15 Октомври 2019вторник19:31 ч.

Представителите на ЕС и Канада при подписването на СЕТА. Пред тях се виждат и дебелите папки с текста на споразумението, който обаче, изглежда, не интересува особено нашето правителство и то се готви да го ратифицира

Ратификация

СЕТА чука на вратата

Договорът с Канада е опасен и отразява един провален модел на международна търговия

/ брой: 134

автор:Георги Христов

visibility 1220

Мандатът на настоящата Европейска комисия е към своя край. През тази седмица ще видим дали Урсула фон дер Лайен ще успее да набере необходимия брой гласове, за да наследи Жан-Клод Юнкер на най-важния пост в Европейския съюз. Сегашният състав на ръководния орган на съюза обаче ще продължи да работи поне още известно време, тъй като официално мандатът му приключва в края на октомври. И той работи – само за изминалите две седмици бяха сключени нови търговски сделки с държавите от Меркосур в Южна Америка и с Виетнам. Те ще са част от наследството, което ни оставя комисията "Юнкер". А през това време тук, на местна почва, трябва да се справяме с друга част него – споразумението СЕТА (официално на български то се нарича Всеобхватно икономическо и търговско споразумение), сключено през 2016 г. между ЕС и Канада. Докато хората се вълнуват повече от празните плажове по българското Черноморие, а други просто си почиват в Гърция, правителството на ГЕРБ реши тихомълком да внесе за ратификация търговския договор, който предизвика голяма съпротива из цяла Европа заради цял списък от проблеми, които по никакъв начин не облагодетелстват европейците, а напротив. Може би помните, че белгийската федерална провинция Валония дори заплаши да не позволи то да се подпише, преди да получи специални гаранции, че нейната селскостопанска продукция ще бъде защитена и няма да се налага да приема канадска ГМО соя например (Канада е един от водещите световни производители в тази област). 

У нас, както винаги, нещата са малко по-различни. Анализ на ефектите от споразумението дълго време не бе направен, а правителството одобри текста (1600 стр. с всички приложения) неприсъствено, дори без да го обсъди, с което показа, че не се интересува какво одобрява. Пореден пример за отказ от защита на националните интереси, защото по-важно е "началниците" да са доволни. Да, като страничен ефект от сделката бяха отменени канадските визи за българи и румънци (големият успех, с който правителството се хвали), но, първо, това никога не е било предмет на споразумението; второ, Канада вече се беше задължила да бъдат премахнати; и трето, ние дори за това мълчахме, докато румънците не поставиха ултиматум. Чак тогава нашите управляващи се усетиха, че наведената поза ги кара отново да изглеждат смешни и жалки. И четвърто, ефект от падането на визите няма – не виждаме разцвет на българско-канадските отношения, а до Канада са пътували едва 8 хил. български граждани. Това е по-малко, отколкото през някои години, когато визи още имаше. Същото важи и за търговския обмен. С две думи –  разменихме кон за кокошка и дори се бием в гърдите гордо. Сега СЕТА влиза в Народното събрание за ратификация. Тихомълком, защото негативите, които можем да претърпим, далеч надхвърлят позитивите. 

Какво да очакваме от СЕТА?

Може би си струва да припомним основните проблемни области в това търговско споразумение. На първо място, това е политическо споразумение, което ни се пробутва под прикритието на икономическо. Де факто обаче с него се задължаваме да приемем същите неолиберални рецепти, които ни доведоха до положението на най-бедната държава в Европа. Така например в СЕТА се съдържа т.нар. негативен списък. Съгласно тази клауза цялата икономика подлежи на либерализация, освен ако изрично не се поиска изключение за определен сектор. Евентуалната ратификация ще означава, че България се задължава да отвори пазара си за чужди компании и няма да може да приема никакви мерки за защита на местния бизнес. Нещо повече, СЕТА казва, че веднъж либерализиран, даден сектор повече не може да бъде върнат в обществени ръце. 

