Сегашните протести нямат нито водачи, нито ясни послания

Д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Учил във френски колеж в Алжир, завършил с отличие медицина в София. Доктор патологоанатом. От май до септември 1989 г. е политически затворник. Основател от 8 февруари 1989 г. на "Подкрепа". Един от  създателите на Съюза на демократичните сили през 1989 г. От 17 март 1990 г. е несменяем президент на КТ "Подкрепа", член на Международната конфедерация на профсъюзите, вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи през периода 1992-1996 г., вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите и член на Дирекционния съвет на ЕКП от 2003 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен, Кавалер на ордена на "Светия Божи гроб" (със седалище Малта). Владее френски и руски език, ползва английски.

"Политика и синдикализъм са твърде близки неща, но не трябва да се преплитат"

"Президентът има права колкото да внесе смут в системата"

- Д-р Тренчев, напоследък се породи усещането, че "Подкрепа" и лидерът й се занимават повече с политика, а не със синдикални дела в защита на хората на труда...
- Ако ти не искаш да се занимаваш с политика, политиката се занимава с теб. Ако човек е чувствителен или задължен да вземе отношение по проблемите на обществото, няма как да бъде аполитичен. Всеки има някакво отношение, някакво предпочитание, някакви съображения, критики и т.н. към това, което става около него. Обществената дейност, комуникацията между хората, проблемите, обсъждането им е политика в широкия смисъл на думата. Тъй че не приемам обвинението, че синдикатите се занимават с политическа дейност. Пряка политическа дейност е да се явяваш на избори или пряко да подкрепиш някой, който се явява на избори. Такова нещо не сме правили от 1992 г. и се надявам никога да не го направим. Защото още тогава разбрахме, че политиката в тесния смисъл на думата - законодателна, изпълнителна власт, и синдикализмът са две твърде близки неща, но не трябва да се преплитат. Още 1992 г. се оттеглихме от СДС именно за да не смесваме политиката и синдикализма. А че взимаме отношение по това, което става около нас, сме задължени да го правим, защото от това, което става, страдат наши хора. Не приемам едно толкова опростенческо нещо - с политика да се занимават само политическите партии. Нямаме намерение да правим партия или нещо друго, но имаме намерение да се борим животът ни да става по-добър, а не по-лош.
- "Подкрепа" обяви преди време в своя позиция, че е готова да защити интересите на членовете си с общонационална стачка, ако политиците не се вслушат в исканията ви за промяна на конституцията и за свикване на ВНС. По време на управлението на ГЕРБ май не стачкувахте?
- В този смисъл се изказа и един млад министър тези дни, като попита къде сме били  последните 4 години. Ами били сме на стачки. Той помни ли, че в "Марица-изток" имаше изключително тежка стачка? Помни ли, че заради пенсионната реформа изкарахме 50 хиляди пред НС? Иска ли да му изпратя с наложен платеж наши позиции през всичките тези години - какво сме казали, какво сме предупреждавали? За съжаление се оказахме лоши пророци.
Мисля, че ситуацията в държавата ще се влоши в икономически план и че ще дойде момент, в който всички ще дойдат на нашия акъл, че трябва да се пипнат правилата, а не само личностите. Рядко сме се лъгали в предвижданията, досега нямаме позиция, от която да сме се отказали, защото първо мислим, преди да я изкажем. Но есента се очертава доста тежка. От дълго време твърдим, че енергетиката не върви на добре, а от януари твърдим, че тя е в колапс, това го казва и министър Стойнев. Не сме упрекнали конкретно него за проблемите в енергетиката, защото знаем, че той получи тежко наследство.
- Няма ли промяна след решенията, които кабинетът "Орешарски" предприе във връзка с цените на тока, натовареността на мощностите и отпушването на износа на електроенергия?
