Сепаратистки конфликт застрашава Африканския рог

Вече 8 месеца Етиопия е разтърсвана от сепаратисткия конфликт между централната власт и северната провинция Тиграй. Регионалната война се превръща в сериозна заплаха не само за мира в Етиопия, но също така и за мира и стабилността в Африканския рог. По данни на ООН към момента над 400 000 души гладуват заради конфликта, а над 2 млн. души са напуснали родните си места, търсейки спасение в други части на страната или в съседен Судан.
Какво всъщност стои в основата на пламналия конфликт? Определените като "историческите" избори в Етиопия, които се проведоха на 21 юни след отлагането им два пъти заради КОВИД-пандемията излъчиха своя победител: нобелистът за мир Абий Ахмед и неговата "Партия на просперитета". Това всъщност бе първата изборна надпревара, съответно и победа на Абий Ахмед. Той наистина е на власт от 2018 г., но в качеството му на лидер на коалиция, управлявала тогава Етиопия. А лидер той стана на фона на протести срещу правителството, доминирано от Народноосвободителния фронт на Тиграй (НОФТ). И след като пое кормилото на властта, той въведе редица от реформи, които не се харесаха на НОФТ.
На изборите през управляващата коалиция на Етиопския народен революционен демократичен фронт (EНРДФ) и нейните съюзници спечелиха всички места. Тогава Абий Ахмед разпусна коалицията и създаде нова Партия на просперитета (ПП) в опит да намали етническото разделение.
НОФТ обаче отказа участие в новата коалиция, а областта Тиграй, на която се полагат 38 места от общо 547-местния национален парламент, бе изключена от участие в изборите.
Абий Ахмед е изправен пред предизвикателството да лавира на два фронта. На вътрешния, който е решаващ, ще трябва да осигури стабилност и икономически напредък. На външнополитическия фронт предизвикателство е спорният язовир, заради който Етиопия се кара с Египет и Судан.

Конфликтът в Тиграй

Той бушува от 4 ноември 2020 г. в най-северния район на Етиопия, държан от Народноосвободителния фронт на Тиграй (НОФТ). Откакто Абий Ахмед пое премиерския пост през 2018 г., връзките в управляващата тогава коалиция ЕНРДФ започнаха да се разхлабват. Съответно доминиралият до онзи момент политическия живот на Етиопия НОФТ бе плавно изместен от реформистки настроено и визионерско правителство на Абий Ахмед. Основните линии на конфликта са свързани, от една страна с формата на управление на държавата и изместването на тигрейците от водещите политически постове и структури, а от друга - от променените обстоятелства в геополитика на Африканския рог. Сложният характер на етиопския етнически федерализъм бе първоначален сигнал, че за един успешен и плавен демократичен преход ще се изискват много компромиси и сътрудничество между основните политически играчи. Опитът Абий Ахмед с формирането на своята Партия на просперитета  предизвика сепаратизъм, вместо да обединява. Този нов политически проект бе възприет от мнозина като възможност за решаване на вътрешните конфликти в страната с етнически и териториален елемент. Партията на просперитета обаче не се хареса на членовете на НОФТ, които поддържат федералния характер на страната и правото на самоопределение на етническите групи. Те видяха в проекта заплаха за своите позиции и за политическото си лидерство. Макар и да съставляват едва 6% от броя на населението, тиграйците играеха водеща политическа роля в управлението на Етиопия до промените през 2018 г. Тяхното управление между 1991г. и 2018 г. пусна дълбоки корени в етиопската държава и администрация, особено в службите за сигурност и разузнавателния сектор, които са почти изцяло доминиран от тях. Не без значение е и натрупания опит по време на войната в отцепилата се Еритрея.
Във военните действия срещу НОФТ са включени етиопската армия, бойци от района на Амхара и еритрейски войници бойни части, които подкрепят армията на Етиопия. Различни източници дават информация за жестокостта на бойните действия в Тиграй, за броя на убитите, за изнасилвания и издевателства, особено от страна на еритрейските военни части.
Изненадващо тиграйците успяха да се прегрупират и да превземат отново столицата на областта Мекеле. Непосредствено след това Абий Ахмед призова за прекратяване на огъня и временно мирно затишие между воюващите страни. Идеята зад това решение е с "хуманитарен" характер, както Абий Ахмед я определи. Прекратяването на военните действия ще позволи на населението от областта да се върне към своите земеделски дейности и да се погрижи за реколтата. Събирането и обработването на реколтата продължава от май до септември. От своя страна, НФОТ, възприе хода на премиера като слабост и продължи с действията си за овладяване на други ключови градове от района. Освен това НФОТ прикани етиопското и еритрейското правителство да поемат отговорност за причинените щети И дестабилизацията на Тиграй. НФОТ определи завземането на Мекеле и по-голямата част от северната част на Тиграй като голяма победа, докато Абий Ахмед обясни, че всъщност федералните сили са извършили стратегическо оттегляне, за да се съсредоточат върху други заплахи и е необходим период на спокойствие след месеци на бойни действия, в които са загинали хиляди.
Затишието на военните действия би било добър повод за започване на преговорен процес и търсене на нов път за постигане на мир и стабилизиране на страната. Всеки случай справянето с конфликта в Тиграй ще има ключово значение за политическото  бъдеще и за доверието в Абий Ахмед.

