Школата на ЦСКА скоро ще даде качествени играчи

Спас Андреев Джевизов е директор на ДЮШ на ЦСКА, бивш нападател и 4-ият най-резултатен футболист в „А“ група за „армейците“. Роден е на 27 септември 1955 г. в Пловдив. Започва с футбола при юношите на местния Ботев, а от 1974 до 1976 г. записва 49 мача и 11 гола за мъжкия тим. Преминава в ЦСКА, с който е 4-кратен шампион (1980, 1981, 1982, 1983) и 2-кратен носител на Купата на България (1981 и 1983). За "червените" има 96 гола и 205 мача, голмайстор на „А“ група през сезон 1979/80 г. с 23 попадения. От 1984 до 1987 г. играе в кипърския Омония, с който става на 2 пъти шампион на Острова на Афродита (1985 и 1987). За тима от Никозия вкарва 82 гола и е голмайстор на кипърската Първа дивизия през 1987 г. с 32 попадения. Играе още за Миньор Пк (1988) и пак в Кипър за ЕПА Ларнака (1989-90). За националния отбор има 20 мача и 3 гола, 5-и е сред българите по участия в КЕШ/ШЛ. Еврошампион за юноши до 19 години от първенството през 1974 г. в Швеция. След края на футболната си кариера е треньор в Кипър, а на 2 пъти води за кратко ЦСКА (1994/95, 2000). От януари 2012 г. отново става шеф на ДЮШ на "червените", а преди това е заемал същия пост в Чавдар Етрополе, съвместявайки го с длъжността спортно-технически директор на клуба. Женен, с дъщеря и син, има трима внуци.
                       

Г-н Джевизов, ЦСКА продължава да изпитва сериозни финансови проблеми. Време ли е първият отбор да се обърне към продуктите от Детско-юношеската школа?
- Времето отдавна е дошло, наистина. Трябва най-сетне да се обърне повече внимание на школата, защото това е бъдещето и развитието на футбола в клуба. Това не е моят ЦСКА, който неизменно се е борил за титлата. Сега, след идването на Любослав Пенев, ще се радваме и на второ, и на трето място евентуално. Лошото е, че в тежки времена се падна на млади хора да решават проблемите, натрупвани с години. В момента 47 „червени“ юноши играят в „А“, „Б“ и „В“ групите.
- Доскоро старши треньорът Галин Иванов взимаше в първия тим Анатолий Господинов, Петър Витанов и Слави Петров, а други все още надежди на ЦСКА - Григор Долапчиев, Васил Попов и Радой Божилов, трупат опит като преотстъпени. Имат ли шансове тези момчета да се наложат?
- В момента от школата има 5 деца, родени 1995 г. и пръснати по цяла България - Божидар Чорбаджийски, Радой Божилов, Васил Попов, Юлиян Чапаев, Емил Ботев. Има и други 6-7 момчета, които се развиват по възходяща линия и играят в първенството до 17 г. Те ще бъдат готови за мъжкия тим до 1-2 години. И в по-малките набори също има надеждни деца. Така че бъдещето наистина е в развитието на школата – такава, каквато всички „армейци“ искаме да видим, а най-много аз.
- Юношите, родени 1998 г. и водени доскоро от Галин Иванов, ли са най-перспективният тим при подрастващите в школата? Усети ли се в школата липсата на Иванов и Владо Манчев, който му беше помощник?
- Да, 17-годишните са най-перспективният тим. Това са децата, най-близки до напускането на юношеската възраст – 18 г. Имаме добре подготвен отбор, играещ модерен, атакуващ футбол. Имат и качества, и възможности. Две от децата отидоха в Лудогорец, за което съжалявам много, но това го има при подрастващите. Подготвителните групи, с които се занимаваше Владо Манчев, са родените през 2003 и 2004 г., които той лично селектира.
- Къде изостава школата на ЦСКА в сравнение с тези на останалите водещи клубове?
- Първо, ние нямаме терен, на който да играем домакинските си мачове. При подрастващите са изключително важни домакинствата – да играят вкъщи, пред родителите, семействата и приятелите си. Ние приемаме съперниците на „Царско село“ и благодарение на терените им ще приключим този сезон. Но ако комплексът не ни допуска на игрищата си, сме застрашени да спрем, защото няма как моментално да разрешим проблема с липсата на база.
Второ, теренът, на който тренираме, е минимален – само 80 м. На него тренират всичките отбори, по един час, на половин терен. А играят единствено и само на голям терен, когато дойде официалният мач през уикенда. Що за обучение може да се проведе и за каква методика става дума, за да развиваш качествата на децата, когато разполагаш само с 40 м? И има още един терен, който е за подготвителните групи – площадка, на която е съсредоточена работата с подрастващите. Що за база е това?
- Преди време обвиниха дублиращия тим на ЦСКА, че е участвал в „черно тото“ заради загубата с 0:5 от Берое, но вие отрекохте...
- На полусезона дубълът просто беше спрян. 6 деца от основните пак бяха пръснати и остана само група от 6-има играчи, които имаха възможност да тренират цяла седмица. И когато дойде официалният мач в понеделник, допълнихме състава от гарнитурите, родени през 1996, 1997 и 1998 г. Така сглобихме някакъв отбор, който да представи клуба. Защото не е логично дублиращият отбор изобщо да не участва, все пак сме ЦСКА. Такова е моментното състояние на дубъла и той се представя достойно до момента, защото тренират 6, а играят 11 момчета в понеделник или вторник.
