Шац, Кац и 80 000 мурзилки*

В навечерието на годишнината от Октомврийската революция Общоруският център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) публикува данни от свое изследване за това колко руснаци искат в момента революция. Данните показаха, че 78% от анкетираните смятат, че не бива да се допуска никаква революция. 13 на сто, основно привърженици на КПРФ, ЛДПР и просто критици на управлението на президента Владимир Путин, смятат, че има нужда от революция. Но само 27 на сто от тези 13% критикуват дейността на Путин, което прави около 4% от всички участвали в изследването.

                                            Шац                                                             Кац

Резултатите от тази анкета, между другото, идват месец преди т.нар. несистемна опозиция да отбележи първата годишнина от големия митинг срещу властта, провел се на 10 декември 2011 г. на Блатния площад в Москва. Митинг, породил огромни надежди сред извънпарламентарната опозиция и западните й ментори, че сегашната власт в Русия може да бъде съборена по пътя на т.нар. "цветни революции".
Видно е, че обществото не иска никаква революция, независимо от цвета й.Очевидно е, че прогнозите как лидерите на уличните протести, чийто символ стана бялата лента, ще се провалят и няма да създадат разумна и дееспособна опозиция, се сбъдват със страшна сила.

На ви сега 15 минути ефир

Едно друго изследване на ВЦИОМ от края на септември т.г. потвърждава тенденцията за отдръпването на хората от вождовете на белолентъчното движение. Според ВЦИОМ от началото на т.г. е нараснала разпознаваемостта на лидерите на уличната опозиция като Алексей Навални, Евгения Чирикова, Сергей Удалцов, Генадий Гудков, Иля Понамарьов, което се свърза с по-широкия достъп до телевизионния екран, който те получиха. В същото време обаче се е усилило и негативното мнение на хората за тях. Например при налагания в момента като общ вожд на "белите ленти" Алексей Навални негативното му възприятие от руснаците се е увеличило от 31 на 43%, при Генадий Гудков от 29 на 43%, при Удалцов от 26 на 42%, Понамарьов - от 28 на 40% и при Чирикова - от 24 на 39%. На пръв поглед е парадоксално. Опозицията искаше да получи достъп до телевизионния екран, и при това в гледано време. Тя се надяваше, че това ще й позволи да агитира все по-голямо количество хора за своята кауза. Имаше дори и такъв лозунг: "Дайте ни 15 минути ефирно време и режимът ще рухне на другия ден". Когато това се случи обаче, се получи обратен ефект. Оказва се, че колкото повече хора ги чуват какво говорят, толкова повече се отдръпват от тях.

Впрочем събитията от последните два-три месеца показаха, че т.нар. лидери са толкова самовлюбени в себе си, че изобщо не ги интересува какво говорят и как избирателите ги възприемат. Тях ги вълнува единствено дали имат достъп до медиите и колко души са посетили страничките им във фейсбук. И тъй като действително има "твърдо" ядро, което ги подкрепя независимо от всичко, тъй като винаги имат медийни "славейчета", включително и в чужбина, които да им обясняват колко са велики и как бъдещето им принадлежи, те се чувстват прекрасно и не ги интересува мнението на народа.
Всъщност вече дори се знае числеността на твърдото ядро на опозицията. То наброява точно 81 801 души.

