28 Март 2024четвъртък21:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знание

Шест университета у нас са видими в науката

Трябва ли всичките ни висши училища да получават субсидия за изследвания?

/ брой: 245

автор:Велиана Христова

visibility 4628

Половината от висшите училища, които са получили при акредитацията оценка над 9 от 10 възможни, имат нула научна дейност. Това заяви министър Красимир Вълчев при представянето неотдавна на рейтинговата система на вузовете за тази година. И това - при положение, че научната дейност е един от основните параметри при комплексното оценяване на висшите училища, от което зависят и финансовата компонента за качество в субсидиите, и бройката за прием на първокурсници, определяна от Министерския съвет. Това се отнася за държавните висши училища, докато за частните ще бъде отменено дори определянето на приема, както гласят внесените в НС поправки в Закона за висшето образование (ЗВО).

Не може тук да се обхванат резултатите на нашите вузове по всичките 16 индикатора за научната дейност, сред които са цитиранията върху научни трудове, докторските програми, съотношение докторанти към студенти и пр. Затова да погледнем поне броя на научните статии в международни списания, който е сред основните показатели за нивото на научната дейност. У нас учени често  възразяват срещу отчитането на резултатите според количествените наукометрични данни, но засега светът не е измислил друг начин да съизмерва постиженията в науката.

Твърде печална е "научната" картина

за последните 5 години в най-масовото професионално направление, предпочитано от студентите - Администрация и управление. То съществува в цели 27 висши училища у нас, но едва в три от тях преподавателите имат над 30 публикации в международно видими издания за цяла петилетка - в УНСС (35), Софийския университет (34) и Висшето училище по мениджмънт-Варна (33). А в 14 от тези вузове броят на статиите е... 0. При това тези вузове обучават докторанти в няколко акредитирани специалности. Програмната им акредитация е с оценка над 9 и как са я получили при такива резултати не е ясно. Много отдавна по всякакви форуми се говори, че системата на акредитациите у нас не работи ефективно, минава формално и на принципа "да не обидим колегите". Сега с промените в ЗВО са предвидени множество съществени изменения в процедурите за акредитация, а освен това за дадено направление оценяването ще се прави едновременно за всички висши училища, които обучават в него. Та да има поне някакво диференцирано подреждане на оценките според реалните резултати. 

Според ЗВО при определянето на субсидията на всяко висше училище се включват средства за научна и издателска дейност, които трябва да са 10% от издръжката на обучението. Тази квота никога не е достигана досега, но тук възниква въпросът дали е достатъчно ниските резултати в научната дейност да се отразяват само върху компонентата "финансиране за качество" и трябва ли изобщо да получава такива целеви пари висше училище, което има нулев научен резултат? Стремежът да влезе в групата, която получава такива средства, би стимулирал развитието на науката в него.   

По принцип най-активни в публикуването на статии в реферирани международни издания, които се отчитат от световните бази данни SCOPUS и WEB of SCIENCE, използвани в рейтинговата система, са учените в областта на биологическите, физическите и химическите науки. Биология се преподава у нас в пет университета. В броя научни статии за последните 5 години далеч напред излиза Софийският университет (425 статии), следван от Тракийския университет в Стара Загора (341), Пловдивския университет (228), Шуменския университет (44) и НБУ (26). Всичките пет обаче са получили акредитационна оценка над 9. Виждаме 

твърде големи разлики в показателите

на отделните университети, които се наблюдават всъщност във всички професионални направления. Разбира се, има значение броят на преподавателите на щат в съответното висше училище, но тенденциите са отчетливи. Освен това нерядко вузовете отчитат като научна продукция и статиите на приходящите в тях преподаватели на хонорар, които вписват същите трудове в отчетите и на университетите, където са на щат. Това води до некоректно представяне на едни и същи статии на две и повече места.

