Шистовият газ в САЩ все повече се размирисва

Тежки времена настъпиха за фирмите, занимаващи се с добив на шистов газ в САЩ, съобщи преди дни вестник "Ню Йорк Таймс". Инвеститорите, които са вложили преди време огромни средства в разработката на находищата, както и компаниите, които добиват суровината, сега търпят огромни загуби, пише в броя си от 22 октомври американският вестник. Причината е падането на цената на природния газ на американския пазар поради свръхголямото предлагане на суровината. В същото време разходите за добива на шистовия газ остават на високи нива и така компаниите са принудени да продават суровината под себестойността й. Поради това компаниите се опитват да ограничават добива, за да намалят предлагането и така да вдигнат цените до приемливи за тях нива. "Ню Йорк Таймс" пише, че ако по време на шистовия бум преди две години в находището "Хейнсвил" са работили 38 сонди на компанията лидер в добива "Чезапийк", то сега там имало само две действащи сонди. Подобна била ситуацията и на други находища на шистов газ в щатите Оклахома и Пенсилвания, съобщава изданието.
Действително през април т.г. цените на природния газ в САЩ удариха историческо "дъно" от 68 долара за 1000 куб. м, при положение, че в началото на т.нар. "шистова революция" - през 2008 г., те бяха на исторически максимум от 465 долара за същия обем. Този рязък спад в цената на газа стана причина за поредната медийна и политическа кампания в Европа и в България за

предимствата на (правилния) шистов газ

пред (неправилния) руски конвенционален газ. Особено се акцентираше върху ценовата разлика между доставяното от "Газпром" "синьо" гориво и продаваното в САЩ. Към октомври т.г. обаче цената в Америка надхвърли 120 долара за 1000 куб. м. Фючърсите за 2013 г. вече се сключват на цени от по 150 долара за хил. куб. м.
Когато пропагандистите на добива на шистов газ посочват тези цифри, те ни спестяват обаче някои важни подробности. Първо, цената от над сто долара за 1000 куб. м природен газ в САЩ е борсова цена, а не за населението или промишлените потребители. Грубо казано, докато газът стигне до тях, цената му става повече от два пъти по-висока.
Втората важна подробност е, че падането на цените, макар и полезно за населението и промишлеността, се оказва гибелно за шистовата индустрия. Себестойността на добива продължава да остава изключително висока поради прилаганата скъпа технология на "хидравличния удар", а и поради падането на дебита на сондажите и нуждата от все повече "хидравлични удари". Ако в началото на октомври т.г. природния газ в САЩ се е продавал за 125 долара за хил. куб. м, то себестойността на добива му се е колебаела в пределите на 250-280 долара за хил. куб. м. Фирмите, добиващи шистов газ в САЩ, в момента са като Майлоу Майндърбайндър от романа на Джоузеф Хелър "Параграф 22".  Той купувал яйцата по 5 цента едното и ги продавал по 3 цента, но ако Майлоу печелел по 2 цента на яйце, защото ги купувал и продавал на себе си, то фирмите от бранша са затънали в дългове и се чудят как да спасят положението си.
Интересно що за индустрия е тази, която е изправена пред фалит, но в същото време адептите й, в т.ч. и в България, говорят за нейната бъдеща експанзия към европейските пазари, която се очаквала да стане факт към 2015 г., дата, която се описва като среща на "Газпром" с Апокалипсиса.
Да, действително в САЩ в момента се преустройват няколко терминала за износ на газ. Но той едва ли ще бъде шистов, смятат някои специалисти. Първо, шистовият газ съдържа редица вредни примеси, които трябва да бъдат отстранени, преди да бъде пуснат по магистрални тръбопроводи с високо налягане, иначе има висока вероятност от експлозия в тръбите. Това ще го оскъпи допълнително, без да броим транспортирането до терминалите. При евентуалното му втечняване в САЩ, превоза до Европа и последващата регазификация, цената му при сегашната себестойност от 250-260 долара за хил. куб. м може и да надхвърли 600 долара, т.е. той става действително "златен" и

неконкурентоспособен в Стария свят

Вероятно обаче, предполагат експертите, американците може да прибягнат до малка хитрост - да изпращат за експорт обикновен природен газ, който е лишен от недостатъците на шистовия - вредни примеси, ниска топлотворна способност, висока цена на добива. И в същото време да предлагат на местните потребители в САЩ, които досега са получавали обикновен природен газ - шистов. Т.е. да заместват на вътрешния пазар висококачествения продукт с ерзац-продукт. Както отбелязват някои руски коментатори, това много би напомняло времената на социализма, когато стоките първо качество отиваха за износ, а "боклуците" оставаха за вътрешния пазар.
Въпросът е дали тази схема изобщо може да работи при финансовата криза, в която явно се намира шистовата индустрия в САЩ.
"Американският пример свидетелства, че добивът на шистов газ може да доведе до истинска финансова катастрофа", писа в статия от 24 октомври френският вестник "Ла Трибюн". В статията, озаглавена" Трябва ли да благодарим на Оланд за забраната върху шистовия газ" се цитира ръководителят на компанията "Ексон Мобайл" Рекс Тилерсън, който заявил през юни пред Съвета по международни отношения по повод добива на шистов газ следното:

