Северна приказка

Проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов


Евростат публикува последните данни за икономическото развитие на Европейския съюз. Данните са отчайващи - през второто тримесечие на годината има съкращаване на брутния вътрешен продукт с 0,2 на сто. Но има и изключения. Освен Германия, която традиционно се проявява като "локомотив", в развитата част на континента добре се представя и Швеция с ръст от 2,2 процента спрямо същото тримесечие на предишната година. Стабилни резултати показват и останалите скандинавски държави. Къде е обяснението на този феномен?

Червената коалиция се завръща

В Русия има един голям производител на шоколадови изделия - "Рот фронт". Той носи името си от времето на СССР. "Рот фронт" означава "Червен фронт" или "Червен съюз". През годините на Ваймарската република в Германия левите са се борили за единен "червен" фронт и са се поздравявали с "Рот фронт, геносе!" ("Червен съюз, другарю!"). На 15 септември 2011 г. и в Дания имаха повод да се поздравяват с "Рот фронт!". На изборите там победи коалиция на леви партии, наричана "Червен съюз", начело с датската социалдемократическа партия. Новото правителство се оглавява от нейния лидер г-жа Хеле Торнинг-Шмит. Дания се върна към една дългогодишна традиция на ляво управление, започнала още през 1924 г. и продължила до 2001 г. Това управление, особено през първите си десетилетия, е известно и с едно друго име - "скандинавски социализъм".

Любопитно е да се отбележи, че и по време на либералното управление на предишния министър-председател на Дания г-н Радмусен почти нищо не се бе променило в утвърдилия се скандинавски социален модел. Така че скандинавски социализъм може да има явно и без социалисти. Подобна е ситуацията и в останалите скандинавски държави - Швеция, Норвегия, Финландия и Исландия. И там моделът се запазва независимо кой е на власт. В момента например в Швеция управлява десноцентристко правителство, оглавявано от г-н Фредрик Райнфелд, председател на консервативната Умерена партия. Въпреки това Швеция продължава да се придържа към утвърдилия се социално-икономически модел. 

Право на достоен живот

Както навсякъде и в скандинавските страни има социални различия, но те са умерени и не водят до ексцесии. Тук признак за лош вкус са натрапчивите самовлюбени богаташки прояви, показните партита с фойерверки, огромните лимузини. Заплатата на всеки е такава, че да гарантира достоен живот, възпроизводство на човешкия капитал - най-голямото национално богатство. По данни на Евростат през 2011 г. делът на трудовите доходи средно за държавите членки на ЕС е бил малко под 49,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). В Дания този показател е най-високият в ЕС - 55,4%, в Швеция също е значително над средния, достигайки 52,6%. Във Финландия е 50,9%. За сравнение у нас е 37,2%.
Евростат наблюдава и един друг важен социален показател - т.нар. Коефициент Джини (Gini). Той показва степента на социално разслоение на обществото. При абсолютно справедливо разпределение на доходите бихме имали Коефициент Джини равен на 0, а при абсолютно несправедливо - коефициент, равен на 1,0, или в проценти - 100. През 2010 г. Коефициентът Джини в проценти за целия Европейски съюз е бил 30,5. Сред старите държави членки на ЕС най-слабо социално разслоение е имало в Швеция, Финландия, Холандия, Австрия, Белгия и Дания - под 27,0. Най-силно разслоение по този показател е имало в Испания, Португалия, Ирландия, Великобритания, Гърция и Италия. В тези страни индексът е бил по-висок от средния за ЕС, като в Испания той достига 33,9. Що се отнася до новите държави членки от Източна и Централна Европа, то като цяло те имат по-висок Коефициент Джини, т.е. по-голямо социално разслоение от старите държави членки. Най-голямо социално разслоение има в Латвия и Литва. Там индексът е над 36,0. У нас е 33,2.

