Шандор Петьофи - гениалният певец на Унгарската революция (1848-1849)

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
Bulgarian Press Pool-Budapest

Пролетта на 1848 г. настъпва с невиждан революционен подем. Публикуваният месеци преди това от Маркс и Енгелс Манифест на комунистическата партия разбунва духовете. Париж, Милано, Берлин, Виена, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Хановер, Познан въстават един след друг срещу съществуващия ред. С непозната дотогава дързост народите на Европа осъзнават правото си на политически и граждански свободи, оспорват легитимността на монарсите, предявяват претенции за промяна на политическите системи и институции.
Общият революционен подем не подминава Централна Европа. Унгарците са сред първите, които издигат искания за радикални политически и социално-икономически реформи. На 3 март 1848 г. в Пожонь (дн. Братислава) вождът на унгарската революция Лайош Кошут набелязва програма от 12 точки, между които: премахване на феодалния ред, освобождаване на крепостните, данъчно облагане на духовенството и дворяните, забрана на цензурата, създаване на унгарска национална банка, национална армия и т.н. И най-вече - създаване на самостоятелно унгарско управление. Под натиска на събитията австрийският император Фердинанд е принуден да приеме исканията и назначава правителство начело с Лайош Батяни. В резултат на тази безкръвна, мирна и легитимна революция са поставени основите на нова Унгария.

Междувременно на 15 март 1848 г. в Пеща настъпват драматични събития. Пред историческото кафене "Пилвакс" събралото се множество млади интелектуалци приема прокламация в подкрепа на 12-те точки на Кошут. Изведнъж младият поет Шандор Петьофи прави крачка напред и прочита току-що написано стихотворение: 

"Време е. На крак, маджари!
Час за избор днес удари!
Свобода ли ще добием,
или в робство ще изгнием?...
Ако гробът ни погълне,
вечна слава ще покълне -
внуците в молитва свята
ще ни шепнат имената!
Пред своя бог унгарски
се кълнем,
кълнем се: няма роби
да умрем!" (1)

Сякаш мълния разтърсва града. Поемата взривява публиката. За броени часове е отпечатана в многохиляден тираж и младежите я рецитират наизуст. "Национална песен" на Петьофи се превръща в химн на започващата революция.
Четвърт век по-късно друг велик поет се заклева пред своя български бог:

"А ти, боже, на разума,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!"
 
В същото време се надига феодалната реакция. Фердинанд е принуден да отстъпи трона на 18-годишния си племенник Франц-Йосиф. Освен с активни бойни действия, младият император се опитва да подави революцията с разпалване на вражди между отделните националности. Новата имперска конституция от 6 март 1849 г. отхвърля изцяло правото на унгарска държавност. Със завземането на Буда и Пеща от имперските войски унгарската независимост изглежда напълно разгромена.
"Отечеството е в опасност!", алармира Кошут от Дебрецен - временното седалище на унгарското правителство. На призива се стичат десетки хиляди доброволци. Не само унгарци, но и представители на другите потиснати от австрийската монархия малцинства. Създава се масова народна армия - хонвед. Под командването на опитните пълководци - Артур Гьоргей, Дьорд Клопко, поляка Йожеф Бем, сърбина Янош Дамянич, през пролетта на 1849 г. хонведът успява да отблъсне имперските войски и да им нанесе поредица от тежки поражения. Това е втората пролет на унгарското въздигане. Твърде краткотрайна, уви!
Безсилен да се справи с унгарската република, император Франц-Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай I. Върл реакционер и мракобес, царят си е спечелил зловеща слава с жестоката разправа над декабристите през 1925 г. Прогресивната европейска общественост го нарича "жандармът на Европа". През юни 1849 г. обединената имперска войска от 370 хиляди щика и 1200 оръдия се нахвърля върху 150-хилядния слабовъоръжен хонвед. В неравностойно сражение при Сигешвар на 31 юли 1849 г. загива офицерът от републиканския хонвед, блестящият поет, 26-годишният Шандор Петьофи. В едно от последните си стихотворения той пророчески споделя:

"Едничка мисъл само ме тревожи:
да не умра спокойно в меко ложе;
да не увехна бавно като цвете,
в което скритом червеят дълбай...
Такава смърт недей ми дава, боже!...
Когато вси поробени народи,
презрели игото, въстанат в бой,
с възпламнал поглед и червено знаме
с девиза свят "Всемирна свобода" - и
когато този свят девиз навред,
от край до край, могъщо прогърми
и закипи последната борба
против тираните -
тогава аз
сред бранното поле ще падна волно,
там нека бликне из сърце кръвта ми!" (2)
 
До днес гробът на великия поет не е намерен. Оттук тръгва митът, че Шандор Петьофи не бил убит, а ранен и откаран в далечен Сибир под името Александър Петрович заедно с група от 1714 пленени унгарски войници и офицери.
Преди около три десетилетия сензационна новина разтърси унгарските медии: в Сибир открили гроба и тленните останки на великия поет. Макар антропологическите проучвания да не доведоха до категоричен резултат, легендата, че сибирският Петрович всъщност е унгарският Петьофи, продължава да битува сред унгарския народ. Просто народът не иска да погребва своите легенди. Блестящият поет, пламенният трибун, великата личност никога не умира в умовете и сърцата на хората, за чиято свобода той е пожертвал живота си. Защото,

"Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира..."
 
Гробът на великия Ботев също не е намерен...

----------
(1) Превод Александър Миланов
(2) Превод Гео Милев