Щастието не идва с упътване за ползване

"Приятнострашно" от Яна Борисова, постановка на Галин Стоев, в Театър 199 "Валентин Стойчев", ще има 50-о представление днес от 20 ч., съобщи БТА. Радена Вълканова, Снежина Петрова, Стефан Вълдобрев, Владимир Пенев и Вежен Велчовски са в актьорския екип на спектакъла - най-успешното за последните два сезона представление по български текст. "Приятнострашно" печели две награди "Икар", шест номинации и две отличия "Аскеер", наградата за цялостен спектакъл на Международния фестивал "Друмеви театрални празници - Нова българска драма" - Шумен, и пет първи места на Международния фестивал на малките театрални форми - Враца, за 2010 г.
"Приятнострашно" може да се види и на 4 юли от 20 ч. в София и на 6 юли - на Летния театрален фестивал в Банско.
"Щастието не идва с упътване за ползване. Героите се разхождат в чувствен лабиринт, в който зрителят също е свободен сам да прави връзки и асоциации, сам да избира посоката на пътуването си, сам да решава дали да участва или не в алхимичните процеси, променящи персонажите", казва Яна Борисова. По думите й този текст разказва за нюансите - на чувствата, взаимоотношенията, цветовете. Зад всяка казана дума се крие по една голяма история. "Емоционална интелигентност е да разпознаваш чувствата на другите и техните нюанси и да имаш съзнание за собствените си такива", смята авторката и посвещава пиесата на всички емоционално интелигентни хора.
За Галин Стоев "Приятнострашно" е публичен разговор за интимността и проявленията й в съвременния свят. Пиесата маркира нетрайните и поради това така необходими пространства на нежност. Това е поетика на копнежа в свят, който априори изключва докосването. "Приятнострашно" на пръв поглед е написана срещу всички познати правила на драматургията - тук като че ли няма конфликт, няма сюжет, съответно няма и развръзка. Това е своеобразно наблюдение/изследване на определени човешки състояния, за които иначе трудно намираме дефиниции. Сцените носят органиката на документални записи, на подслушани разговори. Тайната на тяхната музикалност е в разпознаваемите им интонации - тези герои говорят, чувстват и действат като нас. Те са едни от нас", посочва режисьорът.