Ще дам парите си на България!

 Жени Веселинова
              
- Нямам деца, затова ще дам парите си на България! - изповяда се пред мен Вероник Стеено.
Влюбва се от пръв поглед в нашата страна през далечната 1979 г. и оттогава живее ту в София, ту в родния Мехлен. Тук обитава преустроена уютна мансарда в центъра. Живее с осиновеното куче Царина (от фламандски - царица)
- Не сме се разделяли 13 г., откакто тя ме намери на ул. "Цар Самуил".
Ще приюти не задълго и уличния котарак Цар. Обикновено, когато тръгва за Белгия, натоварва в колата Царина и отпрашват на дълго пътешествие към дома й през няколко граници. Но най-важното за тази уникална жена, е че няма равна по душа и сърце. Вероник Стеено дава мило и драго за нашата култура, за нашето оперно изкуство. И то съвсем безрезервно, без очаквания за почести и медали. За разлика от мнозина други, облечени във власт, български политици, културни дейци и прочие.
Коя е Вероник Стеено?
Ето щрихи от нейния портрет на чаша белгийско кафе тет-а-тет. Тя е дъщеря на покойния белгийски стъклописец Франсоа Стеено. Рисуването й е в гена. Родена е в Мехлен, малък град на 25 км от столицата. През 1972 г. става първата и единствена жена в света с режисьорски диплом по анимация. Тя не просто рисува, тя твори анимационни герои в един по-красив и справедлив свят.
До 18-годишна учи балет, театрално изкуство, тренира фехтовка. След това като магнит я привлича анимацията. Дипломира се в Брюксел. Когато говори за семейството, е скромна и немногословна. Любопитното е, че тя и нейният баща имат по две имена. Нейният брат и сестрите й имат три-четири. Майка й е била талантлива цигуларка, но Втората световна война завинаги попречва на кариерата й.
Подчертава, че не произхожда от известна белгийска фамилия. Точно обратното:
- Моите родители бяха хора на изкуството, това е всичко.
Тя самата създава училище по анимация в Генк Лимбург. Там преподава 35 г. По една европейска програма идва у нас. В НАТФИЗ основава студио по анимация. Така дава възможност на талантливи български и белгийски студенти да рисуват заедно, да израстват в анимацията под нейното зорко око. Много от студентите й работят в Америка, Китай, Германия, в България.
- Моят най-добър ученик е българинът Брони Ликоманов. Работи за студиото "Уолт Дисни" в Лос Анджелис. За петото поредно издание на оперния конкурс "Розата на Евтерпа" в Карлово през септември 2014 г. той изработи почетната наградна статуетка - фигурата на богинята Евтерпа.
През живота си Вероник Стеено гледа и журира фестивали по цял свят (вкл. и във Варна). Гледа по над 1000 анимационни филма годишно. Но в един момент идват пресищането, умората, болестта.
- Много работех, не спях и накрая се разболях. За мен това беше времето, когато трябваше да взема правилното решение как ще живея занапред. Мои филми са показвани и на фестивала във Варна. После, като дойде демокрацията в България, настанаха истинските големи проблеми и един от най-тежките беше липсата на пари. Киноцентърът фалира, хора останаха на улицата. До 1993 г. продължих да участвам в различни конкурсни програми в Хирошима, Япония, Аннеси, Франция, Отава, Торонто, Загреб. Уморих се, изтощих се, разболях се.
Идва преломният момент, в който Вероник решава да смени жанра, но докрай да остане вярна на голямото Изкуство (с главно И). Започва да пише книга в пет части за своя баща Франсоа Стеено. Животът й сервира още идеи, запознанства и възможности. Ето един много куриозен случай:
- Живеех на ул. "Цар Шишман", после се преместих на ул. "Добруджа". На ъгъла се намира известният руски ресторант "Крим". Един ден реших да хапна там. Виждам двама музиканти - пианист и цигулар. Те свиреха и говореха едновременно. Възмутена отидох да попитам говорят ли немски. 
- Аз говоря - отвърна ми цигуларят.
- Вие сте добри музиканти, но свирите като машини! - казвам им.
Той отвръща, че хората са дошли да се нахранят, а не да слушат музика. Те не се интересували от музика.
Тогава се сопнах:
- Аз се интересувам от музика!
Попитаха ме какво искам да чуя. Започнах да изброявам композитори и техните произведения, които двамата знаеха отлично. Засвириха. Изведнъж по масите спряха да говорят, заслушаха се. В залата стана тихо като на концерт. После ги аплодираха бурно и дълго. Тогава те събраха много повече пари, отколкото всеки друг път. Поканих ги да поговорим.
- Имам идея да напиша либрето за опера.
Пианистът Кирил Ламбов и цигуларят Цветан Козлев (това са техните имена) веднага откликнаха. Вметнах, че нямам пари да платя, но все нещичко ще дам. Операта се казва "Ренард лисицата" по музика на Кирил Ламбов. Посветена е на Н.В. краля на Белгия Алберт Втори. Тази година тя ще бъде изпълнена по време на конкурса в Карлово.
На въпроса ми защо след толкова години живот в България не си е намерила някой български мъж, тя отговаря през весел смях.
- И други са ме питали. Българският мъж е малко ориенталец за моя вкус. Аз нито съм Маргарет Тачър, нито Ангела Меркел, за да държа някой под чехъл у дома!
Възхищавала се на българската жена - силна, знаеща, можеща, незаслужено подценявана от мъжете. Харесва й, че българката е борбена и не се оставя лесно. Белгийката била в пъти по-неоправна от българката. Чувствала се отлично в компанията на съседки и приятелки българки - като жени от една черга.
Създаденият от нея оперен конкурс в Карлово "Розата на Евтерпа" е едно към едно идентичен със съществуващия от над 80 г. белгийски конкурс. Но докато там първата награда е подплатена с 25 000 евро, то тази в Карлово е 2200 евро. Конкурсът е на прага на шестата си година, затова Вероник Стеено е оптимистка за бъдещето. Вижда го ръка за ръка с Китай - въпрос на време и договореност.
Кои са помощниците в това родолюбиво оперно начинание?
- Извънредно трудно е в тези времена да се прави оперен конкурс. Това не е футболен мач с богати и щедри спонсори. Много помага община Карлово, читалище "Васил Левски-1861", две козметични фирми - най-сърдечно им благодаря. Имам подкрепата на посолството на Белгия. Самата аз давам каквото мога. Била съм омъжена веднъж, без деца. Няма на кого да оставя това, което имам. Затова реших да го подаря на българската култура.  Председател на международното жури на конкурса е големият оперен бас-баритон проф. Павел Герджиков - разказва Вероник.
След всичко дотук, какво ли да добавя на свой ред, нали делата на Вероник Стеено те оставят без думи. В години, когато никой у нас не гради, не създава нещо, камо ли култура, една белгийка е запретнала здравата ръкави и напук на всичко прославя оперното изкуство далеч зад границите на Карлово. Не е ли чудо, че вместо да си харчи парите за удоволствие, тази уникална жена изправя на крака един толкова отговорен оперен конкурс?
Благодарим ти, Вероник Стеено! А на нашите читатели - заповядайте в Карлово от 7 до 12 септември!

Вероник в нейния дом. На стената - портрет на баща й

Момент от конкурса миналата година. На сцената (вляво) е проф. Павел Герджиков, председател на международното жури. До него - официални лица и участници

Паметникът на Левски в Карлово

Нашата героиня с композитора Йосиф Герджиков и участничка в конкурса