09 Април 2020четвъртък18:05 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

АНАТОЛИЙ СТАНКУЛОВ

На фокус

СЕТА - доброволното робство

Налагат ни регулации и правила, с които губим още суверенитет

/ брой: 41

visibility 1230

Пламен Милев,
доктор по икономика

През изминалата седмица тихомълком бе направен опит да се ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) или CETA между ЕС и Канада. В този си вид ВИТС или СЕТА е "заден вход" за налагането на исканията на американските корпорации. Като се възползва от споразуменията в рамките на НАФТА, американският бизнес, оперирайки през Канада, ще получи почти същите възможности за натиск върху европейските страни и икономики.

САЩ и ЕС заедно създават около 60% от световния брутен вътрешен продукт. Бъдещата зона за свободна търговия би представлявала най-крупния регионален съюз от подобен род в историята. И ако трябва да приемем за напълно резонно обвързването на пазарите на стоки и услуги, то остава въпросът кой ще определя правилата на играта?

Какво предлагат презокеанските партньори като "по-благоприятен климат за развитие на търговията и инвестициите"? Забранява се на правителствата на страните участници в споразумението "пряко или косвено да национализират, експроприират" производството. Ограничават се законите, които правителствата могат да приемат за регулирането на застрахователния и банковия сектор. Това ще рече закон, който не се вписва в правилата на Трансатлантическото партньорство, ще се счита за незаконен.

И съответно 

в случай на възникване на спорове 

между Транснационалните компании и държавите се предлага особена система на решаване на търговски спорове ISDS (вид международен арбитраж), където компаниите ще могат да завеждат искове срещу държавите за "нарушаване на техните права" и пропуснати ползи. Тази система не гарантира в достатъчна степен защитата на обществения интерес и не предвижда ясни процедури за обжалване на решенията, каквито гарантира системата на решаване на подобни спорове в националните съдилища и в Съда на ЕС. ISDS-процедури се прилагат от наднационални трибунали като Международния център за уреждане на инвестиционни спорове при Световната банка (ICSID), Лондонския съд за международен арбитраж, Международната търговска камара, УНСИТРАЛ, Хонгконгския център за международен арбитраж и др.

ISDS - накратко механизъм за "уреждане на спорове между инвеститор и държава" - дава огромна сила на транснационалните корпорации. Това е система, която им позволява да предявят иск за страни, в които държат инвестиции - да речем, фабрика, петролно находище или дори само дял в компания, за неограничени парични суми. ISDS позволява на корпорация да съди дадена държава, ако приема нови закони, съдебни решения или други решения, които ограничават (дори потенциално) печалбите на корпорацията. Като пример шведският енергиен гигант Vattenfall съди Германия срещу 4,3 милиарда евро плюс лихва, тъй като решението на страната да прекрати използването на ядрената енергия след бедствието във Фукушима означава да затвори старите ядрени централи на корпорацията; Канадската минна компания "Габриел Ресурс" съди Румъния за 4 милиарда щатски долара, след като румънските съдилища установиха, че предложената от компанията минна токсична златна мина е незаконна; и базираната в Обединеното кралство петролна компания Rockhopper предявяват иск срещу Италия за щети до 350 милиона щатски долара, след като италианският парламент забрани новите операции с нефт и газ в близост до италианския бряг.

Това е скандално, защото всеки един парламент трябва да може да взема такива решения, без да бъде съден. Независимо от това в резултат на тази порочна практика корпорациите дори 

не трябва да спечелят дело 

за да си проправят път. Понякога скъпото съдебно дело - или дори само заплахата от такова - може да бъде достатъчно, за да изплаши създателите на политики и да забави, отслаби или да убие правилата, върху които са работили. Това се случи, когато тютюневият гигант "Филип Морис" започна дело срещу Австралия заради закон за здравето, който изисква по-малко атрактивна опаковка на цигарите. Още щом стартира, случаят "Филип Морис" създаде смразяващ ефект върху други държави, които иначе можеха да приемат подобно законодателство - например Нова Зеландия, където плановете за обикновена опаковка бяха отложени за повече от четири години, докато делото приключи. Съвсем наскоро "Приятели на Земята Франция" разкриха как канадска петролна компания използва заплахата от съдебен иск от страна на инвеститор, за да отслаби френския закон, който трябваше да прекрати проектите за изкопаеми горива, отразяващи се върху климата.

