23 Май 2019четвъртък18:18 ч.

Ядрената централа в Натанз, централен Иран, е един от двата обекта, където според споразумението бяха оставени 6104 центрофуги за обогатяване на уран

БЛИЗЪК ИЗТОК

САЩ оказват геополитически рекет срещу Иран

Войната на санкции цели Техеран да мине в американската сфера на интереси

/ брой: 90

автор:Елиана Иванова

visibility 597

Глобалният ред през XXI век следва да се гради чрез средствата на дипломацията, чрез еволюиралите и усъвършенстваните форми на дипломатическо общуване. Изглежда, политическите елити не са научили нищо от събитията на миналия век. Днес сме свидетели на т. нар. "война на санкции" или ако имаме интереси в някоя държава и желаем да наложим влиянието си в нея, но управляващите не са удобни или се противят, им налагаме международни икономически и военни санкции, с което на практика трасираме пътя на гражданска война и свалянето от власт на неудобните персони. САЩ от дълго време се опитват да наложат влиянието и интересите си в региона на Централна Азия, но опитите им нямат голям успех, тъй като азиатските гиганти бдят. Големите регионални играчи като Русия, Китай, Индия и Иран 

желаят да градят собствен азиатски ред

Повод за ескалацията в отношенията между Техеран и Вашингтон е "Съвместният всеобхватен план за действия", известен още като "иранска сделка" или споразумението за иранската ядрена програма. Проблемът е, че цяла група санкции, наложени срещу Иран от САЩ и ЕС, продължават да действат и в момента без оглед на споразумението. При това те засягат въпроси, които не са свързани с военната ядрена програма на Иран.  

Санкциите на САЩ предизвикаха икономическа криза в Иран. Местната валута загуби повече от 60% от стойността си спрямо долара миналата година, докато инфлацията се очаква да достигне 40% тази година. Иранската икономика, която се сви с 3,9% през миналата година, може да спадне с още 6%, заяви МВФ. Тази оценка предшестваше последния кръг от санкции на САЩ срещу иранския нефт. Докато Иран е изправен пред затягането на санкциите от страна на САЩ, иранският президент Хасан Рохани заяви на 11 май, че страната му е под безпрецедентен натиск, сравним с армията на Саддам Хюсеин, която нахлува в Иран през 1980 г. "Днес не може да се каже дали условията са по-добри или по-лоши от периода на войната (1980-1988), но по време на войната с Ирак нямахме проблем с нашите банки, продажби на петрол или внос и износ, а имаше само санкции срещу закупуването на оръжия", каза Рохани, цитиран от иранските медии. "Натискът от врагове е война, безпрецедентна в историята на нашата ислямска революция, но аз не се отчайвам и имам голяма надежда за бъдещето и вярвам, че можем да се справим в тези трудни условия, при условие че сме обединени", допълни Рохани. 

Какво представлява иранското ядрено споразумение? Ядрената сделка е международно споразумение, според което Иран се отказва от ядрените си амбиции, заради които е подозиран в опити да се сдобие с ядрено оръжие, а в замяна се облекчават международните санкции срещу него. На 14 юли 2015 г. шест държави - Китай, Франция, Русия, Великобритания, САЩ и Германия, заедно с ЕС -  се съгласиха да премахнат наложените санкции срещу Иран, като му предоставят по-голям достъп до световната икономика. Преди споразумението Иран имаше около 20 000 центрофуги за обработване и обогатяване на уранова руда. По силата на споразумението страната не може да има повече от 6104 центрофуги на два проверяеми обекта. Иран се съгласи да спре обогатяването на уран в района на Фордо и да го превърне в изотопен изследователски център. Техеран също така се съгласи да позволи инспекции на ключови ядрени съоръжения от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), за да се гарантира спазването им. Все още има противоречия около някои части от споразумението. Ограниченията за центрофугите в Иран трябва да бъдат премахнати след осмата година, а ограниченията върху обогатяването на урана и размера на запасите ще изтекат след 15 години. Някои критици смятат, че е възможно Иран да се върне към ядрената си програма по-рано. Техеран договори също евентуалното премахване на ембарго върху вноса и износа на конвенционални оръжия и балистични ракети, което също предизвика критики. 

