Ще дръпне ли износът икономиката?

Според експерти износът е основна движеща сила на българската икономика. Негативните данни се свързват съответно с опасения за забавяне на икономическото възстановяване на страната и влошаване на състоянието на бизнеса. След рецесията през 2009 г. експортните сектори бяха двигател за възстановяване на растежа и тяхното значение за икономиката на България нарасна. Не се ли възлагат обаче твърде големи очаквания за приноса му към ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) и какво определя неговото нарастване и неговия спад? Като стойност експортът до момента е една трета от БВП за миналата година.
Другите два двигателя - инвестициите и потреблението, дават разнопосочни сигнали.  Потреблението показва плавен ръст пореден месец. Инвестициите обаче забавиха ход и поне засега не дават признаци на чувствително съживяване.  Затова вниманието и очакванията отново са насочени към експорта.
Началото на годината започна със спад на износа след шест поредни месеца на ръст. След като през 2013 г. износът нарасна общо с близо 7%, а вносът - с малко над процент, в първите месеци на новата година вносът започна да расте с по-бърз темп от износа. Това не е добра новина за икономиката като цяло, защото единственият начин да се компенсира ефектът от растящия търговски дефицит на страната е увеличение на инвестициите. При ръст на вътрешното потребление, какъвто се отчита, обикновено инвеститорите идват сами, но последните събития в страната влияят негативно на инвестиционното доверие и наблюдаваме спад в инвестициите. Въпреки че нямаха драматичен ефект върху цената на българския дълг, кризата с Корпоративна търговска банка, оставката на правителството и поредицата системни проблеми в публичния сектор, нестабилната политическа обстановка определено влошават инвестиционния климат и вниманието се насочва към експорта, а там новините засега са добри.
Според последни данни износът се възстановява за пореден месец. Тези новини смекчават опасенията, че през тази година той ще забави своите обороти, след като през 2013 г. бе основният двигател за икономическия растеж. Като цяло данните за търговския баланс за миналата година излъчиха положителни сигнали. Имахме ръст на износа към едни от основните ни търговски партньори - Германия и Китай. През януари 2014 г. сме изнесли доста по-малко стоки и услуги към Украйна и Русия в сравнение със същия месец на 2013 г. Износът към Русия, от която сме внесли най-много стоки през миналата година, също намалява. После тенденцията се запази заради геополитическата криза.
През февруари пък започна кризата между България и Турция за транспортните разрешителни за тежкотоварни превози, което доведе до спад в експорта ни с южната съседка. Негативните сигнали през първото тримесечие заради кризата с основни търговски партньори събуди опасения дали износът като фактор на възстановяването на икономиката ще забави мотора. Поводите за притеснения обаче не са големи, тъй като основната част от минусите в статистиката се дължат на намаления износ към трети страни извън Европейския съюз. А почти две трети от експорта е насочен към Европа, където тази година оптимизмът преобладава.
Основните ни търговски партньори продължават да бъдат страните от ЕС. През 2013 г. износът към държавите членки се повиши с 9%, а вносът - с 3 на сто. През миналата година най-много стоки и услуги сме изнесли към Германия, Италия и Румъния. Топ 5 на дестинациите за износ допълват Гърция и Франция.
Като добра новина можем да посочим нарасналия износ към Германия. От 2009 г. до днес той се е удвоил. Имайки предвид, че Германия е двигателят на икономическия растеж в Европа, новините наистина са позитивни, защото страната ни разчита главно на търговските връзки с държавите от Европа. А това е един от ключовите фактори, ако желаем да постигнем добър икономически растеж.
Данните от последните месеци подкрепят позитивната нагласа. През юни експортът (към страни от ЕС и към трети страни) нараства със 7,1% на годишна база до 3,7 млрд. лв. За покачването допринася най-вече увеличеният износ за държавите членки на ЕС. Освен това през юни износът ни към трети страни отчете първи ръст през 2014 г. от 2% на годишна база и е в размер на 1,4 млрд. лв. Последният ръст беше през декември 2013 г.
През първото полугодие (януари-юни 2014 г.) от България са били изнесени стоки за 20,1 млрд. лв. През този период  в страната ни са внесени стоки за 24,3 млрд. лв. (по цени CIF) и външнотърговското салдо остава отрицателно.
Общо за полугодието януари-юни 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 12,1% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 7,5 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Китай, Руската федерация, бившата югославска република Македония и Сърбия, които формират 54,9% от износа й за трети страни.
Българските износители към пазарите извън ЕС обаче остават под натиск заради кризата в Украйна, санкциите срещу Русия, затягането на паричната политика в Турция и забавянето на растежа в Китай. Така под влияние на влошаването на конюнктурата на развиващите се пазари, и най-вече в Турция и Русия, е възможно износът за трети страни отново да тръгне надолу през следващото тримесечие. В същото време възстановяването на еврозоната от рецесията се случва с по-бавни темпове и не може да компенсира в пълна степен спада на търсенето извън Европа. Причината е в общата геополитическа криза, наложените санкции на Русия и реципрочната й реакция. Въпреки това ЕС остава износният пазар на България с по-добри перспективи до края на годината. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират над 70% от износа й за ЕС.
Изследване сочи, че е установена  правопропорционална закономерност между растежа на икономиката на ЕС и ръста на износа ни за този пазар. Корелацията е 1 към 7. Тоест ръстът на износа на България за ЕС нараства със 7 пр. пункта при икономически растеж на еврозоната от 1%.
Доколко рисковите пазари ще ни засегнат?

