"Семеен таван" и блокирани влогове

Петър Димитров

"Таванът" на пенсиите е ограничението, което определя сумата на получаваните една или повече пенсии да не превишава 35% от максималния осигурителен доход според социалния кодекс. Не зная дали някой може да даде смислен отговор защо "таванът" е определен като 35% от максималния осигурителен доход и въобще защо се търси такава връзка. Ограничение на максималната получавана пенсия е имало и в минали години, но тя е била определена като 10 пъти по-голяма от минималната. Сега съотношението е 6 пъти, което води до уравниловка и неуважение на труда на ощетените пенсионери. Вземам повод от публикацията на ДУМА преди време "Кога ще падне таванът", за да изкажа личното си отношение по темата.
Въпросът за ограничението на пенсиите никога не е бил само икономическа мярка, а и политическа. Бившият управител на НОИ проф. Йордан Христосков каза в интервю (в-к "Кеш", 28 март 2008 г.), че "въпросът не е финансов, а на морална преценка". И добави: "Веднага след 1990 г. по политически причини е въведен таван като абсолютна сума, за да се елиминират нереално високите пенсии на активните борци".
Днес на 1,5% от българските пенсионери - активни борци вече няма, пенсиите са административно орязвани чрез "тавана". Икономията е около 1% от общите разходи за пенсии, което означава, че въпросът е преди всичко политически, а не финансов, но с говорене от страна на отговорните фактори се създава впечатление, че едва ли не шепата пенсионери (около 30 000 от над 2 млн. пенсионери) ще решат проблема с бюджета на НОИ.
Определената пенсия е частна собственост и наличието на "таван" противоречи на чл. 17 от Конституцията на РБ. Законът за общественото осигуряване представлява колективен и дългосрочен 
 
договор между гражданите и държавата

- те да правят отчисления от заплатите си, а тя да им изплаща някога пенсии. По същество пенсиите са вътрешен дълг на държавата. Впоследствие тя едностранно въведе промени в договора, а това не е правно издържано. Едва ли някой гражданин на РБ може дори да си помисли, че ще си плаща данъците, таксите, глобите и пр. задължения към държавата на 35% или дори на 50%, а държавата си позволява това спрямо поданиците с използване правото на по-силния. Едно поколение от около 30 000 пенсионери отива към края на живота си разочаровано и ограбено, без необходимото уважение към труда, който са полагали. И не се отчита, че това не са "лошите", а най-обикновени хора, които заслужават достойни старини. Сред "лошите хора", които искат големи пенсии, са работилите в мините, химическата промишленост, пилоти от военната и гражданската авиация, изявени учени, журналисти, писатели, висши магистрати, народни представители, банкери, администратори... Тези хора поради своето високо образование, квалификация, служебно и обществено положение, са по-високо платени и съответно внасят по-високи осигурителни вноски. А оттам е и основанието им да получат съответните по-високи пенсии.
Консултативният съвет при служебния министър на труда и социалната политика проф. Йордан Христосков разгледа три варианта за "таван" на пенсиите през 2015 г., които да бъдат предложени на следващото правителство: 910, 1040 и 2600 лева. Необяснимо защо сегашното правителство не прие нито втория, нито третия вариант, а реши да продължи  ограбването на шепата пенсионери с не съвсем ясни доводи.
Крайно време е да има положително решаване на въпроса с тавана на пенсиите чрез извършване на необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване.