Споразумението за ядрената програма на Иран е историческо, но в същото време  представлява и негативен прецедент, защото е доказателство, че 

силните държави могат да притискат по-слабите 

принуждавайки ги да отстъпят по ключови политически теми и по въпроси на националната сигурност. Както е известно, Иран няма ядрено оръжие. Такова оръжие обаче имат съседите му Израел, Индия и Пакистан. Въпреки това Иран трябваше да седне на масата на преговорите и да направи отстъпки, за да получи възможност за равноправно участие в международните процеси. 

Защо САЩ се оттеглиха от сделката с Иран? Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран нарушава духа на сделката, защото не е съюзник, работи срещу американските интереси в Близкия изток, подкрепя тероризма и изнася насилие. Президентът на САЩ иска още ограничения, предвидени в споразумението - като например обогатяването на урана и използването на центрофуги да нямат крайни дати, тоест ограниченията да останат завинаги. "Аз очертах два възможни за пътя напред: или ще поправя катастрофалните недостатъци на сделката, или САЩ ще се оттеглят от нея", отбеляза Доналд Тръмп. Предложенията му включват нови ограничения върху програмата на Иран за балистични ракети и по-строги инспекции на ядрената му програма. 

Междувременно ситуацията между Вашингтон и Техеран ескалира в неделя във връзка с изпратените от САЩ в региона на Близкия изток самолетоносач "Ейбрахам Линкълн" и бомбардировачи Б-52. Освен военен САЩ започнаха да оказват и дипломатически такъв върху съседните на Иран страни като Ирак, за да следват санкциите и да поставят Ислямската република в изолация. В отговор на дипломатическата агресия на Вашингтон иранците дадоха да се разбере, че ако Вашингтон реши да използва военна сила срещу страната, Иран ще отвърне на удара. 

Каква е позицията на ЕС по повод на кризата

Иран ще възобнови обогатяването на уран с пълна сила, ако големите играчи не спазят обещанията си по ядрено споразумение от 2015 г., каза президентът Хасан Рохани. В реч по националната телевизия в сряда Рохани изтъкна, че останалите подписали страни - Великобритания, Франция, Германия, Китай и Русия - имат 60 дни, за да изпълнят обещанията си за защита на иранския петролен и банков сектор от санкциите на САЩ. Рохани заяви, че Иран иска да договори нови условия с останалите партньори по сделката, но призна, че ситуацията е тежка. "Смятахме, че ядрената сделка се нуждае от операция, а болкоуспокояващите през последната година са неефективни", отбеляза Рохани. "Тази операция е за спасяването на сделката, а не за унищожаването й. Ако петте страни се присъединят към преговорите и помогнат на Иран да постигне позитиви в петролния бизнес и банковото дело, Иран ще се върне към ангажиментите си по ядреното споразумение", каза още Хасан Рохани. 

Мохамад Маранди, който е професор в Техеранския университет и взе участие в  преговорите за ядрената сделка през 2015 г. обясни, че стратегията на Иран има за цел да окаже натиск върху останалите партньори по споразумението, особено тези в Европа, да изпълнят обещаните по пакта икономически ползи. Великобритания, Германия и Франция досега не успяха да облекчат финансовия натиск. "Европейците предадоха иранците, защото са подписали ядрена сделка и са дали устна подкрепа, но в действителност те спазват диктата на американския президент. Дали е под принуда или по друг начин, не е от значение за иранците. С неспособността им да спазят ангажиментите си те показват присъщата им слабост", обясни Маранди.  

Трите страни отговориха на изявлението на иранския лидер, осъждайки създалата се ситуация и приканвайки да не се прибягва до твърди мерки. В изявление в четвъртък те също така отхвърлиха 60-дневния ултиматум на Иран, като обещаха да "продължат усилията за узаконяване на търговията с Иран". 

АФИС: БСП води пред ГЕРБ с 1,2%

автор:Дума

visibility 0

Пак пропадна част от новия булевард във Варна

автор:Дума

visibility 16

Жълт код за бури и градушки в 10 области

автор:Дума

visibility 224

Кандидат за летището предлага да построи и стадион

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 97

Най-после пуснаха процедурата за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 97

7,3% по-малко българи са пътували за туризъм

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 97

Тереза Мей подава оставка на 24 май

автор:Дума

visibility 192

Тръмп може да подлежи на импийчмънт

автор:Дума

visibility 228

Русия предотврати терористичен акт

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 97

Елена Йончева: Това е битка за България

автор:Ивелин Николов

visibility 349

/ брой: 97

Златното момче

автор:Павлета Давидова

visibility 394

/ брой: 97

Парламентарна мимикрия

автор:Ростислава Иванова

visibility 215

/ брой: 97

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