От друга страна, т.нар. "Зелен пакт" ни казва, че трябва да държим мръсните горива в земята, ако искаме да спрем глобалното затопляне. В резултат на това трябва да ликвидираме въгледобива, стоманодобива, химическите си предприятия. Така, спазвайки, от една страна СЕТА, а от друга страна, "Зеления пакт", ние ще плащаме:

1. Чрез загуба на работни места, и като последствие от това изтичане на работната сила към Западна Европа. За последните 10 години 30% от работната сила на България изтече в развитите страни от ЕС.

2. Загуба на икономически растеж вследствие на поредната голяма деиндустриализация на страната.

3. Неустойки и пропуснати ползи, които всички ние ще плащаме на чуждестранните инвеститори.

4. Ще продължаваме да увеличаваме разходите за образование, за да могат нашите деца да си намират по-лесно работа в чужбина.

Така в духа на провалилите се преговори относно новия бюджет на ЕС нашият премиер ни присъедини към по-бедните страни, които чакат по-богатите страни донори да развържат кесията. Истината обаче е, че най-големият донор сме ние, българите - донор на работна сила. И тук е другият "нон сенс" - най-малко средства получаваме от ЕС за наука и образование. По тези въпроси очаквахме да чуем да говорят както нашият премиер, така и нашите евродепутати.

По отношение земеделието и храните 

Още на първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 г., Канада оспори много европейски регулации, включително такива, свързани с животни, растения, пестициди, хербициди, както и принципа на предпазливостта, залегнал в основните регулации на ЕС, свързани с храните, химикалите и пестицидите. Този принцип изисква страните членки да предприемат превантивни действия, когато е налице риск за общественото здраве и биоразнообразието. Документите показват, че канадските регулатори не само се противопоставят на този подход на ЕС, но получават уверение от европейските регулатори, че в крайна сметка ЕС ще го промени. На много места в документите изглежда, че канадските регулаторни органи се опитват завоалирано да заплашват ЕС със Световната търговска организация. В отговор регулаторните органи на ЕС уверяват канадските власти, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи възможност да участва в законодателния процес на съюза.

Според документите изглежда, че Канада успява да промени минималните остатъчни нива на пестициди и хербициди. В няколко случая, отнасящи се за диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, но и взема решение за кампания, която да промени европейското законодателство, както и това на отделните страни членки. 

Документите показват, че в някои случаи канадските регулатори отказват да обсъждат въпросите на европейските си колеги. В тези случаи канадската страна твърди, че трябва да хармонизират регулациите си със САЩ, а не с ЕС, поради важността на американския пазар за тях.

Тук се появява друг спорен момент -

отношението към наемния труд

Основна цел на преговарящите е да бъдат синхронизирани стандартите и регулациите във всички области на обществения живот. Тук опасността да се приемат по-ниските презокеански стандарти в областта на трудовото законодателство е огромна. Накратко различията са следните:

- В САЩ работодателите не са задължени да подписват трудов договор със служителите;

- Работниците могат да бъдат освобождавани по всяко време без посочване на причина;

- Не съществуват ограничения на работното време;

- САЩ не са подписали златните трудови стандарти на Международната организация на труда, припознати и ратифицирани от всички европейски държави.

В нашата страна сред най-честите нарушения на трудовото законодателство от страна на чуждестранните инвеститори са по посока на болнични и майчинство. Имаме нужда от силен контрол за спазване на трудовото законодателство, а не от окончателен отказ от него.

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 68

Испания е близо до овладяване на епидемията

автор:Дума

visibility 116

Борис Джонсън е клинично стабилен

автор:Дума

visibility 241

Байдън ще се изправи срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 265

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 1176

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 306

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