Сближаване

Марко Марков

В шума и напрежението около главната тема за отношенията между Белград и Прищина, ултиматума на ЕС и подновяването на безуспешните досега преговори между сръбския премиер Ивица Дачич и колегата му от Косово Хашим Тачи в Брюксел, в сянка остана такова важно събитие в сръбско-руските отношения, което има и регионално значение, като посещението на сръбския премиер в Москва през първата половина на април. За българската общественост, намираща се под натиска на дясна антируска истерия, на непоследователна политика спрямо Русия на кабинета Борисов и прикритата русофобия на служебния кабинет на Райков, е добре да погледне на това събитие отвъд хрониката.
Интерес представляват икономическите аспекти на тази визита. В срещите и разговорите на Дачич с президента Владимир Путин, с премиера Дмитрий Медведев и с военния министър Сергей Шойгу, е поставен акцент върху развитието на търговско-икономическото сътрудничество, строителството на газопровода "Южен поток", финансово-кредитните отношения и военно-техническото сътрудничество между двете държави. Какви са конкретните резултати?
Подписано е споразумение за руски кредит от 500 милиона долара за подпомагане на сръбския бюджет, като първият транш от 300 милиона ще бъде изплатен до края на юни 2013 година. Той е със срок на изплащане от 10 години, с двегодишен гратисен период и фиксирана лихва от 3,5 процента.
Постигнато е съгласие Русия да финансира всички разходи по строителството на газопровода "Южен поток" през Сърбия, като "Газпром" ще инвестира за целта 1,7 милиарда евро. Сърбия ще изплаща средствата с годишните приходи от транзитните такси, които по предварителна преценка ще възлизат на 220-250 милиона долара годишно. От руска страна е била потвърдена заинтересованост за участие в проучването и експлоатацията на нефтените шисти в района на Алексинац и за продължаване проучванията на нефтените и газовите ресурси във Войводина.
Президентът Путин е обещал да удовлетвори молбата на премиера Дачич за безмитен внос на квота от 10 000 автомобила "Фиат 500 Л", произвеждани в заводите в Крагуевац, срещу внос на автомобили, произведени в Русия. Разговаряно е за активизиране участието на руските банки Сбербанк и ВТБ на сръбския пазар с оглед реализиране на кредити за ликвидността на сърбските фирми износителки на руския пазар. С руските банкери са водени разговори и за създаване на съвместен инвестиционен фонд за подпомагане на руските инвеститори в Сърбия.
Важно значение се придава на срещите на премиера Дачич с руския министър на отбраната Шойгу и предстоящото сключване на договор за военно-техническо сътрудничество между отбранителните ведомства на двете страни. Предвижда се ремонт на сръбско въоръжение в руски заводи и покупка на нови бойни средства, специално на самолети. Във връзка с това прави впечатление особеното внимание, отделено на Руско-сръбския хуманитарен център в Ниш и по-нататъшното му развитие и функциониране. Сърбия е получила признание за "проявената твърдост и последователност в процеса на създаването и функционирането на хуманитарния център" и е било отбелязано, че материално-техническият резерв на Центъра е достигнал вече 100 тона.
Заслужава внимание да припомним, че преди да посети Москва, премиерът Дачич бе заявил, че Сърбия е заинтересована да се сближава все повече със своите приятели и да търси "и други начини за интеграция" в защита на националните си интереси. А по време на пребиваването на сръбския премиер в Москва на посещение в Санкт Петербург бе парламентарна делегация, водена от председателя на Народната скупщина Небойша Стефанович. Там Сърбия получи статут на наблюдател в Парламентарната асамблея на евразийската регионална Организация споразумение за колективна сигурност, в която членуват Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан и Таджикистан. По този повод Стефанович заяви, че Сърбия е заинтересована от най-добро сътрудничество с тази организация поради възможностите за връзки както с държавите от евразийската организация, така и с други политико-икономически съюзи като БРИКС. В самата Русия коментатори видяха в наблюдателския статут на Сърбия възможности за "военно присъствие на Русия на Балканите (Сърбия)" и дори "сръбски щит" на колективната сигурност като отговор на разполагането в Европа на системата за противовъздушна отбрана на САЩ.
В центъра на коментарите и анализите в Сърбия за високото посещение в Москва остава обаче въпросът за Косово. Тази визита се оценява като нова перспектива пред сръбско-руските отношения, своеобразен втори шанс, тъй като първият е бил пропуснат при управлението на демократите на Борис Тадич. Подчертава се, че ако бъде пропусната и тази възможност за задълбочаване на двустранните отношения и подкрепа от Русия на сръбската кауза, Сърбия сигурно ще получи и трети шанс, но вече не при същата тройка Николич-Дачич-Вучич начело на държавата. Изтъква се, че сръбско "не" на европейски ултиматум по Косово е невъзможно без руска помощ, защото без нея не би могло да се устои на натиска на Брюксел, Вашингтон и Берлин, но в същото време се напомня и това, че Русия ще се бори със Сърбия, но не и вместо Сърбия. Наблюдатели като известният коментатор Йово Вукелич смятат, че ако Белград иска активна подкрепа от руска страна по Косово, трябва да се консултира с нея по стъпките, които възнамерява да предприеме, а не да прави едностранни ходове с трудно поправими последствия.