Селата призраци в Словакия

Тери Моран
Франс прес

Вратите на къщите са заключени и всички жители са заминали - селището Крендзеловка в Карпатите е едно от селата фантоми в Словакия - скритото лице на словашкия икономически успех и на евроинтеграцията. Развитието на автомобилната индустрия привлече населението в активна възраст към големите градове, а отварянето на границите подтикна хиляди словаци да потърсят по-добре платена работа в чужбина.
Преди половин век повече от 60 процента от населението на страната е живеело по селата. Този дял е спаднал до 45 процента през 2013 г. по данни на Световната банка. Села с под 1000 души се обезлюдяват с тревожна скорост.
Крендзеловка е близо до полската граница и е част от община Миншек над Попрадом. Официално там живеят 650 души, но според кмета Петер Земба 90 на сто от тях работят в чужбина. Жените ходят в Австрия да гледат болни, а мъжете, макар че са планинари, работят на круизни кораби и рядко виждат родните си Карпати.
"От все сърце искаме да живеем и работим тук, но финансовото ни положение ни кара да търсим работа в чужбина, за да пращаме пари вкъщи", обясни Земба за АФП.
Преди осем години в района остана само едно отворено училище с над 400 ученици. Днес там се обучават едва 73. От словашката страна на границата редица магазини бяха затворени. "С приемането на еврото хората обедняха и идват да си пазаруват в Полша", от другата страна на границата, каза Барбара Палух, жителка на полската местност Пивнична.
Словашката местност Хавранец, която също е до полската граница, е имала 386 жители през 1980 г., от които днес са останали осем. Ситуацията не е по-различна в село Хараковце в източната част на Словакия. Сгушена сред вълнисти хълмове в този селски регион с полета и гори, църквата с бяла фасада от XIII век в Хараковце напомня за дългата си история. Но миграцията на жителите, търсещи работа, е довела до рязък спад на активното население в селото. От 59 жители сега там има само шест деца. Има опасност Хараковце да остане и без кмет, чието месечно възнаграждение е 220 евро на месец или четвърт от средната работна заплата за Словакия. Кметицата Божена Милишкова си е намерила по-добра работа в друго село. Но дъщеря й, която също се казва Божена и е социален работник, е решила да поеме щафетата и се е кандидатирала за кмет.
"Искам да помогна за подобряването на живота в нашето село", каза тя за АФП. Божена е работила близо 10 години в Прага - нещо характерно за демографските изменения, които разклащат Словакия.
След като влиза в ЕС през 2004 г. и границите се отварят за тази страна с 5,45 милиона население, около 120 000 словаци, главно млади хора, се възползваха от възможността да потърсят по-добър живот във Великобритания или по-наблизо - в Австрия и Чехия.
"Няма вече работа по селата. Младите ходят в градовете или в чужбина и никога повече не се връщат", каза Марта Буйнакова, говорител на Асоциацията на словашките градове и села.
Чуждестранните инвестиции, най-вече в автомобилната индустрия, направиха столицата Братислава и индустриалния град Кошице притегателни центрове. Селските райони почти не успяха да се възползват от тази благодат, а европейските субсидии не дадоха очакваните резултати.
Тази година се очаква Словакия да постигне ръст от 3,2 процента по данни на централната банка. Безработицата обаче остава значителна през април, достигайки 11,6 на сто от трудоспособното население и ако делът й е само 6 на сто в Братислава, то в селските райони достига 17 процента.
Носи ли отговорност за това държавата? Не, каза Михал Стушка, говорител на министерството на труда и социалните дейности. Според него Словакия и ЕС са направили усилие да коригират неравенството между урбанизирания и индустриализиран Запад и селскостопанския Изток. От 14 милиарда евро европейски кохезионни фондове, отпуснати на Словакия за периода 2014-2020 г., един милиард и половина ще отидат за развитие на селските райони посредством инвестиции в 1250 стопанства и 400 предприятия в хранително-вкусовата промишленост.

Словашките села се обезлюдават с тревожна скорост