Съветник на Кол: Путин е обаятелен и откровен

Хорст Телчик ни прие в извънградската си къща в Ротбах Егерне на езерото Тегернзее. На няколкостотин метра от дома му се намира имението на дъщерята на Михаил Горбачов. Телчик никога не е прекъсвал контактите си с великия руснак. Между 1972 и 1990 години той бе главният външнополитически консултант на Хермут Кол и е участвал в преговорите за обединението на Германия. От 1999 до 2008 г. той  е председателствал Мюнхенската конференция по безопасността. На 21 март излиза неговият труд с фундаментална критика на германската политика към Русия. 

ШПИГЕЛ: Господин Телчик, вие години наред се обявявате за балансирани отношения с Русия. На какво се дължи тази симпатия към бившия служител на КГБ Владимир Путин?

Хорст Телчик: Като политик аз стигнах до извода, че най-важното нещо не са симпатиите, а интересите. Но щом ме питате, то да, аз възприемах Путин като обаятелен, откровен и открит събеседник.

- Откъде го познавате?

- За първи път се срещнахме през 2001 г. в Москва. Ставаше въпрос за участието му на Мюнхенската конференция по сигурността. Поканих го, но имахме две условия. Искахме на конференцията той да говори откровено, а след това да има дискусия. За него това се подразбираше от само себе си. А не като вицепрезидента на САЩ Майкъл Пенс на конференцията по сигурността преди две седмици - той обяви каква е същността на политиката на САЩ, какво американците очакват от нас, а след това си замина.  

- Как у вас се комбинира позитивната представа за Путин с руската анексия на Крим през 2014 г. или с руските хакерски атаки? 

- Аз говорих за началния период на Путин. Тогава той бе открит за най-тесни взаимоотношения с Евросъюза, готов бе дори да говори за членство в НАТО. Разбира се, не във военната организация. Както ми каза тогава неговият министър на отбраната, той не очаква, че при криза бундесверът ще брани Русия на китайската граница. Не може да не се съглася с него. Но Русия можеше да бъде член на политическата организация на НАТО. Политиката на Путин бе насочена към тясно сътрудничество с Европа, включително за общата сигурност. Но мнозина участници в процеса не отчитаха историята на Русия и Украйна. 

- Защо така мислите?

- Вземете украинския конфликт. Говорих за това с Горбачов. Той сложи ръка на сърцето си и каза: "Хорст, моята майка е украинка, моята жена Раиса е украинка". В това се вижда особената връзка между Русия и Украйна. Една от най-големите грешки на Запада бе следната: когато европейците и американците обмисляха поведението си към Украйна, включително и за членството на страната в ЕС и НАТО, те трябваше да направят аналогични предложения и на Русия. Навремето възникна една голяма тема, която и до днес не е загубила актуалността си: общоевропейска зона за свободна търговия. Но тук ние нищо не предложихме. А защо не направихме това?

- Звучи така, сякаш именно Западът е направил от Путин противник.

- Не бих казал, че Путин е противник на Запада, той просто търси алтернативи. Той се чувства отхвърлен от европейците. 

- Веднъж Путин нарече разпада на Съветския съюз най-голямата катастрофа на ХХ век. Човек, който мисли така, едва ли ще е готов наистина да сътрудничим със Запада?

- За Русия сигурността е от решаващо значение. Така вече беше през 1989/90 г. Нашето предложение как обединена Германия да предостави на Русия гаранции в сферата на безопасността стана тогава пробив. Когато Путин стана президент, най-голямото му опасение бе, че Русия може да се разпадне. Затова той нанесе толкова твърд удар в Чечня, за да покаже ясно къде минава границата. Той може да бъде разбран само на този фон. 

- Но оправдава ли това анексията на Крим? 

- За мен не е проблем да каже, че тя е противоправен акт. Това е известно и на самите руснаци. Но аз добре помня как Путин ми каза, че всички украински президенти са шмекери и мошеници. И тук той е прав. Ако сега погледнете кандидат- президентите за предстоящите избори, става ясно, че това мошеничество продължава. 

- Как си обяснявате констатирания от вас едностранен подход на германската общественост?

- Смятам, че това е наследство на Студената война. Идеологическото противопоставяне, кубинската криза, берлинската криза, двойното решение на НАТО, когато едва ли не ни изправиха на ръба на войната. Всичко това няма да мине така бързо.  

- Тоест Западът трябва да спре да изисква от Русия спазването на елементарни правила?

- Моят опит подсказва, че може цялата истина без заобикалки да се сложи на масата, но ние трябва да намерим конструктивна форма на поведение. Спомнете си Вили Брандт. Скоро сред разгрома на Пражката пролет през 1968 г. той подкрепи съветското предложение за свикване на европейска конференция по безопасността. Той преговаряше за Московския договор и след това отиде с Брежнев на плаж в Крим. Да не би Брежнев да е бил по-добър от Путин?

- Фактически вие оправдавате действията на Путин.

