Селски бабаитлък, облечен във власт

Един византиец преди много време бе наречен "Българоубиец", защото ослепи пленени български войници. Днес един български управник се радва, че затрива нацията, от която сам произлиза. Как иначе да определим поведението на днешния Първи в държавата, когато всеки ден не престава да бълва свещени глупости, омесени с назидателни "препоръки" към подчинените си да продължават да мачкат и унижават обикновените простосмъртни.  
"Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението" - така образно, в типичен бабаитски стил Премиерът-Слънце представи "реформата Москов". Трудно ми е да нарека този сбор от палиативни експерименти "здравна реформа", когато авторите на тази екзотика, а и самият Борисов, сочат като единствен ефект, че щели да спестят едни 100 млн. лева. И от какво? И как? Като не плащат за това и онова лечение, като режат, събират, сливат, съкращават... Един невъобразим хаос с предизвестено фиаско.
А кой точно тръгнал да издава тези "рецепти" и "консултантски услуги"? Същият, дето доскоро ядеше филии, намазани със свинска мас, и едва ли не се гордееше в умилителните си спомени как оцелявал при оная "нечувана беднотия" по времето на соца! Но така е, когато в самозабравянето си ги замениш с 25-годишно отлежало уиски и пури от по 100 лв. парчето. Получаваш сърцебиене и високо кръвно, заради които имаш запазен будоар за всякакви безплатни глезотии и медийно внимание в Правителствената болница.
Има една народна мъдрост - че здравият човек мирише на алкохол, а болният на лекарства. Това очевидно наш Борисов не може да проумее. Да си беше направил труда да разбере защо сме в челото на класациите за най-болна и най-застаряваща нация, пък може и да му просветне. Защото е лесно да удвоиш държавно гарантирания дълг за 3 години, като дерибействаш на чужд гръб. Лесно е да гледаш в канчето на хората какво ядели, вместо да си дадеш сметка дали щяха да се лишават и да свиват колана толкова много, ако повече пари оставаха у тях, вместо да им ги отнемат.
Каква загриженост за народа наистина - да призовеш кметовете си повсеместно да вдигат данъци и да дерат още кожи! Да им кажеш в прав текст, че за тях, които са по-надолу в хранителната верига, ще има толкова, колкото си настрижат сами... Да ти се досвиди дори цената на билетчето за метрото в София, че струвало "само" 50 цента и как във Виена и Мюнхен таксите били други. Посланието и към Фандъкова е повече от очебийно: "Какво чакаш, та не го увеличиш още?"
 Но така е, когато насреща си имаш велик алхимик, чието основно занимание е да превръща всеки екскремент в злато. А докато всички мълчат, той ще продължава да издевателства: "Добре ли ги наплаших?"
Впрочем разбираемо е притеснението на Борисов. Той е паникьосан до мозъка на костите, че парите от Европа може да бъдат орязани, даже да пресъхнат, а без тях по никакъв начин не може да върже ни бюджет, ни заплати и пенсии. Управлението му е проядено от корупция и абсолютно безсилие да спре спускането по нанадолнището. Държавата отдавна не произвежда нищо, дори туризма ни, който дълги години бе "златна кокошка", го съсипаха целенасочено и безвъзвратно. На главата му освен нови дългове, сега надвисват бежанци, по-големи разходи за отбрана и оръжия, насадени от НАТО, по-висока вноска в ЕС, а като капак - и едни 3 милиарда евро за Турция от ЕС, които не е ясно откъде и как Брюксел ще набере.                 
Всичко това, съчетано с вродената му наглост и болезнените му комплекси, няма как да не избие в шутовщина и чалга. А най-парадоксалното е, че реформаторите, които толкова мразят Тодор Живков, сега са прегърнали прототипа му и се наслаждават на каруцарските му шеги. Да не говорим за повечето големи медии, които вече 7 години ни заливат с простащина благодарение на "сияйния му" образ на екраните.
Всеки ден се питам дали оскотяването на нацията ни не е стигнало дъното. И всеки ден откривам, че може и още, и още, и още. Като нищо ще го канонизират и след 10 години той ще ни се струва като академик в сравнение с това, което ще се пръкне на политическата сцена. Освен ако не стане като по турско време, когато пашата питал бирниците: "Как е?", а те: "Раята изнемогва, плачат и се превиват". Той: "Увеличавайте данъците, няма ама!"... Но когато чул от бирниците да казват как "раята яде, пие и се весели", рекъл: "Сакън, спирайте данъците"! Та и нашата работа май натам отива.