Услуги за всеки

Медицинските услуги, даже и най-скъпите, са достъпни за цялото население. Във всички скандинавски държави здравеопазването се субсидира чрез държавния и особено чрез местния бюджет - на областите и на общините. Лекарствата се предоставят безплатно или както е в Швеция - има максимален допустим праг на разходите. Той е около 20 дол. месечно. За сравнение минималната пенсия в Швеция, осигурена на всеки гражданин, навършил пенсионна възраст, е около 1000 долара. Всички разходи за лекарства над 20 долара месечно, което представлява една петдесета част от минималната пенсия, се поемат от държавата. Това е все едно ако у нас има праг за заплащане на лекарствата, равен на 1/50 част от минималната пенсия, т.е. на 3 лева и всички разходи за лекарства над 3 лева на месец се поемаха от държавата.
Трудно е даже да си го помислим, но в Швеция е така. Има и праг за разходите за лекар и за болнично лечение. Този праг е също около 20 долара, за нашите пенсионери това би се равнявало пак на около 3 лева. Когато отидете в болницата и платите, тези по нашенски 3 лева, вие бихте могли да ползвате всички специалисти, да ви се направят всички необходими изследвания и даже най-скъпо струваща сърдечна или друга операция. Общо за годината разходите за медицинско обслужване в Швеция не могат да надхвърлят 360 долара, което е приблизително една трета от минималната пенсия. Това би се равнявало у нас на около 50 лева годишно, независимо от вида лечение.
А как стоят нещата с образованието? В Дания, както и в останалите скандинавски държави цялото образование е безплатно за обучаваните, включително и университетското - без такси. Нещо повече, всеки студент, датски гражданин, получава държавна финансова подкрепа от около 700 лв. месечно, ако живее с родителите си, и два пъти повече - около 1440 лв. месечно, ако живее сам или има собствено семейство. Към това може да се добави и заем с фиксирана ниска лихва за около 700 лв. месечно. Така едно семейство от двама студенти може да си докара помощ в размер на около 4280 лв. месечно.

Социална сигурност

В Швеция родителите на деца до 16-годишна възраст, а често и над тази възраст, когато децата се учат, получават детски надбавки - "barnbidrag" по около 250 лв. месечно за всяко дете. Има и допълнителни "детски" за многодетни. Семейства с деца, където родителите са под 29-годишна възраст и възрастните граждани с ниски доходи, получават т. нар. жилищна добавка - "bostadsbidrag". Сумата зависи от доходите, размера на семейството, разходите за жилището и други фактори. Например за нормално жилище самотна майка с дете, което има увреждане, ще получи като компенсация цялата сума, платена за наем. Ако семейство с две деца, едното на 18 години и другото на 21, които живеят с родителите, наеме тристайно жилище,  компенсацията ще е около 70 процента от наема. Ако гледаш болно дете или болен родител - имаш право на платен отпуск по болест.
В Швеция има също т.нар. базова помощ при безработица. Тя се предоставя на всеки безработен, който е работил поне една година в страната, навършил е 20 години и не може да си осигури минимална издръжка от 320 шведски крони на ден, което се равнява на около 75 лева на ден, или около 2200 лева на месец. Ако помощта за безработица, която получава този безработен от доброволните фондове, е под посочената сума, разликата идва директно от държавата. В нормални условия безработният взема между 60 и 80% от заплатата си в течение на 1 година, но помощта не може да надхвърля 150 лв. на ден. След изтичането на една година, ако безработният още не си е намерил работа, той трябва да се включи задължително в държавната програма за намиране на работа, която му предоставя работно място. 
В Дания, която отделя най-много средства в ЕС за социално подпомагане, отпускът по майчинство е 52 седмици, годишният платен отпуск е пет седмици. Специално внимание, както и в останалите скандинавски страни, се отделя на възрастните хора, които при нужда могат да се обърнат към общината за специална допълнителна помощ, за да им се осигури нормален живот. Над 80 процента от работниците в скандинавските страни са членове на профсъюзи, социалният диалог е силно развит на всички равнища, като работниците избират свои представители в управителните съвети на средните и големите компании.

Как е възможно?

Всеки образован икономист веднага ще възкликне "Как е възможно това?", а някои ще отсекат по шопски - "Такова животно нема!" При такива социални екстри държавният бюджет ще се продъни. Да, ама оказва се, че такова животно има. Вярно, че засега то живее само на север! Нещо повече, точно в северните страни ситуацията с държавния бюджет и с дълга е най-спокойна. По данни на Евростат през 2011 г. Маастрихският критерий за допустимия размер на правителствения дълг като част от БВП се е изпълнявал само в 4 от 15-те стари държави членки на ЕС, а именно в Люксембург, Дания, Финландия и Швеция. Към тях може да се добави и Норвегия, макар че тя не е в ЕС. Какъв е изводът - няма връзка между размера на разходите на една държава и размера на нейния държавен дълг.
Това може да се провери с математически методи. Нека да видим каква е корелацията между правителствения дълг, изразен в проценти от БВП и разходите на правителството, също изразени в проценти от БВП. При това, за да сме по-сигурни, ще сравним резултатите на 17 държави от ЕС, като игнорираме само десетте новоприети източноевропейски държави. При това ще вземем един по-продължителен период от време, да кажем, 10 години (2002-2011). Резултатът, който получаваме, е категоричен - коефициентът на корелация между двата динамични реда "дълг" и "разходи" е равен на 0,04. Това означава, че липсва зависимост между двата показателя. Не може да се твърди, както правят някои, че големите държавни разходи неминуемо водят до натрупване на държавен дълг. Любопитно е например, че държавните разходи в Гърция през 2002-2011 г. са били средно около 48% от БВП, докато във Швеция - 53%, а в Дания даже 55% и въпреки това в тези две северни страни няма и следа от "криза на дълга", каквато има в Гърция. Няколко години Ирландия е била пък "пълна отличничката" с държавни разходи само 33% от БВП и въпреки това всички видяхме докъде се срина нейният бюджет. През 2011 г. дългът на Ирландия е бил равен на 110% от БВП и ситуацията там никак не е розова.