Всяко ограничение все някога трябва да има край

Не е справедливо десетки години човек да бъде лишаван от правото си да получава пълния размер на полагащата се съвсем нормална пенсия, животът не е безкраен, а може би точно на това се разчита. Това е дискриминационно отношение, тъй като за някои пенсионирани ръководители в държавата и за конституционните съдии таван на пенсиите няма. Член 6, ал. 2 от Конституцията на Република България гласи:  "Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние." Таванът в сегашния му вид е несправедлив не само защото отнема законово определени суми за получаване, но и с предизвикването на някои деформации и аномалии, които се получават в семеен план. Така например:
1. Семейство има определен размер на  пенсиите 1320 и 180 лв., или общо 1500 лв. Поради наличието на таван за първата пенсия семейството ще получи 1090 лв. и ще бъде под издръжката на живот за двама души, около 1130 лв., т.е. независимо че има ресурс от 1500 лв., ще живее в известна степен мизерно.
2. В едно семейство определеният размер на  пенсиите е 850 и 750 лв. или общо 1600 лв., и тази сума се получава в пълен размер. В друго семейство определеният размер на пенсиите е 1420 и 180 лв., или общо също 1600 лв., но поради наличието на таван за първата пенсия семейството ще получи общо 1090 лв., с 510 лв. по-малко от първото семейство и сума по-малка от издръжката на живот. Такова ще бъде положението и дори ако единият съпруг от второто семейство има определена пенсия от 2000 лв. Оказва се, че семейства с по-голям сумарен принос в осигуряването в крайна сметка получават по-малка обща сума, отколкото семейства с по-малък принос. Тази аномалия се получава, тъй като защитниците на тавана се вторачват само в едната пенсия - по-голямата, а няма конкретност при подхода.
3. Пенсионер с определен размер на пенсията  960 лв. е останал сам и с добавка от 140 лв. получава реално 1050 лв. Семейство с определен размер на пенсиите 1500 и 180 лв. получава реално 1090 лв. Ето как наличието на таван в сегашния му вид определя един човек сам с ресурс от 1100 лв. и двама души/семейство с ресурс от 1680 лв. да живеят с почти еднакви суми, като семейството живее под издръжката на живот, а самият пенсионер - със сума почти два пъти над издръжката на живот.
Могат да се посочат и други изкривявания, предизвикани от наличието на таван на пенсиите в сегашния му вид. За да не се получава така, би могло да се направи следното:
В Кодекса за социално осигуряване да се въведе понятието "семеен таван на пенсиите", което да означава, че от средствата над тавана на единия съпруг да се допълва пенсията на другия, докато тя е под тавана. По този начин към момента в едно семейство ще могат да се получат максимално 1820 лв., което ще бъде и семейният таван и ще се избягнат аномалии като горепосочените. Не е редно хора с възможности да живеят под издръжката на живота поради 

недоглеждане или негативизъм

от страна на властимащите.
Уважаваният български юрист проф. Васил Мръчков в статия във вестник "Труд" (08.11.2010 г.) пише: "Получаваната дължима пенсия, размерът на която е определен в самия закон (възраст, осигурителен стаж, размер на трудовото възнаграждение и осигурителни вноски) е частна собственост на работника или служителя. Собственост, която законът гарантира, а чл. 17 ал. 3 от Конституцията обявява за неприкосновена." Тъй като е незаконно част от тази собственост над тавана да се отнема, трябва да се направи следното: да се трупат дължимите от държавата суми (над тавана) в поименни блокирани влогове, които да се освобождават постепенно във времето и да се наследяват. Същото трябва да се направи със задна дата, тъй като другото е кражба (все едно да вземеш кредит от някого и след известно време да обявиш, че не можеш да плащаш вече).
Периодично медиите излизат с публикации за тавана в повествователна и безкритична форма - как се определя, кога може би ще бъде отменен и т.н. - и това в продължение на десетилетие. Липсата на критичност създава комфорт на управляващите, които защитават тавана и той продължава безпроблемно да съществува, независимо от няколкото досега периодични обещания да бъде отменен. В обществото се формират егалитарни нагласи и настроения срещу искащите отмяна на тавана в сегашния му вид, като се използва принципът "разделяй и владей". А българският "таван", 910 лв., е нищожно нисък за държава от ЕС, той е по-нисък например от минималната пенсия в Гърция (480 евро - 960 лв.), т.е. българският "таван" се оказва "сутерен". В тази ситуация несправедливостта, наречена таван на пенсиите, продължава да съществува десетки години и може би няма да свърши не през 2019 г., както е последното поредно обещание за частично и несправедливо решение само за новоотпуснатите пенсии, а въобще.
Смятам, че управляващите дължат на потърпевшите пенсионери ясни отговори на поставените проблеми. Отговор е необходим и на въпроса защо не се спазва зависимостта, въведена през 2000 г., максималният осигурителен доход да е 10 пъти по-голям от минималната заплата, т.е. през 2015 г. трябваше да бъде 3800 лв., а е само 2600 лв. С увеличението на максималния осигурителен доход отпада смисълът от таван на пенсиите. Сега, когато министър-председателят говори за милиарди левове, спестени от контрабанда, е моментът да се реши тази несправедливост. Малко над 30 хиляди пенсионери "подариха" на държавата за последните 15 години над 1,5 милиарда лева от скромните си доходи и никой не им каза "благодаря". Всяко нещо има край, така и тази несправедливост трябва да приключи, а взетото да се върне.