Сексучилище като теория и практика

След като всичко им е наред, австрийците почват да се чудят как да са още "по-перфектни" и авангардни. Спретнаха си наскоро луксозни гробища за домашни любимци с най-различни табиети (както ДУМА писа), а догодина ще отворят сексучилище край Виена. Така жителите на студените Алпи ще възбуждат умовете (е, и телата) си и ще се опитат да пораздвижат интимните си отношения. И таксата от 1400 евро за семестър не стряска хората, които жадуват да се научат на различни техники, по-изчанчени и от описаните в Кама Сутра.
Починът на виенчани е впечатляващ. Още повече че сексшколото е първото в световен мащаб. И темата, засегната в обикновените училища само на ниво необходимо продължение на човешкия род, ще получи своето логично развитие. Някогашното табу ще се превърне в ясна учебна програма не само като теоретични знания, но ще се съчетава и с практически занимания. И тъй учениците в школото за интимни ласки ще станат най-вещи по въпросите за съвременните теории за сексуалността, ще понаучат това-онова за човешката анатомия, ще навлязат по-дълбоко в техниката на докосванията...
Останалите европейци (включително и българите) ще се усмихват на информациите, ще гримасничат, пък после край постелята нищо чудно да се попитат "Как ще ги стигнем... австрийците?"
Явно идва времето, когато в това отношение не е достатъчно да се разчита на половинчатите изкази в часовете по биология за човешките полови органи и размножаването. Тези уроци обикновено предизвикват червенина по бузите на даскалите и бурен смях сред тийнейджърите, които вече се раждат със знания за всичко.
Дори не може да се каже, че сексуалното си образование днес нашите деца прихващат от улицата. Позабравили реалното общуване, те все по-малко излизат от виртуалното пространство, където гледат и научават всичко. Включително и за секса.
Няма как да бъдем сигурни и спокойни от общуването на младите поколения с медията от последно поколение. В интернет те намират такива работи, дето и най-кошмарните фантазии на бабите и дядовците не могат да родят. И това "образование" се заплаща понякога с цената на живота (да не забравяме Яна в Борисовата градина), а понякога и със случаи, за които вестникарските заглавия са най-точни: "Дете роди бебе"... 
Затова отново да си припомним, че трябва да общуваме нормално с децата. И да го правим колкото може по-често. И каквото и да ни коства това. И да се сещаме за презерватива не само на Световния ден за борба срещу СПИН. И да говорим с наследниците ни и за добрите, и за нелицеприятните последици от секса.
Нека не разчитаме, че скоро ще има истински нормални часове по сексуално възпитание в българското училище. Да не цъкаме с език на почина на австрийците за техните бъдещи сексучилища. Да спрем да говорим и с децата си с подигравки или с изкривена автоцензура по темата. Дори и да нямаме скоро школа като край Виена, всеки у нас може да предположи - децата ще продължат да се образоват по темата. Но нека това да не става с помощта на мръсни вицове и порноканали. Има и друг начин. По-цивилизован.