Агент 0,0007

Горното число е 0,0007 души от броя на всички избиратели в Русия. Толкова хора гласуваха на 22 октомври за избирането на Координационния съвет (КС) на уличната опозиция. Изборите се проведоха, както е модерно, по интернет, на създадения за целта сайт се регистрираха цели 170 000 души, от които обаче гласуваха половината. Всъщност тези над 80 000 души са по-малко, отколкото излязоха преди година на най-масовия митинг на проспект "Андрей Сахаров" в Москва.
Гласуването беше съпроводено, както се полага при сбирка на московски интелигенти, от големи скандали. Една от знаковите фигури на протестното движение Иля Понамарьов, депутат от "Справедлива Русия", отказа да участва в гласуването, обаче името му продължи да фигурира в списъка и за него гласуваха. После беше въведен имуществен ценз - кандидатите внасяха по 10 000 рубли. Външен контрол липсваше.
Очакванията бяха, че във вота ще участват милиони, но след като това не се случи, гласуването беше удължено с ден, за да станат участниците поне стотина хиляди. В крайна сметка и това се провали. После се оказа, че е нарушено основно демократично правило - един човек-един глас. Всеки участник е имал право да гласува за колкото си иска кандидати. Разбира се, това нарушение не смути баш демократите. Те са толкова демократични, че стоят над демокрацията. В крайна сметка се оказа, както се и очакваше, че начело на списъка от 30 души членове на съвета се намира Алексей Навални, следван от поета Дмитрий Биков, шахматиста Гари Каспаров, светската лъвица Ксения Собчак, любовника й Иля Яшин. Т.е. лицата, които най-често се появяват на тв екрана и по другите медии. Лидерът на Левия фронт Сергей Удалцов - който казва за себе си, че от него Ленин не става, се оказа чак на 20-то място. В списъка съответно на 8-о и 24-то място се оказаха "известните" на цяла Русия граждани - Шац Михаил Григориевич и Кац Максим Евгениевич.  А на 11-о място се оказа жената на Шац Татяна Лазарева.
Но най-големият скандал беше сервиран от журналиста Олег Лурие. Той беше един от тези кандидат-членове на съвета, които си направиха самоотвод, но с мотив, че изборът е нагласен и цели само утвърждаването на Навални за лидер. Лурие депозира списък с 30 имена три дни преди избора и изрази убеденост, че резултатите от вота ще съвпаднат с неговата прогноза. Лурие позна. С изключение на две фамилии всички останали фигурираха в окончателния състав на КС. Поредността бе различна, като изключим първата позиция на Навални, но Лурие показа завидни способности на врачка. На 26 октомври той даде пресконференция, на която обясни, че не е провидец, а просто е имал информация, че Навални и протежето му Леонид Волков, който технически организира изборите за КС, предварително съставили списък от 30 души, които гарантирано да станат членове на КС и по-голямата част от тях да са поддръжници на Навални. Съвпадението на двата списъка позволява да се говори за фалшифициране на изборите и за корупционна заинтересованост на техните организатори, каза Лурие. Според него: "Навални свърши. Свърши като един от лидерите на протестното движение. Погуби го Координационният съвет на опозицията, който той сам си създаде". "Като легализира с многобройни и явни нарушения като свои лидери тези 30 души, опозицията рискува окончателно да загуби и без това незначителното си влияние в руското общество", коментира още Лурие.
Той не беше сам в крайните си оценки. Иля Понамарьов, който е от левия фланг на опозицията, коментира следното: "Изборите за КС не отразяват реалното разположение на силите в протестното движение. Това е виждането на либералите за опозицията. Днес единната опозиция престана да съществува! Затова пък се появи нова либерална партия - КС".
По време на първото си заседание съветът обсъждаше основно дали да използва за целите си... фейсбук. Навални бъркаше Кац със Шац, а Удалцов в ефир напсува на майка Кац.
На 9 ноември социологическата агенция Фонд "Обществено мнение" публикува данни, според които едва 5% от хората знаят за съществуването на Координационния съвет, 19% са "чували нещо", а 74% научили за него по време на анкетата.
Така опозиционното движение достигна етапа, който му предсказваха още преди година - постепенно спихване на уличната активност, раздори и крамоли в ръководството, разцепление. Навални се сдоби с прякора Агент 0,0007, а гражданите Шац и Кац със съмнителна общоруска известност, защото имената им започнаха да се използват в разни каламбури.

Абсолютно безмозъчен другар

Ако либералната част на уличния протест, който така и не излезе сериозно извън границите на Москва, се чудеше как да си натамани ръководния орган, то в левия сектор си имаха тези месеци къде-къде по-сериозни проблеми. С правосъдието.
В началото на октомври телевизия НТВ показа документалния филм "Анатомия на протеста-2", в който бяха показани записи със скрита камера на друга голяма медийна "звезда" на опозицията - лидера на Левия фронт Сергей Удалцов и негови съратници, които водят преговори с грузинския политик и (вече бивш) председател на комитета на отбрана и безопасност на грузинския парламент Гив Таргамадзе. По време на беседата, провела се през лятото в Минск, се чува, че се обсъждат уличните протести в Русия, как да бъдат финансирани, как да са завземе насилствено властта в отдалечени райони като Владивосток и Калининград. Таргамадзе подмята по едно време, че има връзки с чеченски терористи и може да ги задейства при нужда...
Прокуратурата подгони руските участници в срещата, единият от тях - Леонид Развожаев, го гониха чак до Киев. Предстои дело. Удалцов за разлика от двамата му другари, участвали в срещата - Лебедев и Развожаев, засега е на свобода срещу подпис. Първо обясняваше, че всичко е скалъпено, после, че нищо не помни, след това спря и да обяснява. "Прогресивната общественост" в Русия се хвърли да защитава арестуваните, но без особена охота, явно се беше изчерпала покрай истерията около "Пуси Райът", пък и нещата този път са доста по-сериозни.
По-интересно е обаче как поредният скандал около уличната опозиция се отразява на нейното влияние в руското общество и как наблюдателите виждат бъдещето й.
Безпощаден в своите оценки за бъдещето на бившето си отроче Удалцов е "патриархът" на крайнолевите в Русия, писателят Едуард Лимонов. "Никога не съм имал високо мнение за умствените способности на Сергей Удалцов", писа той в блога си на 8 октомври, след като гледал "Анатомия на протеста-2". "Но работата се оказа по-лоша. Според мен той блестящо доказа, че е абсолютно безмозъчен другар. Във филма е наговорил неща за дълъг затвор", казва Лимонов.
В опит да омаловажи случката в Минск, друг виден опозиционер - Борис Немцов, описа Таргамадзе пред сайта Russia.ru като: "Мошеник и авантюрист, зад него няма никакви пари, той просто е професионален провокатор". По-добре да си беше мълчал. Защото преди две седмици вече грузинска медия - Georgia Times, разпространи телефонни разговори на Таргамадзе с видния грузински олигарх Коба Накопия, които са датирани от март месец тази година. По време на разговорите Таргамадзе дава нещо като отчет на Накопия какво точно е правил Удалцов по време на протестните митинги, казва, че "той е човекът". Става дума за митинга на 5 март на Пушкинския площад, когато Удалцов провокира сблъсъци с полицията, след като окупира един фонтан, отказа да излезе от него и го вадиха насила. Накопия завършва тогава разговора с думите: "Колкото повече има сблъсъци, толкова по-добре". Не е прав Немцов, че зад Таргамадзе нямало финанси. Ето го човекът с парите. Грузинските медии сочат Накопия като част от кръг олигарси, близки до президента на Грузия Михаил Саакашвили. Така твърденията на руската опозиция, че няма подкрепата на външни сили, все повече издишат.