А когато някой чуждестранен "инвеститор" е недоволен, той ще може да ни съди в специално създаден арбитражен съд – както направиха трите ЕРП-та, когато решиха, че печалбите им не са достатъчни. Ще може да ни съди и при особено изгодни условия – практиката показва, че в огромната част от случаите тези арбитражи отсъждат в полза на компаниите, а обезщетенията достигат милиарди, тъй като правилата не са ясни, много от делата са секретни, а голяма част от съдиите през останалото време всъщност работят като корпоративни адвокати. Чрез СЕТА едрият бизнес (но не българският) ще има възможност също така да се намесва в политиката на ЕС, тъй като споразумението ще създаде и консултативен орган за регулаторно сътрудничество, където представители на Канада и ЕС ще обсъждат бъдещите си действия със "заинтересованите страни". И въпреки че най-заинтересованата страна са хората, фактите са, че на такива срещи над 80% от поканените неправителствени организации всъщност защитават корпоративните интереси на големите мултинационални компании. Така националните правителства намаляват своя суверенитет и сами си връзват ръцете при взимане на решения. На практика това е скрита приватизация на демократичния ред в отделните държави от страна на наднационалния капитал. Случи ли се това, ще открием внезапно, че Пеевски е малък проблем в сравнение с някои от играчите на световната сцена. 

Връщане назад няма да има, защото СЕТА няма краен срок, а прекратяването на действието й може да стане само чрез сложен и труден процес, включващ всички страни членки на ЕС. Но дори тогава главата за инвестиции (тази, съгласно която се оставяме да бъдем съдени по знайни и незнайни поводи от знайни и незнайни корпорации) ще запази своето действие 20 години след датата на прекратяване на договора (чл. 30, ал. 9 от СЕТА)!

Нова търговска политика

Ако България иска да е успешна в международната търговия, не само не трябва да ратифицира СЕТА, а трябва да се стреми към промяна на настоящата търговска политика на ЕС. Сега - и договорът с Канада много добре илюстрира това - тя носи ползи само на големите играчи, какъвто ние не сме и по обективни причини няма и да бъдем. Същия неолиберален модел откриваме и в споразумението с Меркосур, с Виетнам, в евентуалната бъдеща сделка със САЩ (която ще е просто възраждане на ТПТИ). Ратификацията на СЕТА не може да бъде нищо друго, освен доброволна абдикация от правото да се защитят българските интереси, за да получим (евентуално) потупване по гърба от Брюксел. Защото, както признава и самото правителство, няма да спечелим нищо друго. Затова пък имаме много за губене и е почти необяснимо как толкова важен договор минава през държавните структури сякаш става дума за нещо незначително и тривиално.

Ние отдавна сме известни с това, че водени от провинциални комплекси и малодушие, често се стремим да сме по-католици от папата. За съжаление, и тук случаят е такъв. Но страната ни няма никаква нужда от модел, в който чуждестранен капитал се ползва със специални икономически и юридически привилегии, а властта е редуцирана до колониална администрация, чието единствено право е да казва "йес, сър" и да гарантира печалбите на прехвалените инвеститори. И сега имаме проблеми с него - например договорите, сключени за американските "Марици" и "Софийска вода". Никой от тях не може да бъде прекратен, без да се наложи да платим огромни неустойки, въпреки че очевидно не са изгодни за нашето общество. Когато се подчиним на СЕТА, изключението ще се превърне в задължение. 

Все повече държави отхвърлят настоящия неолиберален модел на международна търговия като провал. И никак не е случайно, че сред ратифициралите до момента държави не откриваме нито Германия, нито Франция, нито Италия. Ако българските политици наистина искат да са в крак с времето, трябва да гласуват против ратификацията на СЕТА, а когато новата Европейска комисия встъпи в длъжност, да предизвикат дебат по темата. Само така ще може да се гарантира бъдещото развитие на страната. 

София в топ 20 по най-бързо поскъпване на жилищата

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 197

С 3% поскъпна свинското през септември

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 197

Без подпомагане на животновъдите заради сушата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 197

Отиде си голям приятел на България

автор:Велиана Христова

visibility 642

/ брой: 197

Мутрокрация

автор:Йонко Бонов

visibility 318

/ брой: 197

Датата

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 197

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