Сепаратистка вълна връхлита Европа

Стивън Ърланджър

Каталония може да бъде катализатор за нова вълна на сепаратизъм в ЕС, а по стъпките й вървят Шотландия и Фландрия. Големият парадокс на ЕС, изграден на разбирането за споделения суверенитет, е, че прави по-лесен стремежа на регионите към независимост.
Макар че кризата в еврозоната, съпроводена от настояване за по-тесен фискален съюз и по-централизиран контрол върху националните бюджети и банки, може да доведе до появата на следнационален ЕС, тя засилва призивите за независимост от страна на по-богати региони в държавите членки, недоволни от това, че трябва да финансират по-бедни съседи. Министър-председателят на Каталония Артур Мас наскоро разтърси Испания и пазарите с призив за предсрочни местни избори и обеща референдум за независимост от Испания, въпреки че Мадрид смята това за незаконно. Шотландия планира референдум за независимост през есента на 2014 г. Фламандците във Фландрия постигнаха почти пълна автономия както административна, така и езикова, но все още негодуват срещу продължаващата според тях хегемония на франкофоните от Валония и брюкселския елит - настроения, които ще се проявят на провинциалните и общинските избори на 14 октомври.
Както при браковете, има безброй неща, които поддържат целостта на нещастни страни - обща история, общи войни, общи деца, общи врагове. Но икономическата криза в ЕС също така изкарва на преден план стари недоволства. Мнозина в Каталония и Фландрия например твърдят, че внасят значително повече пари в националната хазна, отколкото получават, въпреки че националните правителства орязват обществените услуги. В този смисъл регионалният спор е умален модел на спора в еврозоната - по-богатите северни страни като Германия, Финландия и Австрия се оплакват, че сравнителното им богатство и успех се източват, за да се поддържа платежоспособността на страни като Гърция, Португалия и Испания. Кризата също така предизвиква загуба на доверие в традиционното лидерство, като избирателите наказват управляващите и утвърдените политически партии. В сепаратистки региони има тенденция същото разочарование да облагодетелства партии, настояващи за независимост.
"Цялото развитие на европейската интеграция прави по-лесно отцепването, защото появяващите се образувания знаят, че не трябва да бъдат напълно автономни и свободно управляващи се. Те знаят, че ще имат достъп до пазар от 500 млн. души и част от закрилата на ЕС", каза директорът на Европейския съвет за външна политика Марк Ленард. Според Хедър Граби, която е работила пет години като политически съветник на европейския комисар по разширяването, ключовата променлива за сепаратизма е свързана не толкова с парите, колкото с историческите недоволства и езика. Но кризата също така предлага истинска главоблъсканица на регионалните лидери, защото подценява привлекателността на ЕС. В Шотландия например имаше предположение, че ако стане независима, тя би се присъединила към блока без много суетене, тъй като шотландците вече са граждани на ЕС. Но дали Шотландия би наследила "изключенията", които си е извоювала Великобритания, едно от които е да не приема еврото, или като нова държава в ЕС би трябвало да се обвърже с общата европейска валута? А ако е така, кой би отговарял за спасяването на Банк ъв Скотланд, ако се стигне до това?
С нарастването на евроскептицизма във Великобритания тези въпроси започват да тормозят Алекс Салмънд, лидера на Шотландската национална партия, чийто лозунг е "Шотландия в Европа". Предполага се, че референдумът през 2014 г. е замислен да съвпадне със 700-ата годишнина на решаващ епизод от първата война за независимост на Шотландия - битката при Банокбърн. По традиция ЕС е популярен сред лидерите на тези региони, каза Йозеф Янинг, който ръководи изследванията в Центъра за европейска политика. "Според тях засилването на властта на Брюксел намалява и прави относителни правомощията на националните правителства. Този процес се ускорява от единния пазар в Европа", каза Янинг. Много от тях създават регионални формирования, които заобикалят централното правителство. Но сега идва кризата, която поставя регионите пред дилема, защото тя също така означава повторно съсредоточаване на власт в националните столици, които се опитват да орежат националния бюджет. "Сега погледите отново са насочени към Мадрид, Рим, Париж и Берлин, така че възможностите за регионите намаляват, а богатите са принуждавани да плащат", подчерта той.
Според Янинг е нужно тези регионални образувания и лидери правилно да се ориентират за обществените настроения и да бъдат близо до общественото мнение и регионалната идентичност. Така че сега те са разкъсвани. Случаят с баските е добър пример. Те вървят добре след поражението на армията за независимост ЕТА, която преди година обяви "окончателно спиране" на въоръжената борба. Внимателно наблюдават Каталония и Шотландия, но за разлика от Каталония тяхното ниво на автономия вече е толкова високо - те имат собствени виртуални посолства в чужбина и сами управляват данъците си - че според баската общественост евентуална независимост изглежда дестабилизираща.
Сега, когато еврото преживява нова криза, "Европа изглежда по-разклатена, има толкова много тревоги", каза Граби. "Някои от тези въпроси табу", заяви тя, "изникват отново" - в новите членки като Унгария и Румъния отново се появяват икономически, правни и етнически проблеми, а в старите - нови разделения.