Село като картинка, а не радва очите

Старопланинските селца в Еленския Балкан са пръснати из красиви пазви и баири. Названията им напомнят родови фамилии. Къщите рядко са близко една до друга, повече приличат на пръснати из планината махали. Историята казва, че тук, в Еленско, са се заселили книжовници и боляри, избягали от обсадата на турците в Търново. През таен подземен проход под Янтра те бягали към Преслав. Като разбрали, че околността е заета от турците, се заселили по тия места. Много са податките, от които се разбира, че тук са живели хора будни, интелигентни. Такова е и Мийковци - село на 13 км от Елена, на 500-600 м надморска височина. Китно като картинка под връх Чумерна. Някога било съставено от 12 махали. Жителите му през 1938 г. наброявали 1300 души. Имали над 1200 дка обработваема земя. Отглеждали жито, царевица, слънчоглед... Сега - самотия, бурени и дивотия...

Къщата за гости "Кандафери"

Открих хубостта на Мийковци покрай гостуванията ми в лятното училище на Вили Чушкова. То е в началото на селото, до табелата. Смеховете, виковете на децата, които летуват тук и учат чужди езици, подготвят се по математика и български език, огласят околността и внасят жизненост в потъналото в самотност и тишина село. Често сама се разхождам, любувам се на красивите гледки, слушам птиците, вдъхвам аромата на планинските билки и цветя.
Сядам на празните пейки пред къщите и си представям какъв живот е имало някога тук. Гледам голямата църква "Архангел Михаил" в Духлевци, строена още в 1895 г. Сега и тя е заключена. Един ден компания ми прави възрастен човек, който пази две магарета на близка полянка. Кротичко ми разказва, че в Мийковци има само 54 жители. А в 1958-1959 г. в селото е имало 165 ученици. В местното училище, строено солидно, с каменни основи, класовете били по 40 деца. Сега сградата пустее. Пустеят и много от къщите в Мийковци.

Реката

Малко са домовете, превърнати в къщи за гости. На пръстите на едната ръка се броят новите сгради, строени специално за отдих и почивка. Защото труден е тук животът в този забравен от Бога и Царя край. В Духлевци, центъра на Мийковци, където е пощата, магазинчето и едно кафене, зимуват около 10 човека. От тишината ушите чак звънтят. Не се чува и кучешки лай. А каква ли бяла приказка е зиме тук?
Чудно място е Мийковци... Има условия за вело- и мототуризъм, за планински преживявания. И за ски през зимата, защото наблизо е пистата под Чумерна. Но всичко това не ме радва, а ме натъжава.

Къщи пустеят...

Какво прави държавата за места като Мийковци? От няколко дни гледам как жена на възраст над 80-те вади картофи в двора. Нахвърляла е из него жълти тикви с различна големина и форма, за да  събират още слънчеви лъчи. Едва тътри картофите до бараката. На такива възрастни хора ли се надява държавата да съживяват планинските селца? Някогашната обработваема земя е подивяла. Пустеят поляни с пасища, няма стада от овце и крави. Мяркат се кози, а местните казват, че щом козите в едно село се увеличават, това е сигурен знак за бедност. Пустош и беднотия...
А как добре би било тук да се устроят стопанства за животни, за планински мед, за билки, за гъби, за арония, за касис... Тук някога имало прочути майстори. Изработвали дървени хамбари, къщички за вили, ракли. Сега е останал само един майстор, който прави уникални дървени съдове и фигури. Къщите за гости "Кандафери", "Костови", "Турлата", "Бялата къща" и още някои посрещат гости. И това е...
Да се пропилява такова природно богатство, да се остави такава красота - гора, реки, които при добри дъждове са пълни с мрени и кефал... Дали има другаде по света подобно безхаберие? Не вярвам! А ние сме изоставили селца перли!