Със спомен за миналото Израел гради бъдещето

Млада модерна държава, която уверено върви към прогрес, но същевременно не забравя своите корени и нерадостно минало. Държава магнит за туристите именно заради съчетанието на богата история и впечатляващо настояще. Това е Израел, или поне такъв го видях аз.
Първото ми впечатление от Израел, придобито още в самолета от небесните висини, е километричната и прекрасна плажна ивица, къпеща се в Средиземно море. Завладява ме усещането за екзотика. Кацаме на огромното международно летище Бен Гурион край Тел Авив. Давид Бен Гурион е един от основоположниците на държавата Израел. Думите му, че "Израел възниква не заради, а въпреки пречките", може би най-точно описват съдбата на тази страна.
Жителите на Израел са превърнали небогатата на природни ресурси земя в рай. Интензивно е развито селското стопанство. Сушата е един от най-големите проблеми на Израел, но хората успяват да я преборят. Или както каза президентът Шимон Перес при срещата си с българския премиер Пламен Орешарски - нашето богатство са хората, нашият прогрес е в ръцете на науката и знанието. Голям е опитът на Израел в развитието на високите технологии. Разбира се, туризмът е много развит, с добра инфраструктура.
Огромните - поне в моите очи, невидели много свят, няколколентови магистрали ни отвеждат до Тел Авив. По цялото протежение на брега се извисяват огромни хотели, и хоп - помежду им изникват дълбоки ровове. Досущ като по нашето Черноморие кипи строителсто. Пълно е с кафенета и ресторанчета, примамващи туристите. Наричат Тел Авив "градът, който не спи", подобно на Лондон или пък Ню Йорк тук по всяко време на деня и нощта човек може да се забавлява. Тел Авив е пример за модерен град, съхранил и историята. Тук са модният булевард "Ротшилд", но и старият град Яфо и пристанището - задължителна спирка в Тел Авив.
От Тел Авив се отправяме към доста по-различния Йерусалим - градът, който Израел обявява за своя столица, макар международната общественост да не я приема. Тук са най-важните обществени сгради - министерства, Кнесетът (парламентът), Централната банка на Израел, Министерството на външните работи, Върховният съд, Националният щаб на израелската полиция. Като споменах полиция, няма как да не отбележа мерките за сигурност в Израел. Е, не срещнахме полицаи с автомати по улиците, но пък при посещението при премиера Нетаняху на няколко крачки зад гърба ти, докато трае щателната проверка на документи и багаж и взимането на отпечатъци, стои младеж с пръст на спусъка на автомата. На летището - пак щателна проверка. Разбираемо...
Но да се върнем към над 760-хилядния Йерусалим и неговата атмосфера, умело съчетала история и съвремие. Пътувайки по улиците му, впечатление правят сградите, изградени от местния йерусалимски камък с жълтеникав цвят, както и ниските прозорци на сградите - всичко това е съобразено с климата на страната. Докато в Тел Авив видяхме немалко коли, на които се вееше израелският флаг, то тук, в Йерусалим, освен че задължително присъства на обществените сгради, има го често и по жилищните. Нищо учудващо!
"На тях аз ще дам в дома си и вътре зад стените си спомен и вечно име, което няма да се заличи." От този библейски стих произлиза името на мемориала на жертвите на нацизма в периода 1933-1945 г. "Яд Вашем" в Йерусалим, който е поредната задължителна спирка от всяко пътешествие до Израел. "Яд Вашем", създаден през 1953 г. и разположен на Хар Зикарион (планината Памет) на западния склон на Йерусалим, не е обикновен музей, документирал историята. Той е преживяване, което думите са безсилни да опишат. "Ако искаме да живеем и да завещаем на поколенията, ако вярваме, че трябва да изградим път към бъдещето, тогава трябва преди всичко да помним". Това са думите на проф. Бен Зион Динур, казани за "Яд Вашем". Именно в тях се крие смисълът на този мемориал.
