05 Декември 2022понеделник19:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С. Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С.

Петър Лъджев:

Щастлив съм, че съм в този театър!

Дори и да спечеля "Икар", мен нищо не би ме променило, важното е какво ще направя в бъдеще, казва младият актьор от "Възраждане"

/ брой: 67

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1974

Петър Лъджев е роден в София на 8 март 1983 г. Влиза в НАТФИЗ от втория път, защото първия се явил почти на шега. При завършването на академията - в класа на проф. Здравко Митков, с дипломния спектакъл "Уморените коне ги убиват, нали?" от Хорас Маккой, го разпределят в главна роля - на Сокс. Беше ми доста трудно - тежко е да играеш главна роля, особено когато завършваш, защото носиш цялото представление на гърба си, спомня си Петър. И вместо да се гордее с това, защото всеки дипломант мечтае за главна роля, той през цялото време искал да играе "едно италианче" от пиесата. След завършването театърът остава настрани. "Дръпва" го телевизията - става водещ на предаване за автомобили за цели три години. Дори смята, че никога повече няма да се занимава с театър - харесва му "славата, паричките, които получаваш, хората те разпознават по улиците"...

- Как се върна към сцената?
- В един момент реших, че не ми се занимава повече с телевизия и подадох документи в три театъра - "София", Малък градски театър "Зад канала" и "Възраждане". Един ден през януари, беше петък, ми се обажда Роберт Янакиев - тогава директор на "Възраждане". Казва ми по най-бързия начин да се озова при него, за да подпиша договор... Не можах да повярвам, че някой рискува и ме взима на работа, без дори да ме е гледал! Надявам се да не съжалява...
- Добре ли се чувстваш във "Възраждане"?
- Страшно съм щастлив, че съм в този театър! Това е късмет! Много рядко може да се случи с колегите да сте си близки и да сте приятели. В нашата гилдия - няма какво да крием - в повечето случаи си завиждат, за роли и други неща. А ние и извън театъра все сме заедно.
- Значи все пак ти се е сбъднала мечтата да играеш италианец...
- Да, много ми харесва ролята на капитан Алберто Берторели в "Ало, ало".
- Явно са го забелязали и от Съюза на артистите в България, щом са те номинирали за "Икар 2011" в категорията "Дебют". Хубаво ли е човек да има номинация за такава престижна награда? Окрилява ли, задължава ли?
- Мен нищо не би ме променило, единственото, за което се радвам, е, че ще ме забележат. Щастлив съм, че след като три години не бях играл, дойдох в този театър, играя и ме оцениха. Това е най-важното за мен. Радвам се, защото тук ме взеха "на доверие" и излиза, че оправдавам техните очаквания. Дори и да спечеля отличието, важното е какво ще направя в бъдеще. Това е стартът. Може да играя още 20 години и да не получа никаква награда - всичко е въпрос на късмет, изкуството не е математика, всеки човек има различен вкус.
- Да се играе "Ало, ало" е много рисковано, защото сериалът е любим, много гледан и неминуемо се правят сравнения.
- Като цяло сравнението беше търсено от нас. Образите и костюмите бяха направени както в сериала, с изключение, че моят герой там има мустаци. Ние ги махнахме, понеже в някои сцени играя други персонажи. Идеята е взета от сериала, но всеки от нас вложи по нещо свое. Аз например не бях го гледал. Но след като казаха, че ще го репетираме, погледнах няколко епизода с моя герой и, познавайки вече пиесата, ми беше доста смешен. Харесвам английския хумор и доста добре се получава как се подиграват и на французите, и на самите себе си. Радвам се, че от Съюза на артистите са ме оценили в тази роля.
- Най-новата ти роля е Макс в "Макс и Мориц" - съвсем различна от досегашните ти превъплъщения.
- Да, много обичам да играя детски представления, искреността на децата е нещо уникално. Повечето мои приятели вече имат деца и много се занимавам с тях, дай Боже, скоро и аз да имам! Когато играем "Макс и Мориц", след това изпращаме децата, те се снимат с нас, олицетворяват ни с героите. Хората си мислят, че детските представления са нещо много лесно. Напротив, доста труден и дълъг е репетиционният процес, защото публиката е съвсем различна. Освен това децата идват с родителите си - "Макс и Мориц" сме го направили така, че да е интересно и за по-големите деца, и за възрастните. Родителите умират от смях, тъй като много добре знаят историята. Нашият режисьор Христо Ботев Станчев има такова въображение, че му завиждам, толкова много се стреми да е забавно за публиката, че понякога иска от нас безумни, невъзможни неща. Накрая излиза много хубаво, но докато се стигне дотам, са дни и нощи, в които той буквално не спи.
- В уютното пространство на вашия театър сте едно цяло с публиката - тя ви обгръща отвсякъде. Вероятно така се играе по-трудно, отколкото да си на сцената на няколко метра от зрителите.
- Това е най-хубавото нещо! Защото усещаш какво мислят, виждаш какво правят, все едно да дойдем у вас в хола и да започнем да играем. Особено в "Кралицата на красотата от малкия град" действието се развива в хола на едно семейство и наистина все едно публиката ни идва на гости и започваме да играем. Когато в пиесата има напрегнати моменти, ги чувам как дишат или казват - не прави това. Те са вътре в спектакъла, коментират си и ние ги чуваме.
