Какво да очакваме от срещата Тръмп - Путин

Предстоящите в петък преговори Тръмп - Путин в Аляска са натоварени с немалко надежди, но стартовите позиции на всички страни, въвлечени в украинския конфликт, не носят потенциала за разсичане на здраво затегнатия му възел. 
        
Позицията на САЩ
    
Доналд Тръмп иска да направи страната си отново велика, но като несистемен американски политик не го гази сляпата русофобия на „дълбоката държава“. Разбира се, той няма да изрази съжаление, камо ли и да се извини, че зловредната хегемонистична политика на предшествениците му предизвика войната в Украйна. Но той не следва дневния ред на тази политика, според който Русия трябва да бъде ритана по кокалчетата (в случая чрез Украйна), за да закуца и затътри до степен на разпадане на 3-4 по-малки държави, за да сложи Западът ръка върху ресурсите й, с каквито никоя друга страна не разполага (с изключение донякъде на Китай). 
Президентът на САЩ наистина предлага идеи, които Русия няма как да отхвърли - признаване на новите региони на Русия и отпадането на повечето антируски санкции. Но неговите предложения за спиране на войната не изтръгват корените й, макар той да ги е посочвал - в тях не се говори за неутралитет и неблоков статут на Украйна, за натовско неразширяване на Изток с държави като Молдова, Грузия или Армения, за гаранции по защита на руското малцинство в Украйна и на руския му език. Той предлага само стопиране на бойните действия без всеобхватен план за окончателен мир. Както виждаме, допирните точки за всеобхватно споразумение не са достатъчни.

Руският компромис
    
Що се отнася до Русия, тя не се е отказала от позицията си първо да се договори изкореняване на причините за войната (неутрална Украйна без членство в НАТО), признаването на Крим като част от Русия и присъединяването на почти завзетия от нея Донбас и след това да се пристъпи към нейното замразяване, съответно и към финала й. Изконният интерес на Путин е именно изкореняването на причините за войната, а не нейното продължаване. 
Но в руската позиция се появи нов момент в хода на преговорите в Москва на специалния президентски пратеник Стивън Уиткоф. Москва изрази готовност за спиране на огъня, но след пълното изтегляне на украинските войски от онези 20% от донбаската територия, която още е под контрола на Киев. Според „Уолстрийт джърнъл“ руското предложение предвижда още замразяване на фронтовите линии извън Донбас, а на втория етап - изработване на окончателен мирен план от Тръмп и Путин, който да бъде обсъден и с Владимир Зеленски. 
Има и друг нов момент в руската позиция. Тази седмица Тръмп сподели пред журналисти в Белия дом: „Ще има някои размени. Ще има някои териториални изменения. Знам това от Русия…“ Очевидно е, че Москва прави компромис не само със смяната в приоритетността на исканията, но и с готовността за размяна на територии.   
Стив Уиткоф надлежно представи руското предложение на Украйна и европартньорите й. Тръмп пък видя плодовито зърно в руската промяна и на 6 август обяви преговори с Путин на 15 август в Аляска.  

Подход „напук“

Както можеше да се очаква, Киев веднага, почти първосигнално, отхвърли новите руски предложения. Въпреки че в Украйна не от вчера се говори за примиряване със загубата на Донбас и Крим - вече и от длъжностни люде. Все пак Зеленски и повечето официални лица твърдят, че страната не може да отстъпи територии на „агресора“.  
Но както Москва изрази готовност за компромис, така и Киев направи крачка встрани, но повече „напук“ на компромиса от Кремъл, отколкото от стремеж за градивност - първо Русия да се съгласи на прекратяване на огъня, а териториалните въпроси да се обсъждат едва след това. Кремъл обаче няма как да клъвне на тази въдица, след като неведнъж е сърбал попарата на украинските отмятания от дадена дума и дори от подписани договорености. 
Киев обаче не е самостоятелен и така стигаме до четвъртия играч - Европа. След визитата на Уиткоф в Москва последваха серия от консултации на Киев с клинично русофобските Париж, Лондон и Берлин, както и консултации  между тях самите и с други русофобски столици на Европа. Целта бе изработване на обща позиция за натиск върху Тръмп да не приема руските предложения и да не се договори с Путин в Аляска. 
Така се стигна до обща декларация в този дух на европейските русофобски щурмоваци Великобритания, Франция, Германия плюс Италия, Полша, Финландия и Еврокомисията.
Те представиха на САЩ алтернативен план за мирно уреждане, който да послужел като основа за преговорите Тръмп - Путин, както предаде агенция Укринформ. В плана се настоява първо за сключване на примирие и след това за прехвърляне на украински територии към Русия, както и други стъпки за постигане на споразумение. Видно е, че това е копипейст на украинското контрапредложение „напук“. Освен това планът съдържа положението, че отстъпките от Киев трябва да бъдат придружени от силни гаранции за сигурност, включително с възможното присъединяване на Украйна към НАТО. Тук също няма никаква допирна точка с Русия.

