Съсипия зад бутафорен параван

През юли ГЕРБ прокара на юруш т.нар. Национална стратегия за развитие на научните изследвания с твърдото обещание, че тя щяла да повлияе върху бюджет 2012. Като повечето познати обещания и това два месеца по-късно е забравено. Помним многото несъгласия и възражения от страна на водещите академични общности и на всички парламентарни сили извън ГЕРБ, напук на които властващата партия прокара през парламента т.нар. стратегия. "С отвращение" гласуваха дори немалко депутати от мнозинството. Сега въпросът както винаги в такива случаи е: кое е по-добре - да го има този иначе нужен документ, изработен обаче лошо и некачествено, или да го няма изобщо.
Въпросът може да бъде поставен и иначе: като не носи ползи, нанася ли вреди на науката зле направената стратегия? И в какви мащаби. Доколкото България за последните 20 години постепенно се превърна в най-изостаналата държава в ЕС по всички параметри, отнасящи се до развитието на науката, стратегията трябваше да даде тласък за някакви стъпки за преодоляване на драстичното изоставане и за догонване поне на средното ниво в общността. Вместо това получихме един документ със заимствана от европейските документи лексика, но

кух откъм европейско съдържание

ДУМА отдавна предупреди, че самият анализ на състоянието на науката в т.нар. стратегия на МОМН е пълен с неточности и неверни факти и изводи по основни теми. От документа по никакъв начин не може да се разбере кой и как работи днес наука у нас - всички данни са сведени до някакви усреднени величини, всички изводи се отнасят за някакво измислено "усреднено" научно пространство, в което субекти няма. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно от националната стратегия да не може да се разбере основно нещо, което отдавна е ясно дори на европейската общност - че у нас има малко на брой научни институции, видими в световното изследователско пространство. Не една световна класация ги посочва - БАН, Софийският университет и още 5 висши училища. Големият въпрос на такава стратегия трябва да е как държавата ще подпомогне развитието на водещите научни институции, как да "издърпа" изоставащите към тях и как да организира липсващата в България връзка на науката с бизнеса. Защото в дългите кризисни години, които несъмнено предстоят за неориентирана към цивилизацията страна като нашата, няма логика да бъдат подпомагани всякакви неидентифицирани субекти на знанието. Има вреда. В този конкретен смисъл, а не с общи фрази и не единствено с пет тематични сектора, би трябвало да бъдат изведени научните приоритети за финансиране.
Нищо подобно няма в стратегията. Заявлението, че ще се финансира качество, няма смисъл, когато не се посочва къде е това качество, което ще бъде стимулирано. А когато до 2013 г. се планира международно оценяване на научната дейност на висши училища с някакви 500 хил. лв., това поражда иронична усмивка, като се знае, че международната оценка преди година само на БАН струваше 400 хил. лв. Които държавата не даде на академията, та трябваше тя да покрие разходите със собствените си приходи поради факта, че държавата не дава на академията за издръжка и за дейност нито стотинка.
Стратегията за научни изследвания е огромна по обем тематика. Затова пред скоби да се ограничим до две съществени грешки в анализа, използван за основа на бъдещи стратегически планове. Впрочем авторите на анализа дори сами си ги признават, но от това нищо не следва, понеже не води до корекции в кратката част на документа, съставляваща самата стратегия. Препоръките от първата част на документа липсват като намерния във втората му част. Създава се впечатление, че

двете са писани от различни хора

които не са общували помежду си. Едната грешка се отнася до научния състав - МОМН отчита като учени единствено онези малко над 4000 изследователи, които все още са останали да работят в БАН и Селкостопанската академия (ССА). Във вузовете работят около 13 500 преподаватели, но те не са причислени към учените. Така държавата сама създава порочната дори според МОМН практика на изкуствено изолиране на висшите училища от научните изследвания.
Втората грешка е с финансирането - в документа се твърди, че по-голямата част от държавните средства за изследвания отиват в институтите на научните организации, а вузовете са слабо финансирани за наука. Грешката идва от счетоводната глупост в структурата на държавния бюджет, в който като пари за наука се пресмятат заплатите, парното и тока на БАН, ССА и други научни публични звена, а за вузовете - единствено онези 5 до 8 млн. лв., които в последните години държавата им дава целево за наука. Заплатите и издръжката на вузовете остават извън сметката. А реалността е, че от две години тъкмо БАН не получава никакви пари за изследвания, държавата й дава само 70% от и без това ниските заплати. Нищо повече. Преди няколко дни в настоятелството на академията, чийто член е Игнатов, той направо каза, че убийство на академичната наука ще продължи и следващите две години! Абсурдно е настоятелство, в което един министър, вместо да се грижи за институцията, продължава войната с нея. 
Същият министър се хвалеше, че със стратегията се дава превес на проектното финансиране. Дали му е известно, че в момента Институтът по микробиология на БАН, например, работи по 50 спечелени проекта по европейски и български програми. И какво? С парите от тези проекти може да се купува апаратура, да се участва в научни форуми по света, но е забранено да се плащат заплати, както и ток, и парно в лабораториите. Тези неща трябва да са осигурени, за да се кандидатства за проект изобщо. А учените в института и тази година ползват по 4 неплатени дни всеки месец, за да компенсират недодадените от Дянков 30% за фонд работна заплата. Така вече са изчерпали разрешения от държавата месец неплатен отпуск. Ако продължава така, в последните месеци на годината ще трябва да се лишат и от трудов стаж. Е, кой нормален мозък, където и да било по света, може да разбере подобен абсурд? И кой нормален млад или стар учен със заплата 300 лв. и без да му се зачита трудов стаж, ще остане да работи в такъв водещ институт, получил най-високия бал при международната оценка? Всеки ще плюе на орисията си тук и ще побърза да реализира квалификацията си на Запад с поне 15 пъти по-висока заплата и всички осигурени лабораторни условия.
С какво проектно финансиране се хвали министър Игнатов и каква стратегия може да има изобщо, ако

