Шест години бюрокрация спира паметника на Георги Китов

След месец ще станат шест години, откакто инициативният комитет за поставяне на паметник в София на видния наш археолог Георги Китов се върти в неизбродимия лабиринт на родните чиновнически абсурди. Откривателят на почти половината от разкритите досега на наша територия тракийски гробници премина в отвъдното на 14 септември 2008 г. по време на разкопки в култовия комплекс на с. Старосел в община Хисаря. Почти веднага видни археолози, обществени дейци и журналисти предложиха да бъде почетено с паметник в столицата делото на археолога, който е един от най-известните съвременни учени от Националния институт с музей при БАН. От тогава и до днес осъществяването на родолюбивата идея си остава в бъдеще време.
За годините, които се навъртяха, се сменяха правителства, парламенти и закони, правилници и разпоредби. Практическата полза е една и съща - никаква. Много отдавна Столичната община определи място за паметника, а Министерството на културата одобри първоначалния му вариант - два камъка с барелеф на археолога. Паметникът ще се намира на ул. "Московска", в градинката зад Двореца, в близост до паметника на проф. Александър Фол. И НИПК, или както се нарича сега - Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности, даде зелена улица на архитектурния проект. И след това се започна едно въртене между чиновническите структури, които иначе са поделения на общината и на министерството. Ту в дирекцията "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) на общината не харесват разположението на камъните в "съоръжението", ту сроковете на разните разрешителни изтичат (те се дават за една година и след това трябва да се подновяват), ту трябвало да се вади отделно разрешително да се затвори улицата за няколкото часа на поставяне на паметника, после пък изведнъж се оказва, че проектът трябвало да се преработи и той се преработва - единият камък трябвало да се разреже. Сега пък новата специална комисия по изобразително изкуство в МК трябвало да го одобри наново, ама не се събрала през май, щото нямало достатъчно проекти за разглеждане.
Самият барелеф е готов от миналата година, изработен е от младия скулптор Любомир Зографов, възпитаник на Националната художествена академия, който го направи безплатно, дари труда си в памет на това, което Китов направи за България.  
Междувременно събраните от дарения около 5000 лв. са почти изчерпани, понеже камъните за паметника са купени, каменоделецът вече веднъж ги преправи безплатно, но за второ преправяне все пак трябва да му се плати. А и за всяко разрешително и бумага се плащат такси.        
Георги Китов е сред най-известните археолози на България, почти във всички големи музеи в страната има негови находки, те са бисерите и във всяка тракийска изложба в чужбина. Името му е познато на всички. За 40 години на терена е проучил над 400 тракийски могили, открил е над 30 гробници и храмове, от които поне половината са изключителни паметници на тракийската архитектура. Емблематични културни ценности от нашите земи - няколко гробници в казанлъшката Долина на тракийските царе, при Стрелча, при Старосел; златната царска маска от могилата Светицата, бронзовата глава на Севт III от Голямата Косматка, рисуваната гробница в Александрово - Хасковско, втора златна маска в Сливенско, тракийски златни пръстени, накити, съкровища. Четири хилядолетия, минали буквално през ръцете му. Неудържим човек и неудържим проучвател.
За паметта към това дело от дарения се събраха досега едва 5000 лв. - много от тях от обикновени хора, почитатели на археологията. От фонд "13 века Блгария" отговориха, че не могат да отпуснат 1300 лв. за довършване на паметника, за които инициативният комитет кандидатства. За довършването на всичко по проекта и за поставянето на паметника плюс задължителните озеленителни работи ще са нужни поне още няколко хилядарки. Смешни пари за богаташите в България, милионерите у нас само за миналата година са се увеличили с 52-ма. Иначе имаме "национално отговорен бизнес".  
Набирателна сметка в ДСК
За паметник на Георги Китов
IBAN: BG46STSA93000019051808
BIC: STSABGSF