По отношение на кризата в Украйна в първия месец на 2014 г. износът към тази държава се свива с цели 84% на годишна база, след като за цялата 2013 г. бе отчетен ръст от близо 75%. Износът към Украйна обаче не е особено решаващ за страната ни на фона на цялостния търговски баланс и нейния малък дял в него. Случващото се в Украйна може би ще има само негативен микроефект върху определени сектори и отделни компании, но не и за цялостния търговски баланс на България.
Относно ембаргото на Русия върху вноса на плодове и зеленчуци не се очаква загубите да са толкова големи. За 2013 г. износът на България към Русия е 1,122 млрд. лв. (573,5 млн. eвро), което е 2,6% от българския експорт. Основно се изнасят фармацевтични продукти, машини, автомобилни превозни средства, трактори, безалкохолни напитки. Селскостопанските и хранителните стоки са с обем 53,4 млн. евро, или 9,3% от износа на страната ни. Производители прогнозираха милиони загуби, но мнозина се пренасочиха към регистрация в Сърбия, за която няма забрана. Голяма част от продукцията остава на вътрешния пазар, което намалява цените и производителите търпят загуба.
И докато износът среща своите проблеми, вътрешното търсене, което е друга движеща сила за развитието на икономиката, бележи ръст пореден месец. Влияние върху това оказва пазарът на труда. Последните месеци се наблюдава увеличение в броя на заетите и спад на безработните, което води до ръст на потреблението. Доказателство, че вътрешното потребление не бива да се подценява като фактор за растеж и развитие, е ръстът на електронната търговия. Ръстът в куриерските услуги също е индикатор за съвземане на вътрешното търсене, доходите и икономиката. Миналия месец хостинг компании отчетоха ръст на продажбите по интернет с една пета, като прогнозите до края на годината са за двоен ръст.
Износът по принцип има балансираща роля, като компенсира изтичането на капитали за заплащане на вноса. Но не е задължително една икономика да изнася повече, отколкото внася, или дори да има износ, за да расте. Тук ключова е структурата на вноса. Ако той се състои от инвестиционни стоки, като производствени машини, транспортни средства, продукти за последваща обработка и др., генериращи стойност в страната вносител, то вносът сам по себе си е двигател за развитието на икономиката, доходите и инвестициите.
Ако обаче вносът се състои от продукти за крайно потребление, предмети на лукса и т.н., то той забавя нарастването при благосъстоянието на населението и икономическия растеж. Ето защо, вместо да мислят как да стимулират износа, управляващите могат да анализират и как да подобрят структурата на вноса.
А той расте, движен от възстановяването на вътрешния пазар. Тази тенденция вероятно ще се запази и следващите месеци, макар и с по-слаби темпове. Същевременно възстановяването на вътрешния пазар ще привлече повече чуждестранни инвеститори и ще засили търсенето на кредити от бизнеса и потребителите, ще даде тласък на икономиката да се справи с дефлационните процеси. Ролята на държавата в този процес е да подкрепи вноса на инвестиционни стоки или да намери механизми за улесняване на износа.
Основен проблем на нашия износ за такива пазари продължава да бъде малкият обем и неговата разпокъсаност. Обединението е неминуемо условие за разширяване на присъствието и за конкурентоспособността на българския износ. Наред с това трябва да се оптимизира и работата на търговските служби зад граница.

Какво изнася България?

Както и в предишни години, водещите експортни групи стоки на България са горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини. Следващите групи продукти са житни растения, облекла (различни от трикотажните), желязо и стомана, фармацевтични продукти. През последните години традиционно добре се представя износът на маслодайни семена. Впечатление прави износът на автомобили (части) и велосипеди, както и на медикаменти. За последната година България се е изкачила с 2 места и с 4 места спрямо 2011 г., заемайки 65-о място в света по износ. Икономиката няма 2 или 3 водещи и структуроопределящи отрасъла и не може да се очаква да е експортен лидер в цял сектор. За сметка на това България е лидер в износа на нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната й специализация - продуктова, а не секторна.