Блатото ражда чернилка

"Светата опозиция не се храни със Светия дух. Трябват пари. Когато ги няма вътре в страната (бизнесът е наплашен), значи ще ги взимат от чужбина". Така публицистът Леонид Радзиховски коментира в своята статия "Анатомия на пустота" скандала около Удалцов и Таргамадзе. "Но реалният дефицит на опозицията не е в парите, а в идеите", продължава той. "В доверието. В лидерите. А това за пари не можеш да го купиш! Фалстарт. Протестът се спихна, изтече, но не заради недофинансиране. А поради недомислията на "несъгласните".
Едно от недомислията на уличните московски опозиционери в последно време беше активната им подкрепа за осъдените хулиганки от "Пуси Райът". Така мисли например известният руски блогър Яроврат. Според него: "Преломна точка стана изпълнението на "Пуси Райът". Откакто белолентъчните ги направиха своя икона, нишата на маргиналите може да се смята запълнена от протестното движение". С него е съгласен и опозиционният политик Владимир Милов, който смята, че: "Мащабите на антиправославната истерия в съответния "слой" на обществото минаха всички мислими предели, а "Пуси Райът" се превърнаха едва ли не в централни политически фигури, в "икони" на опозицията. Редовият избирател гледа на това и си мисли: ох, не ми трябват такива икони, по-добре да си остане постарому".
Действително с подкрепата си за откровеното кощунство в храма и развратното поведение на част от девойките от "Пуси Райът" лидерите на уличния протест се опълчиха срещу мнението на народа и очаквано претърпяха морален крах.
И как реагират те на всичките си досегашни и системни вече провали. Елементарно. Търсят виновен. И го намериха. Думата има №2 в опозиционния Координационен съвет, поетът Дмитрий Биков: "Острието на протеста трябва да бъде насочено не срещу т.нар. национален лидер: (т.е. Владимир Путин- бел. авт.) това острие трябва да се насочи срещу... ами да. Правилно сте разбрали. Против чернилката, която напразно се представя за народ". Това е. Биков използва в оригиналния текст, публикуван в "Московские новости" на 24 август т.г., думата "черни", която идва от "чернь" ("черни хора") - стара дума, обозначаваща непривилегировани класи, простолюдие, тълпа. Някои не толкова суперинтелигентни като Биков хора използват думата народ. Публицистът Роман Носиков отбелязва преди дни в списанието "Однако", че тази част от руската интелигенция, която патологично ненавижда собствения си народ, е нещо притихнала. Според Носиков движението напред на Русия се възприема от тези хора като поражение, защото те така губят правото си на истина от последна инстанция. По неговите думи, остава им само да вряскат и да се жалват, "въпреки че им се струва, че както преди високомерно иронизират". Носиков пише още: "Държавната машина се движи бавно, страшно стържат ръждясалите й гайки и съединения, но те, като слушат този звук, чуват друго: Русия, гигантска, историческа, враснала с корените си в планетата, е потеглила. А значи няма да се спре".

Бел. авт. В съвременния руски жаргон мурзилка означава глупчо, който е използван за целите на трети лица, без да подозира за това.