Ще има ли епидемии и глад и у нас

Проф. Михо Семков

Учени изследователи от британския университет "Англия Ръскин" в Кеймбридж стигат до заключението, че "епидемии, глад и безредици" чакат човечеството до 2040 г., заради катастрофален недостиг на храна" (в. "Индипендънт"). Причината за това ще бъде, че увеличаването на населението в света и търсенето на храни ще надвишава капацитета на производството. Сега 5% от хората в 79 страни гладуват. Някои изследователи в тази област смятат, че млякото и млечните продукти през следващите десетилетия ще се превърнат в "бялото злато" на страните производителки. Възниква фундаменталният въпрос за мястото на България в този глобален процес, т.е. ще продължава ли страната ни да бъде вносителка на хранителни животински продукти или ще успее да реализира потенциала на страната за производство на такива продукти не само за пълно задоволяване на вътрешните потребности, но и за износ на международните пазари.
Отговорът на този въпрос зависи от

две фундаментални "ако"

Първото е, ако не се промени държавната политика на неангажираност, безхаберие и безотговорност по отношение развитието на животновъдството, каквато беше през последните 25 години (периода на прехода), няма никакво съмнение, че кризата ще се задълбочава, производството на качествени родни хранителни продукти ще намалява, а вносът на храни с изтекъл срок на годност или "боклукът" на Европа и други страни ще продължи да нараства. През последните години вносът на месо за консумация нараства до 56% от потребностите на страната, в т.ч. 103 хил. т субпродукти, които страните производителки използват основно за приготвяне на кучешки храни. Внасяме също 36% от млякото и млечните продукти. Голяма част от сиренето се произвежда от сухо мляко и частично хидрогенизирана палмова мазнина. Експерти твърдят, че България осигурява едва 40% от потребностите от свинско и 8-10% от потребностите от говеждо месо. Ако тази пагубна тенденция продължи и в бъдеще, очевидно катастрофата ще бъде неизбежна с всички драматични последствия.
Другият реално необходим и възможен вариант за страната е, ако държавата и обществото като цяло чрез многобройните правителствени и неправителствени органи и организации, отговорни за ефективното развитие на животновъдството, се стреснат и излязат от летаргичния сън и започнат да провеждат незабавно и решително твърди и последователни действия, за

динамично развитие

на този отрасъл. Развитието на родното животновъдство през следващите 3,5 десетилетия на първата половина на ХХт век трябва да бъдат съобразени с постиженията и тенденциите на развитие на Европейското и световното животновъдство, както и с възможностите на страната за създаване на високопродуктивно и ефективно животновъдство.
Алтернативата да се развитие едно цветущо животновъдство не е химера, а за това съществуват реални възможности - обширните равнини на Добруджа, Мизия и Тракия за производство на концентрирани и комбинирани фуражи, силажи, груби фуражи за пълно задоволяване потребностите на преживното животновъдство, свиневъдството и птицевъдството. Освен в равнините в страната се простират около 17 мил. декара ливади, мери и пасища основно в планинските и полупланинските райони - 27,3% от използваемата площ на страната. Те са богат източник на тревни фуражи за пасищното животновъдство. Сега почти цялата тази площ остава неизползвана и земите пустеят.
Творческата съзидателна дейност по възраждане на нашето животновъдство трябва да започне след предварително задълбочено проучване и анализ на мащабите за финансовите средства и източниците за тях в дългосрочен план, които ще мотивират млади и квалифицирани хора за отглеждане на животни. На тази основа трябва да се разработи

националната програма

за развитие на животновъдството. Националната програма ще определи приоритетните направления, които най-бързо ще измъкнат отрасъла от тежката криза. Безспорно това ще бъде предмет на задълбочени научни дискусии, но приоритетите се налагат от само себе си и те са:
увеличаване броят на животните от основните категории - репродуктивните, при отделните видове. В периода на прехода бяха унищожени огромен брой животни и сега в България се отглеждат едва по 5-6 животински единици на 1000 декара обработваема земя, а в Европа се отглеждат по 50-60. За възможностите на страната за отглеждане на повече животни ще посоча следните статистически данни: през върховата предвоенна 1939 г. в страната са се отглеждали: крави - 537 хил., биволици - 172 хил., овце майки - 7004 хил., кози майки - 450 хил., свине майки - 78 хил.
След разрухата от Втората световна война животновъдството беше възстановено и през 1990 г. броят на основните категории животни достигна: крави 617 хил., биволици - 11 хил., овце майки 5007 хил., кози майки - 367 хил., свине майки - 381 хиляди. Общото производство на мляко през 1990 г. достигна 2385 хил. тона, а на месо - 1272 тона. Тези цифри показват