Етиопският язовир "Възраждане"

Другият ключов елемент от теста за политиката му ще бъде решаването на спора за експлоатацията на водите на река Нил и язовира "Възраждане". Спорът засяга три страни: Етиопия, Египет и Судан. От 2014 г. насам се водят преговори между тях за бъдещото използване на язовира, като до конкретни споразумения до момента не се е стигнало. Дипломатически успех може да се нарече приетата от трите държави Декларацията за принципа от 2015 г., която предвижда  "справедливо и разумно използване на Нил, което няма да причини значителна вреда" на другите крайречни страни. Опасенията на Египет и Судан произтичат от факта, че прекалено бързото пълнене на язовира ще окаже директен негативен ефект върху стопанството и земеделието и ще доведе до значително намаляване на водните обеми в тези държави. Язовир "Възраждане" ще намали с около 30% водните дажби на Египет, а производството на електроенергия в Асуанската ВЕЦ ще намалее с приблизително 40%. Към момента язовир Асуан осигурява електро- и водоснабдяването и преразпределя водите на р. Нил между Египет и Судан. Египет и Судан не оспорват правото на Етиопия да се развива. Двете страни искат да се постигне договореност за използването на водите по начин, който няма да окаже негативно влияние върху никоя от трите държави. Враждебността между трите страни се засили, след като Етиопия реши едностранно да започне пълненето на язовира. Тя възлага надеждите си за икономическо развитие и производство на енергия. Египет разчита на реката за 90% от водните си дажби и възприема новия язовир като заплаха. Судан е загрижен за работата на собствените си язовири и водни станции по Нил. Миналата година трите държави бяха близо до постигането на споразумение благодарение на посредничеството на САЩ, но Етиопия излезе от срещата във Вашингтон, обвинявайки САЩ, че е на страната на Египет.
Към момента язовирът е запълнен на 80% и се очаква да достигне пълния си капацитет през 2023 г. На среща на Арабската лига през юни страните участнички направиха безуспешен опит да стимулират преговорен процес между Етиопия, Египет и Судан. Етиопия категорично заяви, че въпросът за язовира е "африкански, а не арабски" проблем и трябва да се разреши чрез преговори и компромиси.
Подходът към конфликта в Тиграй и управлението на язовир "Възраждане" ще имат важно значение за ролята на Етиопия в региона. Страната би могла да се превърне във водещ играч и да служи за пример на други африкански държави, но може и да се превърне в дестабилизиращ фактор, който да заплаши относителния мир в Африканския рог.