Щастлива съм да помагам на артисти

Интервю на Надежда Ушева

КАМЕЛИЯ ХАТИБ е основател на "I AM Studio". Завършила е УНСС, специалност "Икономика на търговията", и НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков, актьорство за драматичен театър и актьорство за куклен театър при проф. Жени Пашова. Учи магистратура "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ. Актриса е в ДКТ "Иван Радоев" в Плевен. Участва в много филмови продукции, сред които "Клетката", "След сезона", "Дяволското гърло", "7 часа разлика", "Революция Z", "Откраднат живот", "Столичани в повече". Носителка е на специалната награда "Иван Поповски" за изключително художествено изпълнение на XXIII национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, Шумен 2012. По-новите постановки, в които играе, са "От какво се страхува Вирджиния Улф" - авторски документален спектакъл на Тея Сугарева ("I AM Studio"), "Елате ни вижте" от Кирил Топалов, реж. Владлен Александров, "Нацията на влюбените" от Ясмина Пулинович, реж. Мартинш Ейнхе (ДКТ "Иван Радоев" - Плевен), "Три версии на живота" от Ясмина Реза, реж. Стоян Радев (проект на "I AM Studio" и Театрално сдружение "Enso"), чието следващо представление е на 17 април от 19,30 ч. в "I AM Studio".