- Проблемът в енергетиката за съжаление ще се изостри. Токът се произвежда от скъпи производители, от по-евтини и от най-евтини. В България има и от трите вида. Най-евтин е токът от АЕЦ "Козлодуй" и от термичните, въглищните централи. Изключвам двете американски, които са скъпи, защото политиците от времето на Иван Костов им позволиха да бъдат скъпи. В момента въглищните централи са в много тежко състояние и вървят към фалит. Защото има малко потребление на ток и голямо производство, а токът не е нещо, което можеш да складираш в щайги. Правителството, съответните служби, системни оператори казват точно на тези огромни системи - въглищни и АЕЦ: "Намаляйте, намаляйте, намаляйте производството, защото няма потребление!" Същевременно на скъпите - фотоволтаици, вятърните, американските централи, никой не смее да каже копче, защото по договори каквото произведат, трябва да се купи, специално за т.нар. ВЕИ-та, и то на огромни цени, които нито миньорите са им дали, нито някой някого е питал, това са го направили политиците. И неслучайно хората твърдят, аз мисля, че е категорична истина, че над 140 депутати, без значение от техния цвят, са свързани с т.нар. възобновяеми източници на енергия и затова тази работа се бута настрани. Само че токът от тях е скъп за нашите възможности и ако фалира енергетиката, говоря най-вече за въглищните централи и въгледобива, ще остане само скъпият ток, който не ни е по джоба. Политиците трябва да знаят, че цените на тока ще нараснат не със 70, както заяви шефът на миньорската федерация, а и 170% ще са малко. Не можем да си позволим да не работят евтините централи, нямаме ресурс, нямаме доходи за скъп ток.
Министърът няма защо да се сърди на нас. Да се сърди на предишните управляващи и на по-предишните, защото тази драма с възобновяемите източници тръгна не от вчера, но нещата се задълбочиха. И още нещо - с въгледобива, респективно топлинните централи, са свързани страшно много работещи. Отпадането на крупни обекти от почти вече разпадналата се икономика ще повлече и много странични хора. Това искаме да кажем на политиците: вие създадохте проблема, вие намерете и решение. И не се сърдете, че викаме, сърдим се и твърде вероятно е да изскочим по улиците, но не за да сменим този с онзи, а за да настояваме да се реши проблемът. За нас не е от голямо значение кой е на власт, за нас е от огромно значение как този човек използва властта и дали чрез нея решава проблемите.
- Как ще се развият протестите?
- Сегашните протести са ново явление в протестираща България, имат друг привкус. Изборите, които се проведоха на 12 май, първо, бяха дълбоко нечестни, и това едва ли някой ще го оспори. Второ, тези избори завършиха с патов резултат, най-просто казано - едните не разбраха, че са загубили, а другите си помислиха, че са спечелили. Реално всички загубиха, загубиха доверието на обществото. И всичко това се изразява у повечето хора в недоверие изобщо към политическия елит. Това, че зад кадър има неизказани неща, борба между групировки, разиграват се пари, е нещо, за което много се говори, от време на време се явяват и доказателства, но това е допълнителен аргумент, една илюстрация колко нечестно нещо е политиката и че в крайна сметка тя винаги е в ущърб на обикновения човек.
Как ще се развият тези протести? За мен основният аргумент в един протест е материалният мотив. Всички наши протести, като изключим първите - 1989 г., които бяха по идейни съображения - искахме промяна на системата, след това са били строго материално мотивирани. За всеки протест, в който сме участвали, а ние сме участвали в хиляди такива, има конкретни мотиви - някъде не платили заплати, другаде условията на труд са лоши. Всички тези протести, първо, са документирани, второ, те са организирани, имат съответните водачи, съответната документация. Сегашните, прави впечатление, не отговарят на класическата матрица на протестите - няма водачи, неясни послания, от които в общи линии може да се изведе настояването за оставка и нови избори. Нищо друго не е ясно изказано. Протестът не формулира ясна алтернатива, освен избори на всяка цена и каквото стане, което е политически незряло.
Направихме си труда да анализираме ситуацията и виждаме как в целия преход има неизбежна тенденция към влошаване, и затова заехме по-различна позиция. Единственият демократичен начин нещо да се промени безспорно е чрез избори. Но нека от тези избори да произтече някаква по-фундаментална промяна, а не само да сменим играчите. Защото 24 години ги сменяме, а пиесата е една и съща, и ставаме недоволни от тези, които сме избрали, търсим следващите, от които пак ставаме недоволни, и т.н. Крайно време е да помислим, че има нещо друго, дълбоко сгрешено, а не да търсим уникалните личности, които обичат народа, които са готови да се жертват за него, защото това явно е илюзия.
Казали сме го отдавна и имаме историческо право да го напомняме периодично, че когато се писа тази Конституция, твърдяхме, че тя не е добър документ. Мисля, че цялата практика след това го доказа. Между другото, не сме единствената държава, която не е намерила своята добра институционална формула. Дори и велики държави, пример за демокрация, за прогрес и т.н., също са имали ситуации, в които са се мятали именно поради лошите принципи, върху които се основава държавата. Веднага ще дам пример с Франция. Страната има твърде срамен период в своята история, наречен "Четвърта република", от 1946 г. до 1957-1958 г., когато "хвърля" правителства на няколко месеца. Великата Франция! Най-дългото правителство е карало 1 година, най-късото - 15 дни. Никой не си спомня за този период, не желае да си спомни, никой не помни личности оттогава, като изключим Де Гол, който слага край на този период. Оттам нататък Франция отново става велика сила. Няма нищо лошо да признаем, че не функционираме добре, и това да се промени. Част от неудачите в държавата не са само поради крадливите политици, без значение от техния цвят, а поради сгрешена институционална формула. Целият свят ни казва, а Европа постоянно ни го повтаря, че нашата съдебна система не работи, че не е добра. А тази съдебна система е така бетонирана в Конституцията, че не може да се промени без нова Конституция.
