Сърбия тръгна по трънливия път на преговорите с ЕС

Върховният представител на ЕС за външна политика и сигурност Катрин Аштън съобщи в края на миналата година, че Сърбия има зелена светлина за започване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Първият вицепремиер на западната ни съседка Александър Вучич уточни, че преговорите се очаква да стартират официално на 21 януари през 2014 г., докато първоначалните информации определяха датата 14 януари като начална.
Преговорите ще започнат под егидата на новото шестмесечно председателство на ЕС от страна на Гърция. На това се гледа като на един много положителен елемент от страна на Белград с оглед на дългогодишните почти безоблачни сръбско-гръцки отношения (не трябва да се пропуска фактът, че Гърция е една от малкото страни членки на Евросъюза, които и до този момент не са признали косовската независимост). От тази гледна точка най-вероятно в Белград очакват, че по времето на гръцкото председателство ще напреднат чувствително в преговорния процес, а дори може и да успеят да затворят някои от главите в него, като "Образование", "Култура" и пр.
В извънредно обръщение към нацията по националната телевизия РТС премиерът на Сърбия Ивица Дачич благодари на президента на страната Томислав Николич и на Александър Вучич за титаничните усилия, които двамата са положили, за да се стигне до етапа начало на преговорите. Дачич също така подчерта, че "началото на преговорите е краят на едно много тежко време за Сърбия". Дачич също така съобщи, че казусът с независимостта на Косово няма да бъде използван като аргумент против Сърбия в процеса на преговорите.
Не може да се отрече, че Белград направи огромни крачки и компромиси, за да успее да реализира началото на преговорния процес. В тази насока особено място заемат директните преговори между косовския премиер Хашим Тачи и Ивица Дачич под благия поглед на баронеса Аштън в Брюксел. Досега Дачич и Тачи са се срещали точно 20 пъти и безспорен факт е, че отношениеята между Белград и Прищина са до голяма степен нормални и диалогът върви, макар и бавно, напред. По този начин правителството в Сърбия показа, че има волята и огромното желание да върви по пътя на европейската интеграция и декларациите от времето на президента Тадич са останали в миналото.
Във вътрешнополитически аспект управляващата коалиция в западната ни съседка изглежда повече от стабилна. Една от най-основните стратегически външнополитически цели е реализирана, както и в икономически аспект, започва строителството на газопровода "Южен поток" през сръбска територия. Неслучайно Дачич не пропусна да отбележи, че понастоящем изборите в Сърбия не стоят на дневен ред.
Обикновеният сърбин обаче въобще не изглежда въодушевен, нито се забелязва особена еуфория на улиците по големите сръбски градове. Сръбската икономика и финанси са в изключително тежко състояние, безработицата в страната надхвърля официално 24%, а неофициално и Господ не знае. А реформите, които предстоят основно в сферата на държавната администрация, предвещават нови съкращения на работни места и нова вълна към и без това сериозната армия безработни. Същото очаква и големите държавни мастодонти в Сърбия - националният Телеком, Националната енергийна компания, държавните електроразпределителни дружества... Структурните реформи ще са много болезнени, но са и необходимо условие за Сърбия по пътя й към членството.
А че този път ще бъде трънлив, дълъг и не особено приятен се подкрепя и от факта, че Белград ще трябва да отвори и затвори 35 преговорни глави. Последният присъединил се член на ЕС Хърватска успя да направи тази стъпка след "само" 27 глави, а България и Румъния се справиха с 25... Критериите и летвата за Сърбия ще са особено високи и ако някой от държавните ръководители на съседите ни си прави илюзията, че преговорите ще са леки и бързи, много горчиво се е излъгал. При най-оптимистичния сценарий западната ни съседка ще преговаря поне 6-7 години. Успоредно с това зоркото око на Брюксел ще бди и много, много внимателно ще наблюдава, преценява и оценява всеки един сегмент и нюанс от обществено-политическия и икономическия живот в страната. Особено след скандалите, съпътстващи присъединяването на една друга бивша югорепублика - Хърватска, през юли м.г. (само за няколко месеца след присъединяването си Загреб успя да се изпокара както със съседите си страни членки на ЕС, така и с един от най-важните играчи в Евросъюза - Германия). И за да няма втора Хърватска, Еврокомисията, най-меко казано, няма да действа по отношение на Белград с кадифена ръкавица. 
Остава още един важен момент, който се премълчава и от Сърбия, и от Брюксел. Става въпрос за членството на Белград в НАТО. Няма страна членка от бившия социалистически блок, която да се присъедини към ЕС, преди да беше направила тази стъпка по отношение на Североатлантическия съюз. Дали Сърбия ще бъде изключение от правилото? Едва ли... Колкото и да не се харесва на сръбското обществено мнение, то ще трябва да преглътне и този факт, както преглътна и нормализацията на отношенията с Косово. Иначе може да се повтори турският модел за присъединяване - т.е. преговори до дупка.