"Скоро ще останем без гащи

Не можем да печелим пари. Всички показатели са в червената зона". Тилерсън вероятно е имал предвид слуховете за предстоящия догодина банкрут на най-големия производител на шистов газ - "Чезапийк Енерджи" - компанията има дефицит от 22 милиарда долара и усилено разпродава активи, като сумата вече е достигнала 11,5 млрд. долара. Но не е само "Чезапийк". Друга голяма световна компания - BHP "Билитон", е отписала през август т.г. 2,84 млрд. долара от активите си в шистовата индустрия, за които 1,5 г. по-рано е платила 4,75 млрд. долара. През лятото на т.г. две други компании - "БГ Груп" и "Енкана Корпорейшън" са обявили, че намаляват активите си в шистовия газ с 3 млрд. долара, други три компании "Нобъл Енерджи", "Екско Ресърсиз" и "Куиксилвър Ресърсиз" също съобщават за стотици милиони долари загуби от добива на шистов газ. Списъкът в бъдеще ще се увеличава, прогнозират авторите на "Ла Трибюн".
Причината е, че голямо количество компании започнаха да пускат в действие все нови и нови сондажи, които в началото дават големи количества газ. Масираното предлагане води до падане на цената на газа при запазване на висока себестойност на добива. В същото време поради специфичната технология за добив се налагат все повече и повече сондажи, защото дебитът на старите много бързо пада. Получените пари от продажбата на газа пък не са в състояние да покрият новите разходи. По данни на компанията "Пейс Глобал", базирана във Вашингтон и принадлежаща на германския концерн "Сименс", разходите за разработка на шистовите находища на повечето компании в САЩ със 150% надхвърлят сумарните приходи от тези находища.
Наскоро американският специалист Рун Ликверн публикува в специализирания сайт Theoildrum.com статия, озаглавена "Добивът на шистов нефт в САЩ - бягане на Червената кралица". В нея той математически описва и коментира, че добивът на шистов газ и нефт в САЩ пада много бързо и само нови сондажи могат да увеличават общия добив. Скоро обаче ще настъпи момент, в който сумарното падане на добива ще бъде толкова голямо, че всички сили и ресурси ще бъдат хвърляни, за да се предотврати това. Излиза, че огромни усилия ще бъдат положени, само за да се тича на място.
В момента в САЩ има противоречива картина - от една страна, добивите от газ (в т.ч. и шистов) продължават да растат, но в същото време намаляват както темповете на този ръст, така и броят на работещите сонди. Според Агенцията за енергийни прогнози към ресорното американско министерство, през 2012 г. се очаква темпът на ръста на добива на газ да бъде около 2,6 млрд. куб. фута. За сравнение, през миналата година той е бил 4,8 млрд. куб. фута. За 2013 г. обаче се очаква той да бъде едва 0,4 млрд. куб. фута.
Цитираната по-горе статия на "Ла Трибюн" завършва по следния начин: "Франция трябва много внимателно да приема на доверие твърденията на инвестиционните банки, брокерски и счетоводни кантори. Нарочно или не, но някои от тях надуват спекулативен балон около шистовия газ в САЩ".

Щабквартирата на корпорацията "Чезапийк Енерджи". Компанията изпитва сериозни затруднения, свързани с добива и продажбата на шистов газ

В Полша може и да не замирише на шисти

"Опасявам се, че в близките месеци може да има гигантска сензация, скандал, тъй като може да се окаже, че в Полша просто няма шистов газ". Това заяви в средата на месеца пред местното "Радио Зет" бившият министър-председател на страната Влодзимеж Цимошевич, който в момента е депутат. По неговите думи американските оценки, според които в Полша имало гигантски запаси от шистов газ, може да се окажат неверни поради грешка с 20-30-годишна давност. Приятел на бившия премиер - професор Кшиштоф Шамалек от Варшавския университет, му показал статия, публикувана в международно списание, от която ставало ясно, че всички прогнози на американците се базират на полско изследване върху шистите, правено преди 20-30 години, но в което е допусната печатна грешка. "На неправилното място е била поставена запетая в съобщението за резултатите от тези сондажи. Поради това базата за всички следващи оценки е величина, която е десет пъти по-голяма от фактическата", съобщил Цимошевич.
Припомняме, че американската компания "Ексон Мобайл", която извършваше в Полша проучвания за шистов газ, напусна страната през лятото с мотива, че находищата на шистов газ, които е проучвала, са се оказали нерентабилни.