целенасочено се унищожават най-качествените

научни структури? Спасяването им от гибел не търпи отлагане не утре, а днес. На това Игнатов отговаря: в бюджетната рамка до 2013 г. не се предвижда ръст на парите за наука, а Дянков вика: sory, ще правите само "вътрешно преразпределение" на едни и същи пари. Иначе в стратегията на МОМН пише например, че фондът за наука на МОМН до 2013 г. щял да стане 80 млн. лв. При положение че в момента той има 5 млн. лв., защото Дянков в последните две години намали парите на този фонд над 6 пъти. Така че тъй наречената стратегия няма връзка с никакви реалности. Всеки мислещ човек е наясно, че тя е само парцален камуфлаж, прикриващ държавното унищожаване на науката.                           
Няма как да отминем един от най-големите нонсенси в т.нар. стратегия. В нея се мъдри дословно скандалната фраза: "Тъй като финансирането на фундаменталните изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите ни училища". Това словосъчетание е абсурдно, понеже тъкмо фундаменталната наука не е директна инвестиция в икономиката и целта й не е да образова, а да създава ново знание. Фундаменталната наука по света намира място най-вече в изследователски центрове като БАН. Нашата стратегия обаче ЗАБРАНЯВА да се финансират фундаментални изследвания в БАН! Сергей Игнатов се хвалеше, че през месец май представил документа пред комисаря на ЕС по науката г-жа Куин и тя много го харесала. Вероятно не й е чел бисерите от съчинението на МОМН. Иначе г-жа Куин много би се смяла над откровената неграмотност на просветното ни министерство.    
Какви са финансовите планове до 2020 г. Дотогова България трябва да увеличи инвестициите за наука и иновации до 1,5% от БВП, като от тях 0,7% ще дава държавата, а 0,8% - икономиката. В момента в ЕС средното ниво на инвестиции за наука е 2% от БВП, целта за 2020 г. е инвестиране на 3%. У нас сега държавата инвестира за наука 0,3% от БВП (последно място в ЕС), бизнесът - 0,16% (според някакви оптимистични сметки). Дори да ги приемем, стратегията иска след 8 години държавата да дава над 2 пъти повече, а бизнесът - 5 пъти повече, но и с тези проценти страната ни ще е много под средното ниво в ЕС.
Иначе стратегията третира науката единствено като част от икономиката и ни връща директно в последните години на соца, когато тя с лозунг бе обявена за

пряка производителна сила

При липсата на финансиране обаче тази сила съвсем изнемощя. На този фон вече са налице и първите последици. Правителството ще изгради през 2012 г. технологичен парк в София с 50 млн. евро от ОП "Конкурентоспособност" на ЕС. В него ще набута какво ли не - от компютърни и "чисти технологии" през земеделие до здравеопазване. Само че технологичният парк - това не са сгради и терени, а са хората, способни да създават наука и иновации. Бедна държава като нашата би трябвало да подпомогне и да използва максимално и веднага наличния потенциал от учени и съществуващи водещи лаборатории, които са с доказани резултати. Включително за създаване на технологични паркове около тях. Така правят впрочем всички по света. Иновациите не падат от небето - идват от науката. У нас ГЕРБ громи науката, но ще прави

"Силиконова долина" на гола поляна

Без да са създаени каквито и да било условия - нито финансови облекчения, нито други лостове за внедряване на научни продукти и за създаване на технологичен бизнес. Освен това за проектите по ОП "Конкурентоспособност" се иска и вътрешно дофинансиране, което доведената до просешка тояга наука няма как да даде. Единственото общо с нея в случая май ще е безвъзмездното ползване на терена на БАН на гара "Искър". За подпомагане дума няма. Парите ще се дават на фирми без научен капацитет - може би ще пуснат на частно жълти стотинки на учени, за да им правят иновациите. Вероятно ГЕРБ иска спешно да изобрази пред Брюксел задвижване на тази най-зле усвоявана досега програма, от чиито над 2,2 млрд. лв. до фирмите ни са стигнали едва 3%.  
Резултатът от тази авантюра ще са още едни потрошени 50 млн. евро, превърнати в хранилка за приближени, скрита зад бутафорни стратегии и "технологични" паркове.