Второ, президентската институция е твърде странна институция в България. Има два вида президентски институции. С церемониалмайсторски права, като в Австрия, където предполагам, че половината хора не знаят кой е президентът. В други държави нещата са решени по друг начин, със силен президент - Франция, Русия, да не говорим за Америка. Там президентът всъщност се избира мажоритарно, отговаря за изпълнителната власт и хората знаят кой кара влака. Нашата е нищо между двете. Президентът има права, казвал съм му го и лично, колкото да внесе смут в системата.
- И сега го направи с частичното вето върху актуализацията на бюджета...
- Няма президент за мен, те досега са били четирима, 14 правителства и 8 парламента, не броя татовото време, който да не се е скарал с изпълнителната власт. Т.е. има нещо недомислено. Реално не сме парламентарна република, макар че се водим по Конституция такава, а сме премиерска република от канцлерски тип, нещо като Германия, ама президентът е на друга страна. Изобщо нещата са страшно объркани. Основният документ, върху който се основава всичко в държавата, е тълкуван над 70 пъти. Тълкува се нещо, което не е ясно. Ремонтиран е там, където може, тук-таме е пипано, заради Европа най-вече, 5-6 пъти. С други думи - нищо лошо няма в това да признаем, че в 1990 г. не беше написан добър документ. За съжаление той не може да се промени по никакъв друг начин, защото в самия него пише, че може да го промени единствено Велико народно събрание. И е по-добре да изтърпим няколко месеца, година, според мен не повече, и да се свика такова ВНС, което да сложи нови правила и да премахне изобщо институцията Велико народно събрание, за да може новата Конституция да е по-гъвкава.
- Доволен ли сте от актуализацията на бюджета, с която управляващите искат да намалят социалното напрежение?
- Искат да дадат на първолаците - прекрасно. Искат да увеличат майчинските - прекрасно. И т.н. Това са хубави мерки, за които настояваме. И същевременно питаме: А какво заварихте в касата, казахте ли го? Защото съм говорил с премиера и го попитах: какво завари в касата? Той вика: Нещата са по-лоши, отколкото предполагах. Защото след Дянков освен погром, аз друго не мога да си представя. Мълчах ли си за Дянков, или бях единственият, който 3 години и половина не спря да говори, че този кретен ще разсипе държавата? Е, накрая всички започнаха да го говорят. Ние заставаме зад мерките на кабинета, питаме се обаче има ли ресурс за тях. Защото ако няма, а се изсилят, после това ще ни се върне с лихвите.
- Дано този път сте лош пророк. Не спирате иначе да споделяте разочарованията си за прехода, започнал и с ваше участие...
- Свидетел съм на целия този безкрайно лош период в нашата история, наречен "преход", защото едно мислехме, а друго стана. Опитвал съм се все пак, поне от позицията на дългия ми стаж, да си дам отговори на въпросите: защо стана така, защо се разминахме с това, за което мечтаехме 1989-1990 г. И стигнах до много прост извод: мераклии за власт в България имаме за износ, може да нямаме специалисти за страшно много неща, но мераклии за власт имаме да залеем света. Питам се обаче защо са толкова мераклии? Отговорът е много прост. Защото с политиката, с правата, които ти дава политиката, можеш да направиш много бързи пари, и то много пари. А както е писано в Светото писание, аз съм вярващ човек, там, където са мислите, там е и сърцето. Ако този модел не се смени, ще сменяме хората, те ще си пълнят кошниците, ще ги гоним, само че кошниците те ще ги отнасят.
Затова и българският народ измисли поговорката: "Какво е корупция? Далавера, в която не участвам."
Защото почтеността, г-жо журналист, е истинска или привидна по принуда. Истинската почтеност е когато човек е почтен сам по себе си. Има и принудителна почтеност поради страх. Знаеш, че не е редно нещо да го правиш и че ако те хванат, ще изядеш тоягата. Първият начин е изключение, затова по-добре да наблегнем на втория. Но вторият начин, т.е. бъди почтен, защото ако не си, ще изядеш тоягата, предполага нови правила.