Тракийските храмове край Хисаря потъват

По зла ирония на съдбата в последните дни се разбра, че са застрашени от разруха едно от най-значимите открития на Георги Китов (2000 г.) - храмовете в култовия тракийски комплекс при Старосел (V-ІV в. пр.Хр.), както и тракийският царски комплекс на одрисите на връх Кози грамади от същата епоха, открит и проучван от археолога от НИМ доц. Иван Христов от 2005 г. насам. България има огромно богатство от древни паметници, и като вече си няма ни индустрия, ни значимо земеделие, й остава поне шансът да стане желана страна на печеливш културен туризъм. Нищо да не прави за това е поредно престъпление.
Тракийските могили в община Хисаря се рушат, местната управа не може да се грижи за археологическите паметници, заяви преди дни пред БТА кметицата на града Пенка Ганева. В най-тежко състояние били комплексът на Четиньова могила и храмът с колоните в по-ниската могила "Хоризонт" при Старосел. От крепидата на Четиньова могила и от храма долу падали камъни. През 2012 г. отишли 100 000 лв. само за укрепване на купола на гробницата на Четиньова могила, твърди Ганева. Местната власт се опитала да укрепи с дървени подпори могилния насип, но тежестта на пръстта се оказала по-силна и култовият храм е застрашен от затрупване. Сега след проливните дъждове положението е още по-тежко. Водата руши камъните, паметникът потъва, заяви Ганева. Основната носеща конструкция е разрушена в източната си част. А обиколката на крепидата е над 240 м. За 12 години обектът е посетен от над 300 000 души.
Резиденцията на тракийските царе на вр. Кози грамади пък е обрасла с буйни храсти и дървета, натежалите от пороите земни маси се свличат. Унищожени са щерните за вода, системите от улеи и част от крепостната стена. Мястото е труднодостъпно, няма пазач, приходи от туристи там няма. При землището на Елешница (сега към с. Паничари), където пак Георги Китов откри единствената на Балканите тракийска гробница от бял камък със сглобка "вълчи зъби", колоните отпред и арките са отнесени от иманяри, всичко се руши. Искаме паметникът да се премести в Старосел, но нямаме никаква реакция от  държавата, твърди кметицата. Според нея не може да се кандидатства с проекти, понеже собствеността е проблем - земите при паметниците са частни, общински и на църквата. За Кози грамади пък нямало акт за държавна собственост. Държавата да не дава пари за разкриване на обекти, като не може да ги пази, заяви Пенка Ганева. 
Не закъсня реакцията от Министерството на културата. За опазването на храмовия комплекс "Четиньова могила" министерството е осигурило 697 855 лв. и с тях са приключени грубите строителни работи на обекта, заявиха оттам. Според МК, земният насип пред крепидата е отнет при разкопките и така е отслабена устойчивостта на структурата. Не била направена ефективна вертикална планировка за отвеждане на повърхностните води и проблемът е общ за всички археологически обекти - още при започването на разкопките трябва в екипа да се включват и специалисти по консервация и реставрация. Тракийският комплекс в Старосел е публична държавна собственост от 2003 г., правата за управление са на МК, а приходите от туристи се усвояват от община Хисар, уточняват от министерството. Нямаме информация каква част от тези средства се изразходват за опазването на комплекса и за какви дейности, заявяват оттам.
Има програма за цялостна консервация, реставрация и експониране на храмовия комплекс  "Четиньова могила", обаче за да се реализира тя, трябват около 1,3 млн. лв. След внасяне на програмата за съгласуване работата по обекта ще продължи, твърди МК. Проблемите с могила "Хоризонт" са в резултат на същите методологически, организационни и технически причини, министерството ще търси възможности за финансиране на най-неотложното за съхраняване на паметника още през настоящата година, обещава МК. Предстояло да се назначи комисия, която да прецени на място какво да се прави. За проучване на Кози грамади пък през 2013 г. били дадени 35 000 лв., а тази година не е имало искане там разкопките да продължат, твърдят от МК.  
Съобщението от МК завършва с думите: "Като проблем при експлоатацията на археологическите обекти след приключване на тяхната консервация и реставрация се очертава незаинтересоваността на някои общини да им се предоставят права за управление. Така недвижимите културни ценности не могат да се включат в активно социокултурно обращение, а скромните финансови и ресурсни възможности на МК не могат да осигурят адекватна грижа и ефективната им експлоатация".

Спасете римска Сердика!

Отчаяно писмо изпрати тези дни и столичният кмет Йорданка Фандъкова до служебния министър на Културата Мартин Иванов с призив за спешна аварийна консервация на разкритите останки от римска Сердика в центъра на София. Тук вече можеше да има невероятен комплекс за културен туризъм и "културната европейска столица" София да е не по-малко атрактивна от истинския Рим. Но в откритата си зона обектът при поройните дъждове изглежда като блато, потънал в буйна растителност, по римските камъни пълзят мъх и лишеи... Обществената поръчка за довършване на обекта "Ларгото" се проваля вече няколко пъти, последния път - заради жалба в Комисията за защита на конкуренцията. А за него има 15,8 млн. лв. европари. В разкопките, без да е собственик, общината чрез "Метрополитен" ЕАД е вложила над 6 млн. лв. и е осигурила охрана, пише Фандъкова.
Проектът се ръководи от МК, кметът призовава най-сетне държавата да вземе мерки за опазването на това културно наследство на България, Европа и света. Защото археологическите паметници в откритата зона тази зима вече няма да оцелеят. Ако нищо не може да се предприеме, обектът трябва да се затрупа със защитен пясъчен насип, смята Фандъкова.
* * *

Преди два месеца в Полша (където историческите обекти са късни - от Средновековието) видях как се прави културен туризъм. През 2010 г. полската държава отпуска приоритетно средства за археологията и музеите. До 2013 г. са приключени и мащабни разкопки, и консервацията и реставрацията им, и експонирането в приказни и огромни нови музеи. За три години в Полша са усвоени 2 млрд. евро за културно наследство от еврофондовете. У нас (където историческите обекти са древни - тракийските храмове са градени основно няколко века преди Христа, а светилищата са отпреди хилядолетия) с години се разменят писма, спори се върло за собственост и за права, общини винят държавата и обратно, сменят се политически назначения, правят се комисии, подписват се протоколи. Отпускат се смешни пари и... годините минават, уникалните паметници се рушат.
Интересно в какво състояние са в момента тракийската гробница при с. Александрово например и уникалните й стенописи, които Китов откри преди 14 години - през 2000-та. Японците ни направиха копие-макет за посещения и... дотам? Няма такава държава!