"Яд Вашем" е цял комплекс, състоящ се от няколко мемориала. Експозицията криволичи зигзагообразно през триъгълен тунел. На входа на музея ни посреща 10-минутно видео, показващо еврейския свят преди Холокоста, пресъздаващо атмосферата на ежедневието му. Следващата галерия представя нацистка Германия и нейните антиеврейски политики от началото на възхода й до избухването на Втората световна война. Проследени са драматичните и внезапни промени, наложени от нацистите, трансформацията на евреите в Германия от равноправни граждани до отхвърлени субекти. На екрани са показани филми за еволюцията на антисемитизма в Западния свят, от ранното християнство до модерните времена, както и драматичните събития от 1938 г. - т.нар. Кристална нощ, когато избухва стихиен погром над евреите в Германия и Австрия.
Портретите в следващата галерия показват насилието, грубото отношение на дискредитиране и рестриктивните мерки, целящи да възпрепятстват създаването на полските еврейски квартали. Германците изолират евреите от тяхната среда, крадат имуществото им, ограничават правото им да работят, обричайки ги на принудителен труд. Виждаме и отличителните кръпки със звездата на Давид, които не само символизират абсолютното разделение от останалото население, но и служат за идентифициране на евреите. На края на тази галерия виждаме типичния вагон, използван при депортирането на евреите от техните домове.
Следващата галерия показва съдбата на евреите в завладените от Германия земи в Западна Европа и създаването на еврейските гета. "Окончателното решение на еврейския въпрос" и масовото убийство е представено в отделна потресаваща с фотосите си галерия. Виждаме и айнзацгрупите. Гласовете на малцината спасили се говорят от екраните. Постер показва среща на членове на младежкото движение Хашомер Хатзаир, когато за първи път евреите са подтиквани да се защитават от нацистите.
Най-голямата галерия в музея показва изпълнението на "крайното решение" на еврейския въпрос в Европа и еврейската съпротива в гетата. Изключително живо и въздействащо е показан Холокостът в своята пълнота чрез снимки на депортациите и депортираните от всички краища на Европа до Аушвиц. На друга фотография е майка с децата си, която не знае какво я очаква, след като се качи на влака... Автентичен напречен разрез на товарен вагон създава част от тази експозиция, водеща към последната секция в тази галерия - най-големият лагер на смъртта - Аушвиц-Биркенау.
В галерията Съпротива и спасение е автентичният списък на Шиндлер. Тази секция е опит да се отговори на въпроса какво знае светът за Холокоста и да се покаже неговото мълчание. В галерията Последните евреи са показани ужасяващата вселена на концентрационните лагери и маршовете на смъртта. Експозицията проследява два маршрута - марша на мъжете затворници от Аушвиц-Биркенау и на група жени, принудени да напуснат лагерите в Горна Силезия, за да извървят 800 км до Судетенланд в Чехословакия в смразяващия студ без никаква храна. В края на тази галерия отново чуваме свидетелски разкази на оцелели, които описват момента на свободата. Те са съвсем живи пред нас и говорят за мъката и болката от загубата на близки, за търсенето на любимите хора, за живота между спомена и надеждата, за борбата за ново бъдеще.
Накрая стигаме до Залата на имената. В кръгообразното помещение се съхраняват "свидетелските страници" - кратки биографии на жертви на Холокоста. Над 2 млн. страници все още са празни. Конусовидният таван на залата е отрупан с над 600 фотографии. Всеки посетител може да попълни своята свидетелска страница и даде сведения за жертви или оцелели от Холокоста.
Впечатлени и замислени върху видяното в музея, на изхода пред нас се открива внушителна гледка към Йерусалим. Отправяме се към Залата на паметта с тежки бетонни стени и нисък полусферичен таван, в чийто център гори вечният огън в памет на загиналите.
