Шах с пешката

Муамар Кадафи се прибра в Либия да си чества годишнината от проведената от него самия революция, след като разигра брилянтно сценария на поредното си предизвикателство към Европа. Прибра се, за съжаление, като победител, какъвто всъщност през последните години винаги се оказваше на полето на дипломацията. Той просто пак съумя лаконично да внуши на твърде разбираем език, че заплахите, които идват към Европа от черния континент под формата на емиграционна вълна, всъщност са повече от вероятни. Кадафи насочи стрелите си към целия Европейски съюз и това беше оценено като изключително силен дипломатически коз. Получи се и странна ситуация - от една страна, европейските чиновници се поразмърдаха, осъзнавайки, че въпросът, поставен ребром и касаещ до голяма степен темата "пари", при това милиарди, не търпи отлагане във времето. От друга страна, тези еврочиновници най-сетне като че ли се отърсиха от заблудата, че с популизъм, заиграване на дребно и с непрецизно подготвен инструментариум за дипломатическа гъвкавост и далновидност ще избегнат и отхвърлят откровената заплаха, заложена в думите на Кадафи.
Изведнъж се чуха гласове, че сумата била прекалено голяма, че можело "да се изтъргуват" отстъпки от либийския диктатор, че...
А всъщност май всичките тези отбрани чиновници, гушейки се уютно в представите си за непогрешимост, може би съвсем забравиха, че светът не е само тяхната Европа, и че някъде там, на юг, в един огромен и богат континент милиони хора гладуват и умират в безнадеждност.
Стреснаха ли се те в действителност, след като бяха матирани безпардонно от един диктатор,  отлично познаващ правилата на играта, или просто отново се завайкаха като в пиеса, чийто сюжет непрекъснато се мени от самите тях. А Африка напира.