огромния потенциал на страната

за производство на животински продукти. В годините на прехода (1990 - 2014 г.) ежегодно намалява броят на животновъдните стопанство и на животните в страната и през 2014 г. броят на: кравите е 344 000, или с 273 000 по-малко спрямо 1990 г.; биволици 6339, или с 5000 по-малко; овце майки 1 109 000, или с 3 998 000 по-малко; кози 22 700, или с 140 000 по-малко, свине майки - 43 000, или с 338 000 по-малко в сравнение с 1990 г. Необходимо е отговорните държавни дейци и учени-животновъди при разработване на "Програмата" да предвиждат създаването на нови животновъдни ферми да обхване цялата територия на страната за най-ефективно използване на фуражните ресурси на всеки кът от родната земя. Най-бързо и ефективно може да започне създаването на нови високопродуктивни ферми, ако се създаде необходимата законова база и със законови и икономически методи и средства се принудят арендаторите на земя, в зависимост от арендуваната площ да отглеждат необходимия брой животни.
Вторият приоритет е предприемане на енергични действия за повишаване генетичния потенциал на животните за висока продуктивност. Независимо от многобройните организации за контрол на продуктивните качества, за селекция и репродукция от тяхната дейност няма необходимия ефект. Примерно средната продуктивност на кравите в страните в ЕС през 1991 г. е била 4420 кг, а през 2010 г., т.е. за 20 години, нараства на 6781 кг., т.е. с 2361 кг, а в България за същият период се задържа на едно ниво - съответно от 3387 кг. на 3342 кг, или (-) 45 кг. Подобно е състоянието и в овцевъдството. Примерно високомлечната порода овце лакон във Франция и нашата черноглава плевенска порода през 1940 г. са били с еднаква млечност, а сега средната млечност на елитните стада от тези популации за лакона е 450 кг, а за черноглавата плевенска - 90 кг. (по Н.Тодоров).
Увеличаването на

млечната продуктивност

има огромно значение не само за увеличаване производството на мляко, но и за увеличаване приходите и печалбата на говедовъдите. Икономисти са установили, че ако годишната млечност в кг от крава е 3000, печалбата в лева ще бъде - 144, при 4000 кг. печалбата - 180 лв., при 5000 кг - печалба - 445 лв., при 6000 кг печалба - 690 лв., при 7000 кг. - печалба - 920 лв., и при 8000 кг. печалбата е 1140 лв. Бързото повишаване на генетичния потенциал на животните за висока млечност е добре известен - повсеместно (над 80%) изкуствено осеменяване на кравите със семенна течност от елитни разплодници, проверени по качество на потомството. В това направление са налице благоприятни възможности за внос на дълбоко замразена семенна течност със заложби на приплодите, получавани от нея, за 7-8 хил. кг, които вече за водещите страни не се използват. Те използват семенна течност и потенциал над 10 хил. кг. млечност.
Решаването на проблема с увеличаване производството на месо от едър и дребен рогат добитък може да се постигне чрез: увеличаване броя на животните от тези видове респективно - приплодите за клане чрез най-ефективно използване на репродуктивния потенциал, т.е. повишаване на плодовитостта, и трето - чрез угояване на всички приплоди за клане - за животните от ЕРД да се колят при жива маса над 500 кг, агнета и ярета над 25 кг. и шилета над 30-40 кг. Голяма роля за увеличаване производството и подобряване качеството на месото ще изиграе ускорено създаване на

месодайно говедовъдство

и овцевъдство. Месодайни породи говеда и овце се отглеждат не само в Европа, но и във всички страни по света. Техните биологични качества позволяват при пасищно отглеждане да се получава евтино и изключително висококачествено и вкусно месо. В много обширни райони на Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Рила и Пирин може и трябва да плъзнат многобройни месодайни говеда и овце.
    Трети поред, но с първостепенно значение проблем, е осигуряване правилно и пълноценно хранене на всички видове и категории животни. Храненето осигурява здравето, продуктивността и реализацията на генетичния потенциал на животните. Както беше посочено, в страната има огромни равни поля за производство на зърнени фуражи, силаж, люцерново сено и сенаж, а от преработката на маслодайните семена получаване на изключително ценните шротове и кюспета, за производство на пълноценни комбинирани фуражи. Огромните количества отпадни продукти от зърнопроизводството - слама, плява, царевичак, слънчогледови пити и други могат да бъдат оползотворени от преживното животновъдство.
В заключение - всички проблеми за развитие на животновъдството в нашата страна могат да се решат през следващите 2-3 десетилетия, ако се намерят държавни ръководители с широко мащабно виждане и далновидно мислене, които твърдо, решително и отговорно да провеждат политиката за интензивно развитие на нашето животновъдство.