Сърце, обречено на любов

Кънчо Великов

Преди една година ни напусна талантливата поетеса Кинка Константинова (1928-2011). Тя е автор на 38 книги с поезия и проза за възрастни и деца. В "държавата на българските поети" Кинка Константинова има своя територия. Характерен белег на нейния лиричен глас е любовта. Любовта във всичките й измерения. Любов към човека до нас, любов към цветята и птиците, любов към България. Любовта за поетесата беше начин на живот, смисъл на всекидневието. А то не винаги е грейнала слънчева утрин или красиво разтворена чашка на цвете. Но Кинка Константинова намираше сили да посрещне предизвикателствата на деня чрез своите осмислени с годините нравствени позиции.
Редактор на първата й стихосбирка "Гората" не е някой друг, а големият български поет Никола Фурнаджиев. И се зареждат една след друга следващите книги на поетесата "Пътека", "Обичам те", "Сърцебиене", "Съкровище"...
Че любовната тема доминира в творчеството на Кинка Константинова го доказват много от заглавията на последните й книги: "Любовно питие", "Когато моето сърце е с мен", "Китка за обич", "Яростна любов"...

Кинка Константинова на своя поетична вечер заедно с дъщеря си проф. Благовеста Константинова и внучката си Благовеста Ангелова

Любовта, тази неразгадана тайна, това велико чудо, с което създателят ни е дарил или наказал, движи перото на поетесата. Тя се радва и страда от въпросите, с които любовта я разкъсва. Крехка и уязвима, лиричната героиня на Кинка Константинова се бори за своята любов и побеждава, защото има ведро отношение към всичко красиво, което я заобикаля в това настръхнало време. Любовта дава сили, поражда желанието да прегърне дървото, да погали тревата, да полети с птиците.
Книгата "Китка за обич" е своеобразен водител по стръмните пътеки на любовта. Влогът от думи и изрази, типични за народната песен, талантливо е вплетен в контекста на стиховете. Те внушават любов към изконните ценности на националната ни духовност.
В нашето прагматично време, когато губят стойност духовните богатства, съхранили ни като народ, е необходима голяма морална устойчивост, за да заявиш "Аз съм българка", както това направи с едноименната си книга Кинка Константинова. Тази стихосбирка е знаменателен знак, че нейната поезия не остава в сферата на личното преживяване. В нея поетесата изповядва своята вяра, че българското име ще пребъде във времето, независимо от всичко:

Не, няма да изчезне българският род-
все още има дъщери чудесни
презрели чуждото, запели наши песни
и спастрили прабабините сили,
които български юнаци са родили.
             ("Няма да изчезнем")
 
Бедност, корупция и инфлация - това са темите в книгата на поетесата "Яростна любов". В нея подобно на зографския монах тя се стреми да събуди националното ни самочувствие: Овчици ли сме, Боже мой, кажете?/ Потомци ли сме на Иван Асен и Самуил - царете?... Така тревогата за днешния ден става тревога и за бъдещето на България.
Ценното в лириката на Кинка Константинова е това, че тя не робува на привнесени схеми и клишета. Това е самородно изповедна поезия. Същността на нейното ядро е любовта. Поетесата е съпричастна с нея, готова е да я сподели с любимото същество и да я дари на него и на родината. Внушенията, магията на думите, мелодиката на стиха са по-силни от всичко, което би могло да се каже за личността и поезията на Кинка Константинова.


Музикално-поетичен концерт

По повод годишнината от кончината на Кинка Константинова днес от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" ще се състои музикално-поетичен концерт. В програмата са включени песни и вокални цикли по стихове на поетесата от Парашкев Хаджиев, Михаил Пеков, Стоян Ангелов и Благовеста Константинова в изпълнение на проф. Благовеста Константинова, Елица Нешевска, Кристина Александрова, Благовеста Ангелова и Ива Бизева. Стихове от Кинка Константинова ще рецитира проф. Цонка Великова.