Продължаваме напред, успявам само да прочета Children's memorial (Детски мемориал) и се озоваваме в тъмно помещение, издълбано в подземна пещера. Нужни са няколко секунди, за да свикне зрението ми с тъмнината, тъй като навън слънчевите лъчи греят безмилостно. Този мемориал е посветен на близо 1,5 млн. еврейски деца, чийто живот без време е прекършен през Холокоста. В мрачното пространство, чийто таван представлява огромна полусфера, блещукат ритуални свещички, създавайки впечатлението за милиони звездици, блещукащи на небесния свод. Монотонен глас безспир произнася имената, възрастта и родната страна на невръстните жертви. Впоследствие разбираме, че мемориалът е построен с щедрите дарения на Абе и Едита Шпигел, чийто син е убит в Аушвиц, когато е едва на 2 години и половина.
Обиколката в този лабиринт продължава не повече от 3-4 минути. На входа леко озадачен от това, пред което предстои да се изправиш в тъмнината, на изхода вече си емоционално разтърсен, със заседнала в гърлото буца - толкова въздействащо и неописуемо е преживяването в Детския мемориал.
След емоционалното преживяване в "Яд Вашем" се отправяме към Стария град на Йерусалим. Не можеш да отидеш в Израел и да не посетиш Стария град на Йерусалим и най-голямата християнска светиня Божи гроб. Това ще е като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Разрушаван много пъти и благославян, Йерусалим е дом на три религии. Влизаме през Джафа гейт, едната от седемте порти на Стария град, и се озоваваме в лабиринта от тесни улички, пазари и храмове. Атмосферата е безкрайно магнетична, от всеки ъгъл лъха история.
Озоваваме се на Виа долороса - Пътят на страданието. Това е тясна, каменна улица, на места стъпаловидна, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлагат всевъзможни сувенири и кипи бурен пазарлък. Не пропускат да ни предложат и злато, истинско. Пътят на Страданието свършва в църквата на Божи гроб. "Плочата на помазанието" е точно срещу входа. Там е било поставено тялото на Христос, когато са го свалили от кръста. Вдясно от входа малка вита стълба ни отвежда до Голгота - възвишението, върху което е разпънат Исус. Тук са последните спирки от Виа долороса. След това се озоваваме в доста голяма зала, в центъра на която има малък храм. Преддверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата на Христос. Влизаме вътре за 1-2 минути - опашката от чакащи е безкрайна, за да се докоснем до Бог.
Излизайки от големия храм, на входа му се натъкваме на българска следа. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия.
В Стария град се намира най-святото място за евреите - Западната стена, или Стената на плача. От векове евреите идват да плачат и да се молят тук. Само тази стена е останала от юдейския храм, който се е издигал тук. Стената е разделена на две части - за мъже и жени, дори входовете са различни. Осеяна е с молещи се, постоянно прииждат нови. Оставяме записаните молитви между камъните и тръгваме, както сме дошли, вървейки с лице към Стената.
Има още какво да се види по Светите земи. Следващия път, живот и здраве.
Йерусалим е мястото, където човек се въздига и достига най-близо до Бога, и не само защото е изграден на хълм. Оттук си тръгваш умиротворен, зареден с Божията любов и надежда. Неслучайно казват, че който посети Стария град на Йерусалим, носи послание за мир.
Посещението в Йерусалим завършва с разходка по Бен Йехуда стрийт - главната пешеходна улица в Йерусалим, изпълнена с кафенета, ресторанти и магазини. Разходка, която те връща пак в съвремието...

Примамливата плажна ивица на Тел Авив

Залата на имената

Кът, посветен на България и спасяването на еврейската общност в страната

Разцепената колона пред храма "Възкресение Господне"

"Яд Вашем"

Отличителният знак Звездата на Давид

Храмът "Възкресение Господне"

Улица в Йерусалим

Виа долороса е осеяна със сергии

Стената на плача
Снимки Авторката