Сатър за Сатаната

Тъмно и безизходно, дяволски черно и непрогледно се очертава близкото бъдеще. За по-надалеч от евроизборите догодина дори не можем да помечтаем, защото единственото, което искаме, е това, което виждат очите ни навред, да е само среднощен кошмар.
Две торти на партийни тържества на набедените за политици в дясно, украсени с насечената на парчета скулптура на Паметника на Съветската армия, се превръщат в сатанинската емблема на изминалата година. Демонтаж на българския дух, на културното и историческото ни наследство, подмяна на Конституцията, деструкция на държавата, вълчи апетити в енергетиката и плячкаджийство навред, докъдето погледът стига. Едновремешните мутри с висящи дела обсебиха държавата и взеха на абордаж народ и Родина.
Това е България днес. Със свален суверeнитет, в инфлационна и дългова спирала, с неовардени граници и заплашена от въвличане във военен конфликт с Русия, пак откъм страната на неправилните партньори. Командвана от хора със сериозна оперативна нагласа и към бюджета, и към малкото работещи отрасли у нас.
Велика сила ще да е онази, която би обърнала нещата в държавата към по-добро. И за огромно съжаление нацията няма да е нейната родилка.
Ветровете на промяната от векове идат по нашите земи традиционно отвън, с всички достойнства и недостатъци, само за да ни научат да ценим себе си, миналото си, народа си и Родината.
Да планираме стратегически дългосрочно бъдещето си и да намираме правилните партньорства за достигане на целите. Нарича се още целеполагане. Но трудно влиза правилният акъл в българската чутура, клана-недоклана и твърда като спечена селски нужник.
И тези ненаучени добре исторически уроци ще ги преживяват поколенията и след нас, изплащайки кървава дан за недовършеното от техните затъпели от мързел и телевизии предци. Хубаво рушихме комунизЪма за едни дънки Leewise, пакет цигари и някоя тава на White Snake, ама барем достиженията на реалния социализъм да бяхме съхранили, че да има с какво днес да храним деца и внуци и да си постиламе за старостта. Да се бяхме отпор. Да бяхме се надигнали всички, когато подмениха Конституцията и вкараха еничарите през задната врата да ни управляват. Превърнаха ни от хилядолетна държава и нация в свободна за всякакви перверзни военни и ядрени експерименти територия.
Ганьо, обаче, спи и бленува за пържолата, туршията и салатата по Коледа, пък след Нова година - когато вече ще е страшно късно и ще е малко тавряз, ще се надигне от зимния си сън, замаян като изгладняла пролетна мечка и ще има да се диви на произходящото в собствената му кочината, над която се извисява сянката на обругания Паметник на Съветската армия. Пък ще пропсува, обзет от черния гняв на тоталната безпомощност и безидейност, и пак ще иде да си легне и бленува за поредния Освободител на майка България.
Срамът и позорът ще останат за днешните поколения българи, но тежко и горко на онези от нас, които прескочат трапа и влязат в близкото ни общо бъдеще на ничия територия, взета на абордаж от плячкаджиите и предложена за без пари на нашите южни съседи, които отколе гледат на Третото Българско царство като на историческо недоразумение.
Честита Коледа, Весела Нова година!
И...умната!