г. е увеличен натискът върху пресата и журналистите, значи няма как да се очаква, че ще има промяна в практиката за редуциране на информациите или манипулиране на информационните потоци.
Наистина интересен период за Турция, с много залози вътре и извън страната. Без да се отчитат влиянието на геополитиката и развилите се антитурски настроения в съседни държави, предимно Сирия и Египет. Да не говорим за кюрдите там или в Ирак. Но Анкара в исторически план е доказвала, че може да се изправя след периоди на късогледа политика или стратегически грешки както в страната, така и навън. Предстои да видим дали Ердоган ще се окаже наистина политик от висока класа и то без етикети като "султан", "диктатор" или "самозабравил се ислямист". Понякога обстоятелствата са по-силни от личните амбиции. Не само в Турция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган разведе група журналисти из открития миналата година президентски дворец в Анкара, по-известен като Белия дворец, в който има 1150 стаи. Резиденцията е изградена на защитена територия и за нея са похарчени 650 млн. долара. Ердоган посреща делегациите с церемонии, в които участват актьори, облечени в традиционни тюркски военни костюми от минали епохи. Президентът покани журналистите в своя офис, таванът на който се намира на 8 метра височина, а малък апарат разпръсква аромат на тамян, характерен за османските дворци. Ердоган съобщи, че предстои да бъде изградена оперна зала с 2300 места в конгресния център в рамките на комплекса. Строи се също и отделна резиденция за държавния глава