Сбръчкваме се видимо

Остаряваме, но не бавно, а много видимо дори. А в резултат се пръкват многобройни демографски концепции, стратегии, отчети за изпълнението им. Последният такъв документ е с хоризонт 2030 г. Препоръките са като в старо криминално четиво с обичайните заподозрени... И така до отчета за следващия период, в който картината в общи линии е същата, а детайлите са леко позагрубели. Това е за съжаление картината у нас, сред която доскоро липсваха конкретни мерки, политики в дългосрочен план, дебати по тази важна точка от дневния ред. Не само ние сме зле, има и други като нас. Но докато те действат, ние само се тюхкаме и вайкаме. Резултатите висват със страшна сила и ще се стоварят утре над главите ни.
Раждаемостта пада и вече е като в годините преди Втората световна война. България е в топ 5 на страните с най-много население над 65-годишна възраст с тенденция да "дръпне" още. Всичко това се отразява на разходите за здравеопазване, лъсва и липсата на специфични социални услуги за възрастните.
Вече се забелязват реални политики в кабинета "Орешарски" в посока увеличаване на раждаемостта, но направеното далеч не е достатъчно. Предизборните обещания на левицата за детски добавки за всички, без значение на доходите на родителите, и въвеждане на семейно подоходно облагане още не са съвсем изпълнени. Би помогнало и преодоляването на недостига на места в детските градини, възможности за реално съчетаване на професионалния и личния живот на младите родители и т.н.
За да се смекчат негативните последици, трябва да се мисли и за ученето през целия живот, за реално намаляване на отпадналите от училище. Трябва да се мисли и за адекватни доходи. Нищо лошо няма в това да си припомним и мерки от недалечното минало, които помагаха да не се обезлюдяват цели територии и да се "закриват"  населени места. За да не се налага закриване на цялата държава...