Северна Корея – двойната игра на САЩ

Представители на разузнавателни служби, които приемат за вероятни различни теории на конспирацията, смятат, че поведението на Северна Корея всъщност цели да оправдае американското присъствие в Азия, което по същество е насочено срещу Китай. Това пише френското издание "Атлантико", цитирано от "Фокус".
В края на март „вечният” пхенянски диктатор Ким Чен Ун заплаши Южна Корея и САЩ с ядрени удари. По този начин сценарият за „Трета световна война” или регионален катаклизъм вече не може повече да бъде отхвърлян, дори ако агресивното (често и напълно предсказуемо) поведение на севернокорейския режим цели преди всичко получаването някакви преимущества (отмяна на санкциите, продоволствена и финансова помощ и др.). В интернет и в някои разузнавателни служби в момента на мода са конспиративни теории за това, че зад показната ирационалност на Пхенян се прикрива „обективен алианс” от една страна между тоталитарната Северна Корея и САЩ, а от друга – между Вашингтон и Южна Корея.
От тази хипотеза следва, че заплахата от страна на Пхенян служи за оправдание на военното присъствие на САЩ в региона, което не противоречи на интересите на Южна Корея – наличието на американски бази позволява на Сеул да съкрати високите военни разходи. В Южна Корея без съмнение биха искали свалянето на комунистическия режим на Север, но това може да означава и сериозни икономически загуби. Падането на сегашната власт в Пхенян и последвалото обединение на двете Кореи би струвало на Сеул между 500 милиарда и 3 трилиона долара и сериозно би забавило икономическия ръст на южнокорейския „дракон”, и би се отразило на конкурентоспобността на южнокорейските предприятия.
Япония също се страхува от севернокорейския враг, който нерядко я заплашва с война, но паралелно с това се опасява и от обединението на двете Кореи – подобен сценарий би удвоил геостратегическата мощ на нейния основен икономически съперник, чиято продукция би станала още по-конкурентоспособна благодарение на ниската цена на работната сила на бедните жители на Севера. Освен това, в резултат на обединението на двете Кореи новата държава би имала ядрено оръжие, което би принудило Япония да пристъпи към производството на скъпоструващ ядрен арсенал. Токио няма никакво желание да прави това заради икономическата криза и заради постепенния отказ от ядрената енергетика след аварията в АЕЦ „Фукушима”.
Така, някои цинично настроени експерти твърдят, че САЩ не само в продължение на дълги години са си затваряли очите за Северна Корея, но са й помогнали да създаде ядрена промишленост и даже са й позволили да получи ядрено оръжие. Според тях Пхенян служи на Вашингтон като „полезен враг”, който е удобен претекст за американско военно присъствие южно от Китай.
Китай също има интерес да продължи да защитава своя севернокорейски съюзник, на когото може да окаже сериозен натиск, тъй като Пхенян не е в състояние да преживява без помощта на Пекин. Китай никога не би се стремил и няма интерес от прекратяване на отношенията със Северна Корея, която му предоставя своите пристанища и по този начин му дава търговско преимущество пред японските и южнокорейските конкуренти.
В стратегически план Северна Корея се е превърнала за Пекин в нещо като прокитайски преден пост на югоизточната граница, където се намират военни съюзници на САЩ, като Южна Корея и Япония. Освен това, съюзник в лицето на Пхенян дава на Пекин възможността да прехвърли на него отговорността за военната ситуация в Източна Азия и да се съсредоточи върху Тайван, където също се пресичат интересите на САЩ и Китай.
Поддръжниците на най-циничните теории смятат, че запазването на статуквото в тази неспокойна част на Източна Азия не е толкова нежелано от всички страни, а дори може да бъде и изгодно за интересите на САЩ в региона (при условие, че севернокорейските заплахи останат само на думи). По същия начин заплахите на Иран срещу Израел и иранската ядрена програма оправдават съществуването на американските бази в Персийския залив. Но каквито и да са доводите, на всичко това също не трябва сляпо да се вярва.