- Най-новата постановка, в която участвате, е "Три версии на живота", а премиерата беше преди месец. Какви са отзивите на публиката?
- Специфичното за проекта "Три версии на живота" е, че актьорският състав и постановъчният екип са съставени от не само много талантливи творци, а и такива, които истински горят в това, което правят. Те са едновременно жестоко дисциплинирани професионалисти и такива, които влагат цялото си сърце и душа в работния процес. Тези неща винаги се усещат на някакво друго ниво при срещата с публиката и са предпоставка творческият продукт да се превърне в нещо наистина вълнуващо, както за зрителите, така и за актьорите. Точно това се случи и на премиерата на "Три версии на живота". От залата ни заля вълна от бурни смехове, искрени реакции, усмивки, малко тъга и носталгия по нещо загубено. Което пък даде на нас, актьорите, още по-голяма увереност и както обичаме да казваме, "магията се случи".
- В какво се изразява Вашата роля?
- Както може би става ясно от самото заглавие, пиесата представя три различни версии на една и съща ситуация. Можем да уловим малки разлики в различни детайли, които обаче могат да доведат до голяма промяна в хода на събитията и като цяло до това как всеки персонаж би погледнал на случващото се.
Моята героиня - Инес, както и останалите три персонажа, е представена в три коренно различни проявления във всяка от частите. В първата версия тя е весела и приятно подпийнала жена, която сякаш е намерила формулата за щастие и хармонична връзка със съпруга си. Гледа ведро и през розови очила дори на най-стряскащите ситуации. Тя е простодушна, не разбира много от големите научни и философски теми, за които се говори през вечерта, но пък е безкрайно откровена и в нея прозира житейска мъдрост на човек, който е щастлив от малките, простички, но истински неща в живота като семейството, децата и самия живот тук и сега. Коренно различна е Инес във версия две. Тя отново опира до алкохол, но този път търси спасение в него. Тя е депресирана, постоянно мачкана и унижавана от съпруга си, който е успял и уважаван учен. В третата версия всички са приятели и се обичат, подкрепят се. Звездите се нареждат положително за персонажите, на които се сбъдват мечтани цели. Но сякаш всеки има вътрешен конфликт със самия себе си, а във въздуха остава да се носи усещане за въпроса: "И какъв е смисълът от всичко това?"
- Какви съвременни проблеми или размисли поставя пиесата на Ясмина Реза?
- Пиесата "Три версии на живота" разисква теми от това дали можем да даваме сладко на децата, след като са си измили зъбите, до въпроси от рода на "плоски ли са галактическите сияния или не?". Спектакълът, освен остроумна и сръчна игра на "Открий разликите", е и прекрасен наръчник по възпитание на чувствата. Да не се вземаме прекалено насериозно, да се опитваме да разбираме другите и да сме добри: може би това е най-простата рецепта за щастие.
- Създателка сте и мениджърка на "I AM Studio" - културен остров в центъра на София, където столичани и гости се наслаждават на театрални събития, представяния на книги, изложби... С каква мисъл го основахте и оправдават ли се очакванията Ви?
- Това, което ме е водило при основаването и продължава да ме води в стремежа ми все повече да развивам "I AM Studio", е любовта ми към изкуството и най-вече към театъра. Повече го възприемам като мисия, отколкото като бизнес. Интересното е, че не съм го търсила, мястото само ме намери. Преди да го видя, никога не съм си и помисляла, че мога да се занимавам с менажиране на културно пространство. Моят мъж и партньор нае мястото за фотографско студио, тъй като той е фотограф. Но аз в първата секунда, в която го видях, визуализирах в главата си много повече дейности, които могат да се случват там. И, разбира се, като актриса, си помечтах как това може да се превърне в малък камерен театър и най-много се посветих на театралната част. Ето, че няколко години по-късно "I AM Studio" е наричано "театралното бижу на София", "софийският off Broadway", "любимото театрално пространство" и има предимството да е единственото независимо театрално пространство на улицата на театрите в София - ул. "Раковски". В него вече са поставяли спектакли редица режисьори - както и много утвърдили се и популярни, така и млади, тепърва стартиращи кариерата си иновативни режисьори. На сцената му се представят над 15 заглавия месечно, всяко от които качествено, различно, интересно, иновативно и най-важното - вълнуващо!
- Как се издържа "I AM Studio"? Получавате ли средства или подкрепа отнякъде?
- Издържа се основно от средствата, които само генерира, давайки пространството под наем за спектакли, репетиции и други събития. От няколко години започнахме да наблягаме и на продуцирането на собствени спектакли, като целта е едновременно да обогатим репертоара, да разширим публиките и да генерираме допълнителни средства. Залагаме много на проектното финансиране, като кандидатстваме с проекти по програми към Министерството на културата, Националния фонд "Култура" и Програма "Култура" на Столичната община. Фокусът ни в близкото бъдеще е обърнат и към някои европейски културни финансиращи програми.
- Завършили сте УНСС и "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ - образованието помага ли Ви в дейността, свързана със Студиото?
- В УНСС завърших първото си бакалавърско образование, което започнах преди да разбера, че искам да бъда актриса и преди да кандидатствам в академията. Магистратурата "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" записах, след като вече няколко години се занимавах с развитието на "I AM Studio". И целта беше именно да ми помогне да обогатя познанията си, да ми даде свежи идеи и насоки, за да успея да канализирам идеите си, да структурирам целите си, да ме запознае с различните методи на финансиране. Бих казала, че наистина успя. Разбира се, имах и добра основа от Финансово-стопанската гимназия и УНСС. Икономическото и актьорското образование са перфектната комбинация, която ми дава възможност да виждам нещата от всички страни.
- Вече десет години играете и в ДКТ "Иван Радоев" в Плевен, където бързо печелите симпатиите на колеги и зрители. С какво е ценен този театър, отличава ли се от софийските сцени?
- ДКТ "Иван Радоев" е първото ми професионално убежище, след като завърших академията. Там се случи дебютът ми на професионална сцена като актриса и до 2020 г., когато започнах да се занимавам и с независими спектакли, там бяха концентрирани всичките ми сценични изяви. За мен най-ценното в този театър е трупата. Освен че актьорите са на изключително професионално ниво, съществува особена сплотеност между хората там и дори всеки новодошъл бързо бива приобщен към колектива. Въпреки все повечето ми участия на независимата сцена в София, връзката ми с Плевенския театър е много силна емоционално и сантиментално и не съм се замисляла да го напускам. Вълнувам се при всяко ново разпределение там и до момента няма случай, в който да съм отказала роля. А при всяко ходене и прекарване на време в града и с колегите си се радвам така, както дете се радва, когато отиде на ученически лагер (смее се).
- Плевенската публика театрална ли е? Какви представления предпочита?
- Тя е като всяка друга публика - иска да гледа неща, които да я накарат да се развълнува, да се разсмее, да се разплаче, да се замисли. А погледнато от маркетингова гледна точка, има различни целеви групи и всяко представление си има своята публика.
- Освен в театъра, имате роли и в сериали като "Клетката". Къде Ви се играе повече - на сцена или пред камерата?
- И на двете. Те са много различни като присъствие и като преживяване за актьора и не бих се лишила от нито едното.
- Какво Ви вдъхновява? Какво Ви зарежда да продължавате напред?
- Благодарността и признателността на хората ме зареждат, вдъхновяват и ме карат да вярвам, че това, което правя, има смисъл. Отнася се както за работата ми като актриса, виждайки изпълнените с радост очи на зрителите след спектакъл, така и за работата ми като мениджър на "I AM Studio". Голяма част от хората, с които работя, искрено оценяват усилията ми и са щастливи за шанса да творят именно на това място. Аз пък съм щастлива да помагам на хора, които виждам, че имат желание да работят и да се развиват.
- Не е тайна, че сте успешна актриса, отдадена на професията си. Имате и семейство, деца, а покрай тях - и други задължения. Как се справяте с всичко?
- Открила съм за себе си, че съм човек, на когото не му е достатъчно да прави само едно нещо, а да стои без цел и работа направо би го депресирало. Може би най-много ми помага фактът, че избирам да правя неща, които обичам, които ме карат да се чувствам щастлива. По този начин задачите не ми тежат, а по-скоро ме държат в работна кондиция, карат ме да се чувствам жива и полезна. Разбира се, в някои моменти е изморително психически и физически. Налага се да се правят компромиси. Опитвам се да постигам баланс между работата и семейството.
- Помага ли Ви някой в грижите за децата и домакинството?
- Доста сме ограничени откъм помощ за децата. Когато е крайно наложително, се обръщаме за такава, но сме от родителите, които сами отглеждат рожбите си. А за домакинството - нямам представа какво е домашна помощница. Имам късмета да съм попаднала на мъж, който обича да готви, та поне в тази грижа съм изцяло отменена. И двамата ми сина растат в условията на театър, присъствали са на безброй репетиции и представления, а "I AM Studio" е вторият им дом.
- Има ли още нещо, към което да се стремите?
- Смятам, че съм на етап от живота си, в който съм намерила всички парченца от пъзела, които са ми нужни, за да се чувствам завършена. Безкрайно благодарна съм на съдбата, че по някакъв начин ме обича и е щедра към мен.
- Мечтаете за...
- Време!