Сбогуване с Николай Заяков

Отиде си и Николай Заяков. От Пловдив дойде тъжната вест за неговото тежко боледуване и мъчителна кончина. Разделихме се с още един от талантливите български поети, който стоеше някак си встрани от различните литературни сдружения и групи, приятелски кръгове. Може би - с единственото желание да се опази от различните масови психози и организирани издевателства на "модерното" време.
Такъв беше Николай, когато гравитираше край шумните бардове, които разпалено декламираха своите стихове в 65-а аудитория на Софийския държавен университет през 60-те години. А и по-късно, като редактор в "Комсомолска искра". Още - като известен поет, който никога не парадираше с фалшиво самочувствие и самоопиянение. Като секретар на Дружеството на писателите в Пловдив и главен редактор на списание "Тракия".
През 1967 г. издава първата си стихосбирка "Въпреки", която впечатли с оригиналната си поетика. Една след друга следват книгите му "Непреклонна възраст" (1973), "Съдба на цвете" (1976), "Работни думи" (1977), "Магазин за метафори" (1981), "Ешафод" (1985), "Свещ" (1990), "Дневникът на господин Самотен" (1999), "Евангелие от Никола" (2010)... Все заглавия, като че ли разчетени по съдържание и време, с някаква тиха и незрима човешка съпротива срещу съдбата.
 В едно от последните си интервюта, дадено за в. ДУМА, Николай говори за себе си като за "Пастир на звезди", който сам се е превърнал в "незабележима звездица". Мир на праха ти, поете! И нека твоята звездица продължи да свети във Всемира, както е светила досега!