САЩ и ЕС бързат да подпишат ТТИП, защо ли?

Бързай бавно - обичал да повтаря основателят на Римската империя Октавиан Август, според биографа му Гай Светоний. Ние българите също си имаме подобни крилати фрази - "Три пъти мери, един път режи", "Бързата работа - срам за майстора", "Който бърза, бавно стига" и т.н. Ще ни помогне ли мъдростта, натрупана във вековете, за да спрем готвеното "на тъмно" Споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между САЩ и ЕС. Откакто в медиите случайно изтекоха оскъдни сведения около проекта на договора, в Европа се надигна гражданско движение срещу подписването му, провокирано от опасения за здравето на хората, безопасността на стоките и храните, загуба на работни места и конкурентоспособност, които ще ни бъдат наложени.
България е част от този процес, макар по темата да съществува негласно медийно затъмнение. Благодарение на усилията на ДУМА, "Монд дипломатик", в. "Сега", както и на ентусиазма на гражданските активисти от "Солидарна България" и групи, обявили се против генномодифицираните организми (ГМО), добива на шистов газ и други зелени инициативи, страната се включи през октомври 2014 г. в първия общоевропейски протест срещу споразумението. Към момента 4628 българи са сложили подписите си под гражданската петиция (който желае да се присъедини, може да го направи оттук: http://solidbul.eu), настояваща за прекратяване на преговорите. Това обаче далеч не е достатъчно, тъй като процесът не само не спира, а дори се ускорява.
В началото на януари т.г. президентът Барак Обама изведнъж поиска от Конгреса "бърза писта" за преговорите. Тя би позволила на администрацията му да договаря подробностите в търговското споразумение, преди да ги представи пред депутатите, които ще ги одобрят общо, без да обсъждат съдържанието им. Тази позиция на САЩ е разбираема. Нали 95% от потребителите в света са извън границите им. Те не могат просто да пропуснат тази възможност, по думите на Обама. Изненадващо, бързането на американците е посрещнато с аналогично насрещно "тичане" срещу тях. Заяви го новото председателство на Съвета на ЕС в лицето на представители на Латвия, която като втори свой приоритет си поставя за цел до средата на тази година ТТИП да бъде финализирано.
Една от възможните причини за бързането вероятно е Евразийският съюз, който представлява реална алтернатива за партньорство, пазар и разширяване на стокообмена. За никого не е тайна, че Европа губи темпове, пари (към момента рекапитулацията от санкциите и контрасанкциите е загуба над 21 млрд. евро) и привлекателност. Погледнато от тази перспектива, ТТИП ни се представя като едва ли не "лекарство", стимулиращо икономическия растеж и увеличаващо работните места. Така ли е в действителност и какви ще са ефектите от него върху потребителите, малкия и средния бизнес? Тези теми бяха обсъждани на срещата, проведена през седмицата по инициатива на Георги Божинов и ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в парламента с представители на неправителствени организации (виж мненията им в каретата).
През април предстои нов общоевропейски граждански протест срещу Споразумението.
 

Георги Божинов:
Отговорните национални институции декларативно обявяват, че Споразумението ще има изключителна полза за малкия и средния бизнес. Вицепремиерът Кунева заявява, че интересът е огромен и ползите ще бъдат големи. Странно и смущаващо е обаче, че и представител на председателстващите в момента ЕК изрази тук (в Народното събрание б.а.) своите притеснения относно ГМО, че са неприемливи. Нашите опасения са разбираеми, ние не сме сигурни, че нашата общност ще постигне ако не изгодни, то поне паритетни договорености с другата страна. Съществуващите разработки за влиянието на ТТИП върху малкия и средния бизнес са в двата полюса - от положителни, свързани със заетост, с възможности за ръст и развитие, до твърдения за загуба на работни места, за намаляване на заплащането. Предлагам да инициираме среща с Българската стопанска камара, защото това е организацията, която за разлика от правителството и от министъра на икономиката може да застане на страната на малкия и среден бизнес. Европейската левица се събира тази събота в Мадрид и са се обърнали към партиите членки на ПЕС да изложат своето национално виждане как ще се отрази ТТИП на живота, дейността и активността на малките и средни предприятия. Левицата има усещането за тревожни очаквания.  