- За да няма недоразумения, аз нищо не прощавам, просто се опитвам да разбера мотивите на своя партньор. Именно така ние действахме във федералното канцлерство. През 1982-83 години ние си имахме работа с Юрий Андропов в Кремъл, който ни заплашваше с трета световна война. Когато Хелмут Кол стана канцлер, първото нещо, което го посъветвах, бе: напишете писмо до Андропов и обяснете, че искате да развивате отношенията по позитивен начин. И през лятото на 1983 година ние бяхме в Москва, въпреки заплахите на Андропов. 

- Какво ще посъветвате да се направи днес?

- Да се поощрява обменът. Вижте Мюнхен, главният диригент на филхармоничния оркестър е руснак, ръководителят на операта е руснак, главният балетмайстор - руснак. И всички са във възторг. Главният диригент дори е близък приятел на Путин, той дирижираше концерта в сирийската Палмира след освобождението на града от "Ислямска държава". Русия не е Съветският съюз, там няма вече идеология. 40 милиона от 140-те милиона руснаци са се родили след края на Съветския съюз. Защо да не се предостави безвизово влизане на всички, които не са навършили 25 години? На олигарсите и без това не им трябват никакви визи, не им се налага да мислят как да дойдат при нас. Защо да не поощряваме студентския обмен?  

- А относно голямата политика?

- Защо да не се съберат край масата за преговори държавните глави, външните министри, министрите на отбраната?

- Така ли мислите? 

- Е, вероятно нищо няма да излезе, защото Русия уж заплашвала Прибалтика и Полша. 

- Не виждате ли тук никаква заплаха?

- Веднаж Сергей Иванов, бивш министър на отбраната и дълго време бивш ръководител на президентската администрация, ми каза: "Животът още не ни е омръзнал. Ако предприемем нещо в Прибалтика, ще си имаме работа не с прибалтийците, а с НАТО". Мисля, че руснаците не са такива идиоти, та да нападат НАТО.

- Миналите столетия Русия бе експанзионистична държава за източните европейци.

- Руснаците също имат исторически опит. Те винаги са били нападани именно от Запада: Карл XII, Наполеон, Адолф Хитлер. Това, че в края на Втората световна война те се възползваха от шанса и взеха под контрола източната част на Германия, е друг въпрос. Но това стана, след като загубиха 27 милиона убити. Интересите на Москва винаги са били отбранителни по характера си. 

- Нашите полски съюзници гледат иначе на това. Те искат в Източна Европа да бъдат изпратени повече войски на НАТО.

- Как ли трябва да се чувства обикновеният руснак, когато чува, че немските войници пак са на руските граници? Винаги си спомням един епизод от Кавказ през 1990 година. Току-що бяха приключили преговорите с Горбачов, които дадоха старта за обединението на Германия. Ние тръгнахме за пресконференция и пред нас се появиха ветерани от войната. Стана ми терсене. Та Горбачов току-що бе дал на практика главният вонен трофей. И тогава един от ветераните каза: "Руснаците и немците трябва да бъдат приятели." Това ме потресе до дън душа.

- Не е задължително НАТО да изпраща там немски войници.

- Това само ще доведе до изостряне на обстановката. Сега как е: ако едната стана прави маневри, другата също провежда маневри. Ако един изпраща самолети по границата, другият също изпраща самолети по границата. Това е дяволски опасна игра. Актът за отношенията Русия-НАТО или споразумението с ЕС дават толкова много възможности. Но ние просто не ги използваме. 

- Това упрек ли е към канцлерката Ангела Меркел?

- Тя е единственият западен политик, който има постоянен достъп до Путин - по телефона или лично. По време на украинската криза тя хвана за ръката тогавашния френски президент и замина с него при Путин, а след това те заедно се отправиха към Минск, където водиха преговори с украинците. И резултатът се получи - Минското споразумение. Тя би могла да постигне много, ако искаше.

- А да не би Хелмут Кол би постъпил иначе?

- Той би се опитал да установи лични отношения с Путин. Примерът с бившия канцлер Герхард Шьодер показва, че това е възможно. Не знам дали Меркел търси Шрьодер, но аз бих го направил. По мое време при всяко заминаване за Москва при мен идваше Егон Бар, също социалдемократ, и предлагаше помощ. Ние споделяхме къде има проблеми и ако можеше, той помагаше.

- Веднаж Меркел каза, че "Путин живее в друг свят".

- Това означава, че тя не му вярва. Но тя не е човек, който обича да поема бремето на ръководството. Това не е в нейния характер, както показват взаимоотношенията й с Еманюел Макрон. Това е човекът, който ни е нужен. Кол след знаменитата реч на Макрон за бъдещето на Европа би заминал за Париж, би го прегърнал и би казал: "Пълен напред!" Меркел наистина предложи през 2007-ма да се развиват занапред отношенията между НАТО и Русия. Но никой не попита какво има предвид тя, а и тя не се конкретизира. А тогава бе времето това да се направи.  

- Какво бихте посъветвали лидерката на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер в подготовката й като канцлерка? 

- Тя няма абсолютно никакъв опит в общуването с Изтока и тя трябва да започне колкото се може по-скоро преговори, независимо дали й харесват или не отговорните лица от другата стана.  Доверието се изгражда само крачка по крачка. А затова трябва да се говори, говори, говори.

*Интервюто на журналистите Мартин Кнобе и Клаус Вигрефе препечатваме с малки съкращения