Евронамигване?

Но както при Киев, така и при европейските съюзници има крачка встрани - според тях размяната на територии трябва да се извърши на реципрочна основа и Русия да се изтегли от някои райони на Украйна, които в момента са под неин контрол. Дали пък Европа не намига на Кремъл заради готовността му да размени територии?
Така или иначе, засега Европа създаде впечатление, че иска да попречи на договореност между Тръмп и Путин и това бе изразено не само от руски, но и от европейски политици и наблюдатели. 
„…Макрон и харпиите на войнстващия европеизъм публикуваха съвместно изявление срещу директните мирни преговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Както се очакваше, те са шокирани от перспективата за мир. Те се нуждаят от война - за личния си дневен ред и за да осигурят на ЕС собствена армия“, написа в мрежата Екс лидерът на френската партия „Патриоти“ Флориан Филипо. 
Основната цел на Европа и украинските власти е да нарушат или обезценят преговорите между Русия и САЩ, заяви британският анализатор Александър Мъркюрис в Ютюб. „Зеленски не иска конфликтът да приключи, поне не при условията, които Москва и Вашингтон могат да му предложат, и той вече получи подкрепа от своите британски и европейски приятели“, отбеляза експертът. Ще има сериозна съпротива от ЕС и Украйна, тъй като те не са готови да направят отстъпки, добави Мъркюрис.
Европа говори само за примирие, а не за изкореняване на причините за войната, защото всъщност не иска тя да приключи.
Въпросът е защо Европа се държи така, след като губи икономически, геополотически и влиянието си в света заради войнстващата конфронтация срещу Русия? Възможният отговор, който се налага, е, че тя продължава политиката на Байдъновата „дълбока държава“, макар и без Байдън.

Скрити козове? 

Очакванията за аляската среща Тръмп - Путин варират от еднозначно оптимистични (в частта им за нормализирането на двустранните отношения или бизнес и в геополитическия им аспект) до сдържано обнадеждаващи или не докрай песимистични (относно войната в Украйна.) От наличните стартови позиции се налага изводът, че максимумът от срещата е възможното изработване само на една рамка, чийто страни обаче ще са толкова меки или чупливи, че всяка от участничките в конфликта ще ги профилира според нейния интерес и накрая може да остане само рамката на един тлеещ конфликт. Освен ако в последния момент, в хода на самия диалог, Тръмп и Путин не извадят скрити козове, които биха довели до „огромен“ прогрес в разплитането на конфликта, както смята Томас Греъм, бивш помощник на президента Джордж Буш-младши, цитиран от ТАСС. Нищо чудно тези скрити козове още да се изковават, дори докато читателят чете тези редове. 
Но като очакване най-близо до стартовите позиции е като че ли мнението на руския експерт от клуба „Валдай“ Дмитри Суслов през агенция РИА Новости: „Следва да очакваме не решение за спиране на огъня буквално веднага, а приемането на руско-американски условия за прекратяване на огъня и достигане на финални преговори“. За такъв развой на събития подсказва и мнението на Тръмп, че диалогът в Аляска ще бъде предварителен. Според Суслов ключов пункт от този план ще бъде териториалният въпрос. Той смята, че в документа ще бъде записано изтеглянето на украинската армия от Донбас и запазването на сегашната фронтова линия в Запорожка и Херсонска области, но Русия ще трябва да напусне граничните Сумска, Херсонска и Днепропетровска област.  
Такъв развой е много вероятен, без обаче евентуалните скрити козове. Отделно този развой повдига следните въпроси - за коя от двете воюващи страни той ще е по-болезнен, ще им донесе ли желаните гаранции за сигурност и как ще бъде възприет от елитите и обществото им.