17 Август 2022сряда05:23 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

Селскостопанският Лондон

Градското земеделие и животновъдство се превръща в поминък и терапия за жителите на мегаполисите

/ брой: 175

автор:Дума

visibility 2230

Жорес Медведев

През XIX век, когато във Великобритания започва бързото индустриално развитие, не са същестували никакви помощи за безработни. Нямало е и пенсии. Безработните и възрастните самостоятелно са отглеждали върху пустеещи парцели картофи, моркови и зеле, а също и кокошки и свине, за да не гладуват. В английските промишлени центрове възниква политическо движение с лозунг "Градина за всеки безработен". Първата подобна асоциация на градските градинари възниква в Бирмингам през 1882 г. и скоро е последвана и от други. Появяват се и законодателни актове в тази връзка. На работниците не им се разрешавало да купуват парцелите земя и да продават продукцията от тях. Според закон от 1908 г. всеки възрастен член на семейството е можел да получи не повече от 252 кв. м.
Тези ограничения са отменени през Първата световна война, когато Германия подлага на морска блокада Британия. Към 1918 г. в страната е имало над 1,5 млн. градски градини, които са произвеждали над 2 млн. т зеленчуци. Броят на зеленчуковите градини в градовете спада до Втората световна война, но в хода на войната и с въвеждането на купонната система се вземат енергични мерки за разкопаването и превръщането в градини на паркове, стадиони и клубове за голф. Почти половината градски жители са имали градински участъци. Формирани са кооперативи, в които се е разрешавало отглеждането на кокошки и свине. В чертите на града обаче се е забранявало да се отглеждат петли. В градовете се е произвеждало почти 10% от продоволствието на Великобритания.
С края на войната градското земеделие бързо намалява заради строителния бум, но голям брой кооперативи се запазват, тъй като законите забраняват принудителната им ликвидация. През 1964 г. правителството съставя комисия, която през 1969 г. излиза със становището, че кооперативите са: "...добра физическа форма за творческа активност за всички възрастови групи и за хората от всички професии. Работата в градинарските кооперативи има значителна терапевтическа ценност, особено за психическото здраве на живеещите в гъстонаселените градски квартали."

8 кв. м земя в столицата

Националният институт за медицински изследвания, в който започнах работа през 1973 г., е разположен в Северен Лондон. С жена ми и сина ни Дима купихме къща близо до института. Пътят за работа минаваше през парк, дясната част на който беше детска площадка, а лявата бе заета от градски кооператив на площ от четири хектара, заграден с телена ограда. Зад оградата се виждаха малки парчета обработена земя, между които нямаше заграждения. На оградата имаше табела със съобщение, че има свободни участъци и телефон, на който да позвъниш.
Когато през 1990 г. се приготвях да изляза в пенсия на 65 г., със съпругата ми решихме да станем членове на този кооператив. 40 години преди това двамата бяхме завършили селскостопанската академия "Тимирязев" в Москва. Позвъних на посочения телефон и на следващия ден вече имах договор за аренда на въпросните 252 кв. м. Годишният наем бе по-малък от стойността на щайга с домати, а на пенсионерите се правеше и отстъпка от 50%. След година добавихме към нашия участък още един, а после и още един. Кооперативът по това време имаше 80 членове със 150 парцела земя. Всяка година 10-20 участъка бяха вакантни.
Особеностите на британската традиция за градинарски кооперативи е в това, че земята се дава за култивация не на село, а на територията на града и не е частна собственост. Между участъците в кооператива няма заграждения, а само зелени пътечки. Разрешено е да си построите барака за инструментите, но не и "вила". Забранена е продажбата на реколтата, дори на пазарите. Излишъкът може да го дарите на болници или училища. В момента тези оазиси на натуралното селско стопанство са се запазили в 20 лондонски района, без централната част. В един от северните райони "Барнет" има 55 градинарски кооператива с по 70-200 членове във всеки. В този район е и нашият кооператив. Общо в Голям Лондон има около 5000 кооператива. От европейските столици само Берлин може да се съревновава с Лондон. В него има около 1000 кооператива. Те са били създадени по време на войната или в периода на блокадата на Западен Берлин през 1948-1949 г.