- Доста разнообразни са досегашните ти роли - драматична, комедийна, детски... Какво най-много ти "лежи"?
- Комедийните представления са ми по-спокойни. В тях зависи с какви хора общуваш - като ти подам нещо, ти да го върнеш и да има движение, да стане смешно на публиката.
- Да стане хубав спаринг.
- Точно! Много е важно какъв ти е партньорът и нещата да стават спонтанно. В "Ало, ало" сме партньори с Анатоли. Има моменти, когато просто стоим на сцената и чакаме другите да изпълнят своите действия, но с него постоянно си "подаваме" и вършим някоя глупост, а публиката се смее. Колегите понякога ни се сърдят, че разсейваме зрителите с нашите щуротии. Драмата е нещо, което не е близко до мен. Трябва да си много сериозен и съсредоточен, какъвто аз не съм. Затова ми харесва да я играя. Детските представления пък са много забавни - там се вдетинявам, подскачам, мога да правя всичко, каквото си искам, ходя при децата, закачам се с тях, крада им обувките, понякога ги разревавам...
- Не знам дали е добре човек да се "затваря" в един тип роли. Но има например великолепни т.нар. характерни актьори.
- Да, има такива, които винаги играят лошия. Добре го правят, много им отива, но и те искат да играят нещо друго. Обаче винаги ги канят за ролята на лошия... Само като ги видиш, и ти пълнят душата!
- Кои са твои примери в професията?
- Отраснал съм с Владо Пенев - много са ни близки семействата, той пръв ми каза, че имам талант. Той е един от най-добрите актьори от своето поколение. Харесвам Деян Донков, направо е уникален! От чуждестранните много ми допада Тим Рот... Всеки актьор е добър, въпросът е какво прави - понякога се получава, понякога не.
- А какво те научи твоят професор Здравко Митков?
- Много съм му благодарен за това, което направи от мен! Той е един от най-добрите преподаватели в академията. Кара те да мислиш, да знаеш къде си, какво правиш и защо го правиш... Това е много важно за един актьор. Той ме научи да мисля и по някакъв начин ме изгради като човек. Защото тогава бях едва на 18 години...
- Вече си работил с няколко режисьори, кое би предпочел - да бъде напълно авторитарен или прекалено либерален?
- Когато завършвах НАТФИЗ, мислех, че няма да мога да работя с никой режисьор, освен със Здравко Митков. Той излъчваше жесток респект - идваше на репетиции с чаша кафе, вадеше един тефтер, молив, до него - двамата асистенти, и... край... Гък не може да кажеш! Поради този респект към режисьора, който строго седи долу и "командори", мислех, че ще ми е трудно с друг. Когато дойдох във "Възраждане", малко ми се промениха представите. Не че не уважавам режисьора, но Йосиф Сърчаджиев например, който постави "Кралицата на красотата от малкия град", е актьор и разбира какви проблеми имаш, дори му е по-лесно да ни покаже нещо, отколкото да ни го обясни теоретично. Роберт Янакиев е същият - в "Ало, ало" ние сме 17 души в пълен хаос и ако сами не можем да се организираме по някакъв начин, той като режисьор няма да успее да овладее спектакъла. И режисьорът на "Макс и Мориц" е актьор - той пък ми звънеше по всяко време да ме кара да уча текста, защото знае как съм с това...
- Какво те "тегли" извън сцената? Как си почиваш?
- Спортувам много. Правя фитнес, играя бокс, тенис - от 6-годишен съм хванал ракетата и до 17 години се състезавах, сега играя любителски. Зимата карам сноуборд, лятото се надявам да започна да карам сърф. Ходя на кино, събираме се с приятели вкъщи и гледаме филми.
- Впрочем как се справяш с тази кокошка в "Макс и Мориц" - градско чедо си, израснал си на ул. "Иван Вазов" в центъра на София?
- Колегите много ми се смееха, защото никога в живота си не съм пипал кокошка. Двете ми баби живееха на "Иван Вазов", и родителите ми там са се запознали. Много страдах като дете, че нямам село - през ваканциите всички ходеха на село, а аз - на море... Сега Анатоли Лазаров ще ме води на тяхното село да видя животните в естествена среда.
 

Цените на петрола на световните пазари се повишиха

автор:Дума

visibility 334

Държавата няма да събере планираните приходи от ДДС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 236

Григор Сарийски: В Eврозоната разходите са повече от ползите

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 236

БНБ: Предстоят трудни месеци за икономиката

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 236

Наводнения в Южна Италия след проливни дъждове

автор:Дума

visibility 153

Австрия остава твърдо против България и Румъния в Шенген

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 236

Без "самолетен режим" на телефоните в ЕС

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 236

Грижа ли ви е въобще?

автор:Таня Глухчева

visibility 226

/ брой: 236

Работа до гроб

автор:Валентин Георгиев

visibility 231

/ брой: 236

Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа

автор:Деси Велева

visibility 281

/ брой: 236

Защо се пазим от комунизма?*

автор:Димитър Денков

visibility 205

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