Роден край
Село ли?
В Борован са родени големи учени, академици, именити професори и дейци на културата
/ брой: 250
Илия Борисов
Село Борован е едно от десетте забележителни общини във Врачанска област на Северозападния край на България. Богата и многообразна е историята на това древно и с богата история село. Има останки от средновековието на ХIII век. В летописите е записано, че още през далечната 1614 г. е имало средновековна църква, разграбвана и разрушавана през годините. През 1820 г. е открито първото районно училище в този край.
В описанията си географите сочат, че се намира на оживен кръстопът от Балкана за Дунавската равнина, между двата града Враца и Бяла Слатина. Край него е прочутата Борованска могила със 323 метра височина. Там е поставено началото на партизанския отряд "Гаврил Генов". Съхранени са много и разнообразни народни традиции. И досега се помни, че на 18 май 1876 г. тук е минала славната Ботева чета, през нощта на Горнокрайнската чешма е чакала среща с местните революционери. Но хората са спали и четниците потеглили към близкото селце Мраморен. На другия ден на голото каменисто бърдо Милин камък се разразил първият кървав бой с турците. Загинали тридесет от храбрите бойци, между които и знаменосецът Никола Симов-Куруто.
В с. Борован са родени личности, които са прославили България. Сред тях е големият учен - академик Георги Цанев. Бил е директор на Института за литература при БАН. Този прочут литературен историк и критик е преживял ползотворен живот с популярната поетеса Бленика - Пенка Денева, родена в Тутракан. Прославил се е като воин на красотата в литературата. Оставил е десетки научни книги и много брошури в областта на литературата. Синът му Румен Цанев, роден през 1922 г., става академик и се прочува като директор на Института по молекулярна биология. Дъщеря му проф. Милена Цанева, родена на 20 май 1930 г., е авторитетен преподавател в Софийския университет и един от най-значимите изследователи на творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов и други видни творци. Академик Цено Хинковски е другата популярна личност от Борован. Помнят го като дългогодишен председател на Селскостопанската академия. Бил е генерален секретар на Академията за селскостопански науки, директор на НПО по животновъдство и коневъдство. Написал е 12 книги и е автор на повече от 360 публикации. Популярен е в много страни по света.
Сред известните личности на селото са професорите Георги Градинарски, Мита Дунчовска, Петко Бецински, Петър Бретоев, Христо Нонински, Данаил Врачовски и др.
В село Борован е родена и първата наша киноартистка Мара Нонинска-Митева. Останала завинаги като първата жена участник в представяне на "Многострадалната Геновева". Маша Белмустакова - Маришка Вълчева Босашка, родена в началото на ХтХ век, е изпяла в своя репертоар 250 песни. Сред тези боровански знаменитости е и народният певец Иван Пановски, останал жив с песните си: "Огряла месечинка", "Либе ле, либе Денгубо", "Яничари ходят, мамо", "Иван на Рада думаше"...
Днес Борован е едно хубаво и благоустроено село. Богат и ползотворен е извървяният хилядолетен път. Светилник на духа си остава народното читалище "Цани Иванов" от 1907 г. Красиво уреден и оригинален е центърът, където се извисява великолепната читалищна сграда с впечатляваща и интересна библиотека. В нея е открита първата във Врачанския край художествена галерия. Борован се слави със смесен хор, женски, мъжки и младежки певчески групи.
От години отличаващото за Борован е освен отлично поддържащата се централна четирикилометрова улица и привлекателният с архитектурния си вид площад, където е скулптурната композиция "Конникът" на родения в този край скулптор Владимир Цветков.
Много са хората, които се учудват, че Борован не е станал град. Но животът процъфтява. Заселниците обработват разпрострялата се около Борован над 60 хиляди декара плодна земя. А сиянието на богатия културен и обществено-политически живот свети и сигурно никога няма да помръкне!