Шест таланта изкачиха върха на "Спешъл Олимпикс Геймс"

Мони Георгиев

"Никога не съм си мечтал за златен медал. Не вярвах, че е възможно". Тези думи  принадлежат на скиора Генадий Стоицов, един от шестимата български представители на завършилите неотдавна Световни Зимни игри за хора с интелектуални затруднения в Пьонгчанг, Република Корея. 31-годишният герой, живеещ в Защитеното селище в Банско, се върна там с 2 първи места от гигантския и супергигантския слалом. Няма как този човек да не ти стане симпатичен още щом го заговориш. Усмивката му може да вдъхне кураж за всичко и на всички, и да бъде пример, че пред всеки човек стои начин да реализира целите си, стига да се бори докрай. Момчето, което определено не е сред най-големите любимци на Съдбата, слага за първи път ски на краката си едва преди 3 месеца. Влюбва се в тях и за този тъй кратък период от време усъвършенства управлението им до такава степен, че издухва конкуренцията на атлети от страни с традиции като Съединените щати, Норвегия, Австрия, отколешни сили в този спорт. "Можеше да вземе и трети медал - от слалома, но емоциите му го подведоха", изразява съжаление националният директор на "Спешъл Олимпикс България" Христо Христозов. Генадий обаче не е от хората, които ще седнат да се вайкат за каквото и да е. Отдавна е приел факта, че на него гледат малко по-особено: "Искам да се реализирам в обществото, просто да бъда пълноценен човек". Очевидно все още не е разбрал, че отдавна вече е започнал да се превръща в такъв и много други без неговите вродени проблеми биха се отказали.
Стоицов няма брат или сестра, но пък тяхната липса е компенсирана от неговите приятели. Той има много другари, но се броят на пръстите на едната ръка онези, на които се доверява напълно. "Емоциите му са неподправени, а чувствата - повече от искрени. Хора като тези шестима герои имат едно огромно предимство и това е, че не могат да лъжат за настроенията си. При професионалните спортисти е възможно да има симулативно поведение, а ако някои от участниците в "Спешъл Олимпикс" не желае да се състезава, просто ще каже "Не искам", обяснява проф. Татяна Янчева, председател на организацията в България и доктор на психологическите науки. Това обяснява и обстоятелството, че всичките ни таланти дадоха един и същи отговор на въпроса с какво ще запомнят визитата си в Република Корея? - с откриването на нови приятели. Въпреки че не знаят английски, немски или испански, те опознават хора с подобни проблеми от цял свят и комуникират с тях чрез езика на добротата. Освен дружбата и медалите, всички обаче печелят и още нещо изключително ценно от Пьонгчанг - урок по самостоятелност.
"Дъщеря ми се научи да бъде много по-отговорна и по-уверена в себе си", казва с гордост Севдалина, майка на най-малката ни медалистка - 10-годишната Златина Дерменджиева, завоювала златен медал в ски бягането на 50 м и бронзов на 2 пъти по-дълга дистанция. Освен с конкуренцията, екипът се бори и с различията в националната кухня. "Даваха ни някакви картофи и някаква салата, които не можех да ям", споделя Янко Апостолов и пояснява "Иначе, тук си ям всичко, ама техните работи не можех да ям."
Българската делегация отсяда в големи апартаменти в хотел, но Генадий съжалява, че не са успели да разгледат подробно града. Направили му впечатление обаче огромните сгради, построени на сантиметри една от друга. По тях нямало реклами. Хората по улиците били много, посрещали изключително топло героите навсякъде. Южна Корея остава в сърцето и на Симона Костова, която се върна с пълен комплект отличия - бронз от слалома, сребро от гигантския и злато от супергигантския слалом. С 3 медала се върна и другата ни млада дама в ски дисциплините - Бенита Петрова, която бе най-добра в слалома и завърши трета в гигантския и супергигантския слалом. "Тези деца могат да се интегрират успешно посредством спорта. На Игрите имаше участници на по 55 години. Състезавали са се десетилетия наред и това ги е правело щастливи през цялото време. Важно е на младите хора с интелектуални затруднения да им бъде помагано да сбъдват мечтите си. А ако си нямат такива - любимият спорт да им подари. Те приемат мечтата, след което се грижат за нея - отглеждат я и дават всичко от себе си да стане реалност. Дори изпитват неудовлетворение, когато резултатът не отговаря на очакванията", обобщава с усмивка проф. д-р Янчева.
Две мечти повече ще посади "Спешъл Олимпикс България", след като ще заяви още две квоти в ски бягането за следващите Зимни игри през 2017. Целта е да имаме щафета, която с почерпения опит от Златина и Александър Кенанов (злато на 50 и бронз на 100 м) да прослави България и в колективните надпревари. Не че индивидуалните остават незабелязани, напротив - Генадий Стоицов и неговият треньор доц. д-р Николай Панайотов получават честта да се включат в официалния парад по закриването на Игрите - признание, което се дава само за най-високите постижения по време на форума. Такива, които неминуемо вървят ръка за ръка със славата. Само пример - дни след приключването на игрите името на донеслия толкова радост на Банско спортист гони по брой търсения от България в Гугъл това на любимия му футболист Лео Меси. С разликата, че надали аржентинецът след няколко дни ще се отърве от медийния интерес. За Генадий животът ще продължи в нормален ритъм - момчето ще продължи да работи в местна фирма за производство на хартиени пликове. Свободното му време пък е запълнено с игра на домино, четене на художествена и религиозна литература, гледане на телевизия. Затруднява се да назове любим автор, но пък веднага изстреля "Титаник", когато го питах кой е филмът, който най-много му е харесал. Няма как романтичната драма да не е докоснала до болка сърцето на това откровено в чувствата си същество. Казва и, че обича България и се прехласва по планините й, защото нашата природа е прекрасна и вдъхновяваща. И се надява, че хората на тази красива страна ще отворят сърцата си към тези момчета и момичета като него, които често са игнорирани. Вярва, че за всеки има място под слънцето и завършва със своя девиз, който е отправен като пожелание към всички спортисти: "Повече кураж, повече успехи и повече самочувствие!"