Школската сигурност - врата в полето

Не е нужно да стават атентати по света с много жертви, за да прозрем, че у нас сигурността на най-беззащитната част от населението - децата и учениците, е най-слабо обезпечена. Докато в близост до парламента ни достъпът е строго ограничен, в училища и детски градини на практика всеки може да влезе без сериозен отпор. Дори в най-добре пазените школа и забавачки, в които директорите са успели да постигнат висотите на охраняването с максимум средства, които могат да си позволят, не е проникнал само този, който не е поискал.
Проблемът с охраната на най-малките членове на обществото ни от години стои в забвение, изтикан в ъгъла от някой друг наболял проблем. Повечето хора отдавна са свикнали да приемат като нормална гледката на съборени огради на училищни дворове или на безцелно разхождащ се портиер-охранител, докато около него се бият тийнейджъри. Директорите на учебните заведения, които носят на плещите си отговорността за подопечните им непълнолетни, пък са отчаяни от липсата на възможност да се справят с проблема и описват състоянието на охраната в школата си като плачевно. Те се лутат в търсене на решения, ограничени от малкото финанси, с които разполагат, и си спомнят за едни отминали времена, когато нямаха ангажимент за охраната на сградите и дворовете, тъй като Столичната община в лицето на общинската фирма "Егида" се грижеше за нея. Директори помнят дори годините, в които е имало 24-часова жива охрана. Сега обаче това е забравено, а ръководствата се гонят с проблемите, които ги преследват с пълна сила.

Пенсионирани полицаи или военни

или просто портиери охраняват в момента столичните училища и детски градини, показа проверка на ДУМА. Големите школа с повече деца успяват да заделят по-високи суми за наемане на охранителна фирма и сключват договор с нея. Това обаче съвсем не решава въпроса с качеството на сигурността в училището. Вместо здрави млади мъже, които адекватно да пазят многолюдния детски училищен кошер, директорите посрещат най-често бивши полицаи или военни на почтена възраст. Съвсем естествено те не притежават физическа възможност да се справят с опасни ситуации и възникнали конфликти, оплакват се директори. Освен възрастовият фактор, който се отразява на качеството на услугата, проблем е и липсата на стимул за назначените охранители, които се оказва, че получават жалки заплати. Месечните възнаграждения често са под минималните, тъй като фирмата работодател назначава служителите си на половин работен ден, за да им се плаща по-малко. Школските ръководствата признават, че фирмите за сигурност калкулират огромни печалби в ролята си на посредници между училищното ръководство и охранителите и то на гърба на децата, като в същото време предоставят нискокачествена услуга.
Из училищните среди се носят всякакви легенди за на пръв поглед комични, но всъщност стряскащи случки с охранители. На учители често им се случвало да заварват сладко задрямали сред детска глъчка портиери, вместо строги съблюдатели на реда. Директори пък откривали празно работното място на охранителя, който решил по средата на деня, че не си заслужава срещу бавеща се ниска заплата да рискува живота си в нездравословната училищна среда и си тръгнал, без да предупреди никого. Ключовете от портала на училището благоразумно не взел със себе си, а ги хвърлил в кошчето за боклук... В трети случай пък цяло училище наблюдавало как

чичко портиер по пантофи

тича до по-горен етаж, за да обуздае бурно развихрили се младежи, но по пътя като една пепеляшка си загубва чехъла...
Истината е, че за охранителните фирми училищата са непрестижни обекти, обобщи за ДУМА Ирена Анастасова, която е дългогодишен директор на престижното 125-то СОУ "Боян Пенев" и общински съветник от БСП. Тя призна, че за 9 години като директор на училището е сменила 7 различни фирми в търсене на "правилната". Затова с последната е подписала договор едва след като се е запознала предварително с хората, които ще отговарят за сигурността на персонала и учениците.
По-малките училища, които не могат да си позволят финансови отношения с охранителни фирми, се справят, като си наемат портиери на минимални заплати. Те обаче нямат охранителни правомощия и на практика не могат да окажат никаква помощ при възникнал проблем. Дори големите училища не могат да си позволят повече от един пазач и затова се налага да затворят всички възможни входове освен основния. Това пък не се одобрява от огнеборците и школата често се сдобиват с актове от пожарната заради неотключен втори изход от училището.
Охраната на самата сграда на училището съвсем не е единственият проблем, с решаването на който трябва да се борят ръководствата. Сигурността в дворовете е още по-непостижима заради площта и изпочупените ограждения. Дори да успеем да заградим отвсякъде школото с нова и висока ограда, до няколко седмици се намират недоволни ученици или съкварталци, които събарят новоизграденото, оплакват се директори. Хората решават, че вместо да заобикалят дворовете, могат да минават за по-пряко през тях и затова

правят дупки в новопоставените мрежи

споделя опита си Ирена Анастасова. Тя например е обмисляла и вариант да сложи кабинка за охрана в самия двор на училището, а вътре да наеме двама портиери. За по-малки училища обаче подобна идея е финансово непостижима. Затова според нея е редно Столичната община изцяло да поеме ангажимента с охраната. Директорката на 125-о училище дори е проучвала възможността да получи лиценз за самоохрана от СДВР и да не се занимава с външни фирми. Той обаче не е сред предпочитаните варианти, тъй като така върху директорите се струпват допълнителни отговорности.
Нито един двор на столично училище не се заключва, така че никой не знае кой минава, какво оставя и колко време стои на метри от сградите, пълни със стотици деца. Покрай малчуганите могат да се разхождат необезпокоявано дори дилъри на дрога, които няма кой да спре. В момент на отчаяние много директори са премисляли идеята да се спре достъпът на външни лица не само в сградите, но и в дворовете, те да стоят постоянно заключени през деня и в почивните дни. Срещу тази идея обаче застават хората от квартала, които използват широките площи за съботно-неделните си разходки и игри.
Сред останалите неразрешими проблеми, с които се сблъскват директорите, е отказът на родители да приемат ограничения достъп до вътрешността на сградите. Те се сърдели и на охранителите, които ги спирали, за да им запишат данните от личната карта.
На фона на отчайващата картина преди няколко дни общинските съветници от БСП внесоха доклад в Столичния общински съвет, в който алармират за струпалите се проблеми. Те настояват за засилване на охраната на училищата и детските градини и припомнят, че голяма част от училищата нямат достатъчно средства, за да разширят видеонаблюдението извън помещенията, в които се провеждат зрелостните изпити. Затова червените съветници поискаха от столичното кметство да направи преглед на състоянието на охраната и да информира постоянните комисии по образование, култура, наука и културно многообразие и по обществен ред и сигурност на СОС. Другото искане на БСП е в бюджета на Столичната община за 2016 г. да се планират средства за цялостно решение на проблема с оградите на училищните дворове, за да се гарантира сигурността на учащите се.

Ръководствата на училищата се справят трудно с безопасността, когато сградите и дворовете имат по няколко изхода

Възрастни охранители най-често пазят учениците