- Има ли забавяния на заплати на треньорите?
- Във всяка от последните 3 години сме имали неполучени заплати. Но много пъти сме казвали, че за нас – хората, обичащи клуба, това не е най-важното. И ако трябва ще го повтаряме. Треньорите в ДЮШ бяха най-лоялни и коректни спрямо клуба. Те отлагаха ли, отлагаха получаването на заплатите, които имаха да взимат още от 2013 г., в името на лиценза на клуба...
- Как издържате на цялото това напрежение?
- В момента отговорностите ми в ЦСКА са свързани единствено и само с ДЮШ. Категоричен съм, че работя със същата любов и страст, както когато поех ангажимента да съм неин директор. Обичам си децата, но казвам още един път – при тия условия е невъзможно човек да работи и да не хаби нерви. Толкова съм изнервен, че в определени моменти не мога да търпя сам себе си, не знам как ме траят вкъщи или пък хората на стадиона, с които съм всеки ден.
- Спортният министър анонсира, че от следващия сезон държавата ще подпомага финансово футболните школи, каквато практика има в Германия, Швейцария, Белгия...
- С всичките тези държави играехме навремето и ги побеждавахме. Виждате къде стигнахме ние и къде те. Без държавата не може да си решим проблемите! Министър Кралев обеща да се плаща на школите. Да, трябва, защото сега съществуваме благодарение на таксите, които събираме. От тях живеем, пътуваме, играем, плащаме за съдии, охрана, линейки, дори на доктор, защото нямаме наш. Минималната сума за функциониране на школата ни е половин млн. лв. годишно. Необходимо е школата, клубът и държавата да се хванат ръка за ръка, за да се разреши проблемът. Няма как без ЦСКА и Левски да се играе футболно първенство или изобщо да се провежда спорт в България.
- От 6 до 22 май сме домакини на Евро 2015 за юноши до 17 г. Къде сбъркахме, че изостанахме толкова много от водещите отбори в тази възраст?
- И когато спечелихме титлата в Швеция, у нас нямаше условия и хубави терени – повечето бяха тренировъчни игрища със сгурия. И тогава треньорите бяха българи. Но любовта на момчетата променяше нещата. Бяхме равни с най-добрите и ги надигравахме и побеждавахме. В юношеския отбор, който спечели евротитлата, имаше куп футболисти, които години продължиха да играят успешно в родното първенство и в чужбина. Там обаче си направиха базите, промениха си отношението към децата. Ние продължихме и продължаваме да говорим простотии, да хулим и плюем родните треньори, да обиждаме децата, защото играели с различни цветове на фланелката, примерно.
Доскоро имахме 6-има представители в националния тим до 17 г., сега останаха трима – централният защитник Кристиян Славов и халфовете Радослав Димитров и Павел Головодов. Подкрепих треньора Александър Димитров и извадих в последните мачове избраниците му от шампионатните мачове, за да ги запазя от контузии. В елитната група до 17 г. бяхме убедителни лидери до полусезона, но някои момчета се контузиха, друга отпаднаха и останахме 3-ти.
- Заявявали сте, че след като отстранихте  актуалния еврошампион Нотингам Форест през 1980 г., англичаните пращат оферта, която обаче от клуба са скрили от вас. Мислел ли сте как щеше да ви се развие животът, ако бяхте отишли в Нотингам?
- Това са минали истории, много пъти е говорено за тях, не е нужно да ги повтарям. Животът е минал-заминал, трябва да гледаме напред.
- И преди сте се определяли като „чепат характер“. Патили ли сте си заради него като футболист?
- Много пъти. Вярно, много чепат характер съм. В живота съм такъв, на терена бях такъв. Нямаше как да не се създават проблеми около мен, но с удоволствие и страст съм защитавал червената фланелка, защото тя е моят живот.
- Поддържате ли връзка с бивши колеги?
- Най-вече с тези момчета, с които бях в Омония, години наред се срещаме. За по няколко дни им гостувам в Кипър, стана традиция, чакам лятото, за да отида пак. Затъжил съм се за тях, поддържаме постоянно връзка – златни момчета, които ме уважават и до днес.
- В 4 от последните 7 сезона имаше кипърски тим в групите на Шампионската лига? Как кипърците ни надминаха?
- Кипър е страна-джудже, но там футболът е на особена почит. Хората избраха път на развитие, също и с привличане на класни чужденци. Школите им все още не работят, избрали са по-лесния път – да купуват класни футболисти. Работят добре и с любов. Имат пълната подкрепа на държавата. Всеки отбор, изкачил се от втора в елитната дивизия, получава 70% от сумата, нужна за подготвянето на стадиона, на който ще домакинства. Това е огромна помощ, всичките им стадиони са с осветление.
- Един от популярните рефрени на феновете на ЦСКА гласи „Спас Джевизов изненада лошо „синята“ отбрана...“ Спомняте ли си въпросната победа и какво усещате, когато чуете тази песен?
- Удоволствие е да слушам тази песен, защото е признание за всичко, което съм вършил за „червения“ тим – за играта ми, пък и сега за моментното изпълнение като директор на школата. Топли ме и до днес. Благодарност на великата ни публика!
Колкото до този мач, добре помня всеки двубой с Левски. Във „вечните дербита“ съм се раздавал не на 100, а на 200%, защото така съм ги виждал нещата, така съм устроен. Когато вкарвах на Левски, никога не съм ходил срещу нашата агитка, а срещу „синята“. Дори съм им показвал нещо, което не желая никой днес да го прави, защото не е етично.