В областта на физиките, които като направление съществуват в 4 университета, ситуацията е още по-показателна. Категоричен лидер и тук е Софийският университет (1260 статии), далеч след него е Пловдивският университет (119) и по-слабо се представят Шуменският университет (80) и ЮЗУ (30). Единствено в последния програмната акредитация на направлението е под 9. Картината при химическите науки, преподавани в 5 университета, е сходна. Напред е СУ с 854 статии, след него Пловдивският университет (187), Университетът "Ас. Златаров" в Бургас (118), Шуменският университет (69) и ЮЗУ (47), който обаче има цели 84 докторски програми в областта на физическите науки. Т.е. преподавателите тук обучават докторанти в 84 програми, но на програма не се пада дори по една публикация за 5 години! Нещо повече, в много от уж престижните вузове, както показва рейтинговата система, твърде малка част от самите преподаватели (между 10 и 20%) смятат, че науката е важна за тяхното висше училище! Всичките пет посочени вуза са акредитирани в това направление с оценка над 9. Възниква и въпросът дали всичките професори и доценти, които обучават докторанти, отговарят поне на минималните изисквания на Закона за развитие на академичния състав? Може би отговорът на този въпрос обяснява защо в регистъра на академичния състав, воден от НАЦИД, липсват имената на доста хабилитирани учени...

Законът за насърчаване на научните изследвания пък задължи МОН всяка година да прави доклади за състоянието на научните изследвания във вузовете, в БАН, Селскостопанската академия (ССА) и фонда "Научни изследвания". Оценката и анализът трябва да са публични, за научните организации и вузовете те се правят от Комисия за оценка и наблюдение на научноизследователската дейност с председател и 12 експерти. Засега все още не е огласен новият доклад, но в края на миналата година МОН публикува резултатите от наблюдението за 2017 г. на 43 вуза, БАН и Селскостопанската академия. То очаквано потвърди факта, че БАН и Софийският университет са водещите научни центрове у нас, те водят общата класация за научна дейност и са международно видими. Оценката се прави за научни резултати, научен капацитет и обществено въздействие на научните постижения. На трето и четвърто място са Медицинският университет в София и ХТМУ. Следват ТУ-София и Пловдивският университет. 

Всъщност 

това е реалността

- шест български университета от общо 51 вуза наистина правят наука. По патенти водят БАН (82), ССА (23), ТУ-София (8), Пловдивският, Русенският и МУ-Варна с по 6 патента, останалите висши училища са с по 5 и надолу патенти. Те се представят различно според различните индикатори за научна дейност, но не повече от 16 вуза се вместват в понятието за наука. 

Направени бяха класации и по научни направления. В педагогическите науки например през 2017 г. водещи са Русенският университет, УниБИТ и Националният военен университет. В хуманитарните науки начело е БАН, следвана от СУ, Пловдивския университет и НБУ. В природните науки, математиката и информатиката начело са БАН, СУ, МУ-София и ХТМУ. В техническите науки на първо място е ТУ-София, следван от БАН, СУ, ТУ-Варна и т.н. В аграрните науки и ветеринарната медицина водещи са БАН, МУ-София, Селскостопанската академия, Пловдивският университет и Лесотехническият университет.

Оказа се, че 8 висши училища не са били оценени, понеже имат на щат по-малко от 20 учени или нямат акредитирани докторски програми - Колежът по мениджмънт и търговия, Американският университет, някои институти на ССА и др. Иначе в сайтовете на всичките 51 висши училища ще прочетете, че те едва ли не са корифеи на родната наука. А ако човек се вгледа по-внимателно, вижда, че за научен резултат се представят доклади или презентации на местни конференции; изказвания, поместени в регионални сборници; участие тук-там в някой научен или друг форум, пътувания за по два-три дни в чужбина, че дори и статии във вестници! И всичко това минава.

Още при анализа за 2016 г. се разбра, че на оценка подлежат общо 227 организации (факултети, департаменти, центрове, колежи и др. звена на висши училища, както и институти на БАН и ССА; акредитирани болници и центрове), извършващи научни изследвания. Тогава те според показаните резултати бяха систематизирани в 5 групи: елитни; ефективни; задоволително изпълняващи научната си дейност; организации с незадоволителна ефективност и такива със слаба ефективност. Кои са "слабите" не бе оповестено. Не е известно държавата да е взела някакви мерки за тях, нито да е стимулирала по някакъв начин институциите от първите две групи. А миналата година МОН огласи резултатите само на 43 вуза, БАН и ССА. 

Сега чакаме новия доклад...

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