Чувство за дълг

Големите разходи не водят до дългове, защото се балансират с големи държавни приходи. Както навсякъде и в скандинавските страни основен източник на държавни приходи са данъците. Трите най-високи ставки за облагане на лични доходи принадлежат на трите скандинавски държави в ЕС. В Дания, която държи рекорда, максималната данъчна ставка е около 56% като тук, както и при останалите скандинавски държави, се сумират последователно централният данък, местните данъци върху доходите, социалните и здравни такси и църковният данък. Така се получава тази висока ставка, която се плаща обаче само от лицата с доход над 138 хил. долара годишно. Тези хора плащат, без да роптаят, понеже плащат с чуство за изпълнен обществен дълг, разбирайки, че така се постига устойчивост на обществото. Във Финландия и в Швеция картината е подобна - ставките за най-заможните граждани са около 50% от дохода им. С доста високи ставки, от порядъка на 25-35%, се облагат и печалбите на корпорациите, както и дивидентите - доходите от капитал.
Значителни приходи в скандинавските държави се получават също от косвени данъци. Специфична северна черта е, че при акцизите има изключително висока събираемост, за което допринася държавният монопол върху търговията на едро с алкохол, както и върху хазарта. И накрая, но не по значение, са значителните държавни приходи от фирми с държавно участие. В скандинавските страни продължават да са държавни железопътните компании, пощите, редица компании, ангажирани в добива на природни ресурси и в производството и разпределението на електроенергия, в предоставянето на телекомуникационни услуги и което е особено важно, на север тези компании  печелят добре, въпреки широко разпространеното мнение, че държавата е лош стопанин.
Скандинавският модел за развитие не превъзхожда англо-саксонския по технологии, но го превъзхожда по устойчивост. Този модел има бъдеще, защото в основата му лежат етиката и доверието. Затова в тази част на континента има невиждана за останалата част на света събираемост на данъците. Съгласно изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Дания, Швеция, Финландия и Норвегия са сред страните с най-висок "данъчен морал". Към тази група могат да се добавят само още няколко страни - Австрия, Канада, Швейцария, Холандия. Вярно е, че през последните две десетилетия, главно под натиска на глобализацията, и в скандинавските държави има известни "пробиви" в "данъчния морал". Както навсякъде по света и тук расте делът на "сивата икономика". По данни на ОИСР тя е достигнала нечувани преди по тези географски ширини размери от 15 и повече процента от БВП, но даже и сега нелегалният бизнес в северната част на Европа е около два пъти по-малък от този в южната част.
Освен етиката голяма роля играе и доверието. Скандинавските граждани имат доверие в своето правителство, във властта. Те съзнават, че данъците се събират, защото някой трябва да се погрижи за по-слабите, за обществото като цяло. Злоупотребите с държавни финансови средства са изключение, а не правило. Скандинавските страни водят класацията за ниска корупция в Европа. Организацията ""Трансперънси интернешънъл" публикува всяка година индекс за това как гражданите на отделните страни оценяват наличието на корупция в своята страна. Колкото по-голям е индексът, толкова "по-чиста" от корупция е съответната страна в усещанията на нейните граждани. Максималната възможна оценка е 10,0 и минималната е 1,0. Начело на списъка е Нова Зеландия с 9,5 точки. Що се отнася до скандинавските страни, то нещата са предварително ясни - Дания, Финландия и Швеция заемат твърдо 2,3 и 4 място в класацията.
За доверието допринася и децентрализацията. В скандинавските страни властта е максимално приближена до гражданите. Чрез общините и регионалните власти се разпределят почти толкова финансови средства, колкото и чрез централизирания бюджет. За сведение у нас чрез местните власти (общините) се харчат два пъти и половина по-малко пари, отколкото чрез централизирания правителствен бюджет.
Сега, във време на икономическа и социална криза в Европа, доста хора гледат с надежда на север. Те виждат в скандинавския модел "пътя през пустинята". Но дали е така? Следващите години ще покажат може ли северният пламък да устои на студените пориви на глобализацията или и той ще угасне като клечка кибрит в ръцете на малката кибритопродавачка от онази тъжна приказка на Андерсен.