Сбогом, ГЕРБ!

Петър Хранков

Присъствах на поредния фарс, именуван звучно областно събрание на партия ГЕРБ.
Видях хора, които продължават да възхваляват един несъмнено напълно компрометиран и скандално провалил се функционер и хора, които възторжено и бурно го аплодират. Видях хора, които още не са разбрали, че ГЕРБ се състои само от няколко души, които се наричат ръководство. Видях хора, които са се превърнали в завършени конформисти от страх да не загубят своите постове и облаги. Видях хора, които безапелационно налагат своите решения и хора, които примирено и безропотно ги приемат. Видях хора, които са членове на една демократична партия, но са третирани като симпатизанти. Видях хора, които са щамповани с израз на очакване да попаднат в кръга на богоизбраните.
Видях диктат и си спомних за едно отминало време, отговарящо на тази характеристика.
Времето, когато се наложи да напусна България поради вроденото си свободомислие.
Не видях равнопоставеност и демократичност. Не видях далновидност и благоразумие.
Не видях надежда. Не видях бъдеще. Не видях разум.
На всички, които все още се надяват да извлекат някаква полза от демонстративното си самоунижение, искам да кажа ясно: "Който живее с преклонена глава, живее прегърбен".
Сляпото послушание води единствено до духовна слепота.
Оттеглям своето доверие от способността на тази партия да изповядва и отстоява истинските демократични принципи. Съвестта ми не ми позволява да нося отговорността за неминуемите негативни последствия в близко бъдеще. Освобождавам поста на ръководител и се отказвам от членството си в тази подчинителна унизителност.
Партията се превърна в милитаризирана структура от послушници, надяващи се единствено на благоволението на висшестоящите. Първоначалният порив се изроди до неузнаваемост и вече няма нищо общо с идеята за гражданско съзнание. Парламентът на Република България се превърна в безкритичен силов механизъм за налагане на висшестоящи решения. Не вярвам на ловки словесни еквилибристики и удобни статистики, вярвам на това което виждам и чувам.
Често ме питат дали не ме е страх да се обявя официално против ръководството на ГЕРБ. Не, не ме е страх. Страх ме е да не се събудя някоя сутрин с усещането, че съм предател на собствените си убеждения. Това е единствената непоносима мисъл, с която не бих могъл да живея и от която наистина ме е страх. И този път смятам да остана тук. Защото времената са други. Защото съм Българин и мое изконно право и осъзнато задължение е да защитавам свободомислието.
Демокрацията се гради само и единствено върху него.