Шефът на "Ексон мобил" си пази имота от фракинг

Рекс Тилерсън - председател и изпълнителен директор на петролния гигант "Exxon Mobil", се присъедини към съдебен иск за спиране на строителството на водна кула за фракинг на петрол близост до дома му.
Позицията на Тилерсън срещу добива на петрол в близост до неговата собственост е особено интересна, предвид факта, че "Exxon Mobil" е водеща фирма в областта на добива на петрол и газ, посредством фракинг.
Одисеята около конкретния случай се точи от началото на миналата година, когато за нея написа меродавната и много авторитетна медия "Уолстрийт джърнъл". През миналия ноември Тилерсън се появи на среща на градската управа в Бартънвил, Тексас, за да се присъедини към протеста срещу водната кула.
В съдебния иск се посочва, че "проектът ще предизвиква много шум и опасности за движението по пътищата, тъй като за изпомпването и транспорта на водата от кладенците ще се използват много големи камиони".
Кулата, която ще се издига на височината на 15-етажна сграда, се предвижда да бъде построена в съседство с конното ранчо на Тилерсън и недалеч от неговото имение. Ранчото на Тилерсън и съпругата му там е от около 132 декара, оценено е на близо 5 милиона долара.
Сред противниците на проекта има и други хора, за които не е известно някога да са се ангажирали с природозащитни каузи, като например бившият лидер на Камарата на представителите Дик Арми и съпругата му, които са водещи ищци по делото.
Говорител на компанията "Exxon Mobil" заяви, че г-н Тилерсън се е присъединил към съдебния иск в лично качество, а не като изпълнителен директор на петролния гигант, както и че компанията няма отношение към съдебния спор.
Случаят даде повод на противниците на фракинга да позлорадстват - оказва се, че когато "ножът опре до кокала", при това "собствения", фракингът се оказва нещо "много лошо" дори за шефа на най-голямата фракинг компания.
САЩ са крепостта на петролната и газовата индустрия. Днес приблизително 15 милиона души, т.е. един на всеки двадесет жители на САЩ живее на не повече от 1,6 километра от сондажен кладенец, твърди аризонският сайт Rose Law Group Reporter. Но именно тук, в тексаски град, бе обявена забрана на спорния метод за добив на горива - фракинга. Битката срещу фракинга се води в Америка от доста време. На сайта на американска НПО FracTracker Alliance, изследваща развитието, перспективите и влиянието на фракинга може да се види карта на инциденти на замърсяване на околната среда в различни щати в резултат на фракинга и други дейности, свързани с добива на шистов газ.
Това, че икономическият ефект от "шистовата революция" е доста по-скромен от очаквания, накара мнозина да преразгледат очевидни, както изглеждаше преди, неща. Смяташе се, например, че добивът на шистов газ създава нови работни места, спомага за привличане на инвестиции и т.н. Във всеки случай това често се споменава, когато агитатори на този метод ни омайват с големи обещания. Оказва се, че дори в САЩ, където "шистовата революция" наистина успя, социалните й ефекти са слабо забележими. Неотдавна, говорейки за приноса й в икономиката, президентът Обама заяви, че обемите на планираните инвестиции в нови заводи, които използват природен газ, са почти сто милиарда долара. Изследователи от Международния валутен фонд обаче смятат, че такъв голям обем от инвестиции и намаляването на цените на газа в САЩ се обяснява до голяма степен с други фактори - възстановяването на икономиката след кризата от 2008-2009 г., ниския курс на долара и намалените заплати. Това каза в интервю за "National Geographic" ръководителят на отдела на пазарите на суровини в МВФ Пракаш Лугони.
Така че дори в САЩ "шистовата революция" дори и да е създала нови работни места, те съвсем не са високоплатени. Ако заплатите бяха по-високи, това щеше да се отрази на цената на добивания газ, обемите на добив и инвестициите.
Американските чиновници често преувеличават количеството работни места, създадени благодарение на добива на шистов газ. Губернаторът на Пенсилвания Том Корбет, например, неотдавна заяви, че в щата му добивът е създал 200 хиляди работни места. Пенсилванският вестник "Allentown Morning Call" си позволи да се усъмни в тази оптимистична оценка и направи свое изследване. Оказва се, че непосредствено с добива са свързани едва около 30 хиляди души, при това увеличаването на броя на такива работни места от 2010 до 2013 година се е забавило с една трета.

 (По материали от чуждия печат)