Ликвидация на противоречията между града и селото

Голяма част от градските семейства започва да се занимава с оглеждане на зеленчуци не заради удоволствието. Градовете понякога се разрастват до такива размери, че обкръжаващите ги селски райони не могат да ги осигурят с продоволствие. В момента 430 града в света имат население над 1 млн. души.
В Съветския съюз забраната за частна собственост върху земята позволи да се реши проблемът със снабдяването на градското население с плодове и зеленчуци по друг начин - семейните градини бяха изнесени извън градската черта. В този случай върху 600-800 кв.м участък в кооператива беше разрешено да се построи къщичка за живеене. Най-бързо развитие градинарските  кооперативи в Русия получиха през 1992-1996 г. във връзка с резкия упадък на земеделието и животновъдството на село след ликвидацията на колхозите и совхозите. Дачните участъци бяха приватизирани и станаха частна собственост. Броят им се увеличи от 11 до 30 милиона участъка. Именно те отслабиха социалното напрежение в периода на спад на жизненото равнище.
През последното десетилетие най-бързо растат градовете не в богатите, а в бедните държави, особено в Азия и Африка. Еколозите изчисляват площа на обкръжаващите града земи, които са нужни за неговото изхранване, водоснабдяване, утилизиране на отпадъците, за промишлени и зелени зони и т.н. Това е т.н. Декологичен отпечатък" на града. За Лондон с неговите 7,5 млн. жители този отпечатък е равен на 19,7 млн. хектара. Това са две трети от площа на Обединеното Кралство. Средният американски град с население от 600 000 души поглъща ресурси от 30 000 кв. км. Това означава, че за 250 млн. души население на САЩ са нужни 14 млн. кв. км, което е повече от територията на страната. В Русия през 2005 г. "екологичният отпечатък" на всеки жител е бил 4 хектара, което е два пъти по-малко от "биологичния обем" на територията. Резерви за развитие има и в Канада, Австралия и Казахстан. В Китай "екологичният отпечатък" на човек не е голям - 1,5 хектара, но за цялото население той на 50% надвишава "екологичния обем" на страната.
Именно това води до нуждата от частична урбанизация в отлеждането на зеленчуци, а понякога и на плодове. Интензивно се развива градското пчеларство, не толкова за производство на мед, колкото за опрашване на растенията. Хонконг - град с население от 7 млн. души и територия от 1200 кв. км, има 10 000 градини. Те осигуряват 45% от нуждите от зеленчуци. В Хонконг се отглеждат 10 млн. кокошки и 390 хил. свине. Сингапур е град-остров с население от 4,5 млн. души и територия от 699 кв. км. Но градското селско стопанство осигурява 20% от потребностите на населението със зеленчуци, има 2 млн. кокошки и 250 хил. свине.
В бедните страни градското селско стопанство храни почти половината семейства в гетата. Кокошките се държат в домовете. В столицата на Колумбия - Богота, терасите и покривите на почти всички къщи се използват за "мини" градини. В Кения половината градски семейства отглеждат зеленчуци, кокошки и гъски. Тази практика се поощрява от властите, защото така се утилизират част от градските отпадъци.

Перспективите пред градското земеделие

През 1996 г. в градското селско стопанство са били въвлечени 800 млн. души. Разчетите показват, че през 2025 г. в градовете ще се произвежда почти 15% от световното продоволствие. В Югоизточна Азия през 2000 г. на един жител се падаха 850 км. м селскостопанска земя. В Китай тази величина е 700 кв. м и бързо намалява. В Япония само 13% от територията е пригодна за земеделие. Това са 360 кв. м на жител. В Южна Корея и Тайван се падат по 250 кв.м. Удобните селскостопански земи са малко и в Западна Европа. Във Великобритания само 24% от територията се използва за земеделие и 45% за пасбища. За зърнени и зеленчукови култури се използват по 0,1 хектара на човек, което е седем пъти по-малко, отколкото в Украйна.
Поради това градското селско стопанство ще се запази и ще се разширява. В САЩ, където значителна част от населенито живее в предградията, градинарството бързо се развива. Много хора отглеждат и кокошки не защото не им достига храна, а защото не им достигат пари. Има проекти за превръщането на депресивния Детройт в голяма зеленчукова градина.
Градинарството се превръща в най-полезна форма на физическа активност. В медицинската практика се появи дисциплината "Градинска терапия", която се препоръчва на хора от всички възрасти и с хронични заболявания. Тази терапия е много ефикасна при депресии и аутизъм при децата.



 

Финансовият министър не очаква бюджетен излишък

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 158

Стойността на банкнотите в обращение се е увеличила над 12,67%

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 158

Инвестициите се свиха с 11% през 2021 г.

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 158

Политически реваншизъм и в Патентното ведомство

автор:Дума

visibility 309

/ брой: 158

Запорожката АЕЦ пред спиране

автор:Дума

visibility 752

/ брой: 157

Кисинджър: САЩ са пред война с Русия и Китай

автор:Дума

visibility 628

/ брой: 157

Сред боклука

автор:Деси Велева

visibility 289

/ брой: 158

Невиждана от 500 години суша мори Европа

автор:Дума

visibility 723

/ брой: 158

Вузовете в надпревара с модерни магистратури

автор:Деси Велева

visibility 433

/ брой: 158

В Пещера отбелязват Успение на Пресвета Богородица

автор:Дума

visibility 390

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