Сбогом на омразата

Президентът Георги Първанов издаде книга, съдържаща част от най-важните негови лекции, речи и изказвания. Книгата е озаглавена скромно "Първият мандат на Георги Първанов". В подзаглавието неслучайно е посочено, че става дума за позиции, защитавани от президента през периода - 2002-2007 г. От днешна гледна точка ние се убеждаваме за пореден път колко актуални и точни са били тези позиции. Като започнем от проблема за прословутите СРС-та, минем през фундаменталните проблеми на българската наука, образование и култура, и стигнем до стратегическите политически диспозиции на Балканите.
Това не е обикновена книга. От една страна, тя е своеобразен отчет за първия мандат на президента Георги Първанов, който доказва по категоричен начин, че е не само най-активният, но и най-социалният, най-отговорният, най-националният български президент за периода на т.нар. демократичен преход. От друга страна, тази книга прави автопортрет на Георги Първанов като един от малкото български политици, които продължават своето развитие и, слава богу, не претърпяват салтоморталетата, бързите крушения и лесните възторзи, сполетели огромната част от неговите колеги. Да бъдеш 20 години в политиката на върхови места и да не се изхабиш, си е цяло изкуство. Тази книга говори много за трудната, черната работа на президентската институция, за всекидневните усилия на администрацията на президента, както и за изключителната лична активност на държавния глава, посветена на най-болните проблеми на деня.
Лайтмотивът на книгата е, че на България е потребна нова политическа култура, национален консенсус и съгласие по основните приоритети на държавата. Отечеството има нужда от диалог, а не конфронтации и омраза, има крещяща нужда от истинска воля за възраждане и укрепване на държавата. Противопоставянето на всяка цена, псевдоидеологическите сблъсъци, всекидневните крамоли и скандали, които се превърнаха почти в емблема за българския политически преход, според президента Георги Първанов са не само опасни и контрапродуктивни, тъй като извеждат в ранг на официална държавна политика враждата и идеологическата омраза, прикривайки управленска немощ, но и източват безценна национална енергия, която би могла да задвижи цели електроцентрали.
Президентът Георги Първанов не се уморява да повтаря при всеки повод, че имаме нужда от национално помирение, а не от безсмислено противопоставяне. Колкото и да е трудно постижимо, истинските политици трябва да се стремят към почтеност, разум и морал в управлението на държавата. Още през ноември 2001 г. Георги Първанов заяви: "Иска ми се да кажем наистина "сбогом" на омразата. Да кажем "стоп" на конфронтацията, на политическата мъст във и чрез институциите. Да сложим край на политиката, която произвежда врагове навсякъде - в лицето на медиите и на интелектуалците, на външните ни партньори. Не приемам да се извеждат в ранг на официална държавна политика враждата и идеологическата омраза в търсенето на алиби за политическа и управленска немощ. Формулата за успеха за мен винаги е била управление чрез максимално съгласие и ще работя, както и досега, за тази формула."
Неслучайно книгата е структурирана в четири раздела, които обхващат всички важни теми и проблеми на развитието на България през периода на първия мандат - "България има нужда от нова политическа култура, от съгласие по националните приоритети", "Пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО е стратегическа цел без алтернатива", "България може и трябва да поеме по-голяма отговорност за процесите в Югоизточна Европа" и "Да помним уроците на историята, да съхраним духовността, за да я има България".
Тази книга съдържа не само практическите позиции на президента по фундаменталните проблеми на развитието на държавата, но и неговата визия за бъдещото развитие на демократична, свободна и независима България. Добре е тя да бъде прочетена, не само за да видим позицията на действащия президент, но и да чуем размишленията на историка Георги Първанов, който нито за миг не е забравил уроците на историята, посланията на великите наши национални революционери - Левски, Раковски, Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов и пр., техните идеали и мечтания за Отечеството и бъдещия свят.
Ако днес средите на така наречения политически елит не чуят посланията на тази книга, не разберат нейния лайтмотив - сбогом на омразата, любимото Отечество ще продължава да тъне в мрак и запустение, в безнадеждност и Йеремиев плач.