Съжителството на "Единая Россия" и Комунистическата партия на РФ

Дарина Григорова

Двадесет години след разпадането на СССР постсъветска Русия все още се опитва да преодолее националния вакуум, създаден през 1991 г. Ако от външнополитическа гледна точка статусът на велика сила на Руската феерация е възвърнат с енергийната геополитическа хиперактивност и с възкресената от Кремъл евразийска идеология, от външнополитическа страна остава нерешен въпросът за новата национална идея, която да обедини обществото, все още преживяващо социокултурния шок от 1991 г.
"Партията на властта" - Единая Россия (ЕР), и "партията на миналото" (Комунистическата партия - КПРФ), противоположни и като властова позиция, и като политическа философия, предлагат свои решения за бъдещето на Руската федерация.
Първата съществена разлика между двете партии е принципът на тяхното създаване. КПРФ е "партия на миналото" само от гледна точка на заявената комунистическа идеология, но не и като наследник на КПСС, забранена с указ на Борис Елцин от 6 ноември 1991 г. след августовския пуч, негласно подкрепен от партията. Въпреки че Генадий Зюганов нееднократно подчертава, че е приемник на КПСС, основанията му не надхвърлят очакванията на неговия електорат. Във всяко друго отношение

КПРФ няма нищо общо с партията-държава

от съветското минало. КПРФ традиционно е в опозиция и от историческа гледна точка най-близо стои до комунистическата партия на РСФСР, създадена през 1990 г. като опонент на Елцин.
"Единая Россия" е поредният проект на "партията на властта" като политически похват на Кремъл, който води началото си от времето на премиера Виктор Черномирдин с партията "Наш дом Россия". "Партията на властта" никога не е в опозиция, а ако няма шанс да спечели изборите, се трансформира в друг властови проект. Обикновено трансформацията идва със смяната на лидерите, без които чиновниците й не оцеляват като самостоятелен политически обект, а популярността й зависи от тази на президента или, както е в последния случай, от тази на премиера. През 1995 г. "Наш дом Россия" печели само около 10 %, защото след разстрела на Белия дом през 1993 г. Елцин загубва ореола на демократ и на изборите за президент през 1996 г. основният му опонент е Генадий Зюганов. Тогава е и пикът на популярността на КПРФ - най-вече в провинцията.
Второто важно отличие между КПРФ и ЕР е заявената идеология. Лявата идеология на КПРФ и консервативната политическа идея на ЕР заемат различни места в политическия спектър. Изборът на ЕР не е случаен. След дискредитирането на комунистическата идеология на СССР и след компрометирането на либералната идея от Елцин, благословил реформите на Егор Гайдар, довели до създаването на олигархическия капитализъм в Русия, единственото политическо понятие, ненатоварено с отрицателен заряд (поне от времето на Николай I) остава консерватизмът.
Ако руските либерали от края на ХIХ век защитават идеята за социален либерализъм, то постсъветските либерали са ревностни привърженици на неолиберализма, с което отблъскват мнозинството от руското общество и невинаги успяват да минат дори минимално изборната бариера. Оттук произлиза и едно от сходствата между КПРФ и ЕР - и двете категорично се дистанцират от либерализма в политическата си реторика.
В отричането на либералните ценности обаче КПРФ стига до крайности. Зюганов предлага национализация, което е популистки отглас от съветското минало и може да се обясни с липсата на традиции в неприкосновеността на частната собственост в Русия. В имперска Русия такава имат само дворяните с дарствената грамота на Екатерина II от 1785 г., която ги освобождава от крепостната зависимост от държавата, и малък процент от останалите поданици на империята. След съветския период, отричащ частната собственост, едва от 1991 г. започва да се формира съзнанието за такава в постсъветското общество.
Различно е и

поведението на лидерите

на двете партии. Зюганов е застинал в позата на номенклатурчик, който се активизира само преди избори, докато Дмитрий Медведев, определен от Путин за водач на листата на ЕР, е близък до младежите - не само чрез интернет присъствието (социалните мрежи и блоговете), но и като език и начин на общуване. Това пролича най-ясно на срещата му със студентите в журналистическия факултет на Московския университет (20 октомври 2011 г.), където Медведев отново се върна в свои води на университетски преподавател. Младежкото поведение на Медведев се открива и в романтичната му идея за "голямо правителство", което да разчупи бюрократичната броня на "партията на властта".
Третата съществена разлика между КПРФ и ЕР е разбирането им за националното бъдеще на нова Русия. С настъпването на ерата на президента Путин идеологическият вакуум след 1991-а започва да се запълва с идеологията на патриотизма. "Опазването на народа" ("сбережение народа") - най-важната държавническа цел пред Русия, поставена от Александър Солженицин, става част и от разбирането на