Иво Христов от "Солидарна България":
Към тревожните точки, изтекли около преговорите по ТТИП се появи и тази, че страните по Споразумението се задължават да синхронизират предварително свои законодателни действия, засягащи сферата, която регулира договора. Това изтече в "Зюддойче цайтунг" преди около седмица, нещо, което не се знаеше по-рано. Въпреки афиширания курс към прозрачност от ЕК не се появиха никакви съобщения освен обичайните, които имахме и през отминалата есен. Така че от обявения курс към прозрачност не сме научили съвършено нищо. Към момента знаем това, което знаехме и преди.
Ако не бъркам, през м. април ще има дебат по ТТИП в ЕП, на който се очаква той да формулира мнение, някаква политическа декларация или друг документ, който да адресират до комисията, съдържащ мнението на парламента като институция. Към момента знаем, че срещу Споразумението се обявяват левите и зелените. Позицията на ПЕС е неясна все още. БСП има изразена позиция, която инвентаризира всички тревоги, които битуват в гражданството. Разбира се, необходим е анализ на потенциалните последствия от договора върху националната икономика, но как да направим анализ, след като ЕК не пропуска никаква информация. Ние можем само да гадаем.

Марияна Христова - граждански активист:
Договореност от типа на ТТИП означава подпис върху бял лист. Веднъж приемайки това Споразумение, ние се съгласяваме с всичко, идващо от САЩ, с тяхната нормативна база за неща, за които ние още нямаме такава. Ние имаме слабости в технологиите, защото разглеждаме нормативната база от гледна точка на най-заинтересованата страна, но не и от гледна точка на потърпевшите. В нашия случай с фракинга и с ГМО - имаме някаква нормативна база в областта на добивните дейности, но тя се отнася до технологии от 1956 г. Подписвайки един такъв договор означава, че ние се съгласяваме с американската практика, която първо приема, че всичко е безопасно и едва след това хората, които обикновено нямат финансови възможности започват да доказват, че компаниите са навредили. Европейските механизми за защита, при положение че при нас важи принципът на предпазливостта - първо компанията да докаже, че нещо е безопасно и тогава да го прилага, нещо, което в САЩ е точно обратното - са тотално несъвместими. Подписвайки Споразумението, ние се съгласяваме, че техните продукти, технологии са безопасни. В същото време икономическите ползи биха били незначителни. Вече се правят проучвания какви ще са отраженията върху малък и среден бизнес. Пагубни.

Драгомир Стойнев:
Аз не виждам как в Европа и особено у нас в България ще бъде допуснато навлизането на ГМО при положение, че хората са против. Целта е нашите европейски стандарти да бъдат преведени към американските. За малките и средни предприятия тук наистина е необходима информация, но факт е, че големите мултинационални компании са главно американски. Америка е държавата, която е уж най-либералната, където има и най-много протекционизъм. Тези компании могат свободно да завладяват пазари, не че сега не го правят, просто ще им бъдат отвързани ръцете. Ние трябва да мислим за потребителите, защото стандартите, които имаме ние, няма да бъдат наложени в САЩ. Обратното. Те ще се опитат да наложат техните стандарти на нас. И това е точката, на която трябва категорично да се противопоставим. За преговорите, докато бях министър, конкретна информация не съм получавал. Всичко е в един много тесен кръг, но ми харесва, че има европейски отпор. Ние в България трябва да се мобилизираме и не толкова партийно колкото граждански, защото това е инициатива, която защитава живота на хората.

Кристиан Вигенин:
Когато подготвяхме нашата позиция за ТТИП, заявихме, че ще направим екип от независими експерти, които да предложат икономическа обосновка и аргументи. Трябва да го направим и да привлечем специалисти от университетите. В ПЕС отдавна тече дискусия по този въпрос и дори имаше такава в САЩ. И там има притеснения относно Споразумението най-вече за работните места и икономиката. И там има много хора, които смятат, че ТТИП ще донесе загуби. Тук трябва да избегнем, според мен, геополитизирането на проблема защото ще се загубят реалните аргументи. Нека се опитаме да стъпим реално на интересите на България, на ЕС и да не се прехвърляме в плоскостта Европа срещу Америка, Америка срещу Русия, защото това ще измести центъра на дебата. Не че и това го няма. Ние имаме два начина да го спрем това споразумение - в Европейския съвет, където заседават правителствените и държавните ръководители, или в Европейския парламент. Мисля, че е много реалистично ЕП да го спре.