Путин за националната идея

Още в началото на управлението на Елцин Кремъл налага понятието "россиянин" като заместител на "съветски гражданин", за разлика от "руснак или руски", които носят етносен характер. Докато основният принцип на руската империя е религиозен (за да си руснак, е достатъчно да станеш православен), в страната на съветите той е социален, то в нова Русия той е политически. "Россиянин" означава да си гражданин на Руската федерация, независимо от етническия или националния си произход. "Единая Россия" защитава тезата за "русийска" нация - не само като гражданска принадлежност, както е в момента, но и като национална, като бъдеще на Русия. КПРФ забравя интернационалните традиции, защитавани от Ленин, и във вижданията си по националния въпрос се приближава до Сталин. През 2011 г. Генадий Зюганов предлага да се върне графата в паспортите за национална принадлежност - т.нар. "пети пункт" ("петата точка"), въведен от Сталин през 1932-а и премахнат от Елцин през 1997 г. Подобно предизборно заиграване с националистически лозунги е опасно за съвременното руско общество, което е в процес на търсене на своята идентичност. Предложението на Зюганов противоречи на конституцията и е опит да се етнизира руската нация.
Какъв обаче ще бъде

патриотизмът на нова Русия

- руски или русийски, славянски или евразийски? Едва ли Кремъл ще успее с казионни методи да превърне "русийското" гражданство в "русийска" нация. "Русийското" може да бъде само гражданска принадлежност към Руската федерация, но не повече. "Русийска" нация не може да се създаде с политкоректен език, а и не е нужно. "Руската" нация никога не е била етническа - да си руснак, означава да принадлежиш към руската култура, която е европейска, независимо от етническия произход.
Четвъртата отличителна разлика между КПРФ и ЕР е отношението им към руската демокрация. Зюганов отрича руската демокрация, макар да се ползва от нея, докато "партията на властта" - независимо по чий проект (на Черномирдин или на Путин), създава модела на евразийската (имперската) демокрация.

 Евразийската демокрация

такава, каквато я наблюдавам в момента, има няколко основни характеристики:
1. Съчетаването на сакралната власт на държавата и силната централизация с гражданските и политическите свободи, гарантирани от конституцията и спазвани от Кремъл (процесът срещу Ходорковски бе акция срещу бандит, а не политически прпоцес, както се опитаха да го представят някои).
2. Евразийската демокрация се отказва да имитира западноевропейската демокрация поради отсъствие на традиции в местното самоуправление в Русия, от една страна, и поради огромните пространства на държавата, пораждащи естествената необходимост от силна власт, доминираща над обществото, от друга.
3. Отношенията държава-общество в Русия са по-скоро лични, отколкото прагматични, както е в Западна Европа, оттук и всички дискусии в съвременна Русия за понятието "демокрация", които предлагат различни дефиниции за обрусяването му.
4. Евразийската демокрация е демокрация по руски - по силата на историческата традиция в Русия отговорността за всичко, което се случва в държавата, е била, е и ще бъде на властта, на която обществото делегира правото да инициира реформи отгоре.
В едно отношение обаче "партията на властта" и "партията на миналото" са единодушни -  Русия трябва да бъде социална държава, с това се следват традициите на руската интелигенция, която винаги е била чувствителна към социалнана несправедливост. На фона на неолибералната идеология идеята за социална държава е еретична от политкоректна гледна точка, но от гледна точка на руските традиции на обществената мисъл тя естествено се вписва в руското общество. Доколко обаче е реален трайният успех на симбиозата социална държава-олигархически капитализъм, е трудно да се каже. Все пак Путин успя да върне огромна част от капиталите на олигарсите от чужбина в Русия.
Разпадът на Съветския съюз дискредитира задълго социалната идея, глобалният натиск на пазара е на път да дискредитира либералната идея. Може би руското бъдеще е някъде по средата - в съчетанието на социалния либерализъм със силната евразийска държава...