12 Юли 2020неделя21:37 ч.

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел и Александър Вучич по време на срещата им този януари в Белград...

ГЛОБУС

Сърбия се е запътила към „пъстър парламент“

С падането на парламентарния праг от 5% на 3% президентът Вучич и партията му се надява да парират обвиненията в диктатура

/ брой: 112

автор:Зорница Илиева

visibility 1177

На 21 юни в Сърбия ще се проведат парламетарни избори. Не е за вярване как може по едно и също време да се казва, че – от една страна - членството в ЕС е стратегическа цел на страната ти, а от друга - да се поставят из Белград билбордове със „Спасибо, брате Путин” и  „Хвала, брате Си”. И от трета да се готвиш за парламентарни и местни избори, които определяш за „съдбовни”. Факт е обаче, че сръбският президент Александър Вучич го прави и колкото и да е странно -  получава му се. А дни по-късно, на 24 юни, Вучич ще се нареди до Путин на отложения парад на Червения площад за 75-годишнина от победата във Втората световна война. Както каза неотдавна при посещение в Белград  русикят миистър на отбраната Сергей Шойгу, „няма такъв като Вучич”. Така се действа в кампания за спечелване на избори.

 

Фактор на Балканите

 

Междувременно Вучич  получи писмо оот китайския президент Си Цзинпин, който го уверява, че „съм готов да положа усилия за непрекъснато задълбочаване на двустранните отношения и сътрудничество, за запазване на международното право и справедливост, за изграждане на общата съдба на човечеството”. Определено се дава нов тласък на връзките между Сърбия и Китай, което би трябвало да помогне да се реализира в кратък срок и откриването на директен полет между Белград и Пекин, например. Поне такива са обещанията след пореден телефонен разговор между Вучич и Си Цзинпин.

Но все пак не бива да се забравя, че като повечето сърби Вучич си има една болка и тя се казва Косово.  Когато заявяваш, че „трябва да се опитаме да минем през иглени уши и да видим какво можем да получим и да се борим, за да запазим мира и бъдещето”, ти определено си убеден, че „няма щастливо решение за Сърбия, щом става дума за Косово”. Но това не пречи да признаеш пред народа си, че „не е работа на президента на Сърбия да мами хората, когато ще има силен натиск върху Сърбия заради Косово през следващите шест месеца или години”. Ако е за години, значи печелиш точки чрез протакане, което дава възможност за повече отстъпки в собствена полза в преговори, които си приел да се водят под егидата на ЕС и САЩ. Без значение, че си в постоянна връзка русикя посланик Александър Боцан-Харченко и очакваш на 18-19 юни да ти гостува русикя външен министър Сергей Лавров. Очакваш и през октомври Путин да присъства на церемонията в Белград по повод приключване на ремонта на свещения за сърбите катедрален храм „Свети Сава”.

Разбира се, че гостуването на Лавров в навечерието на изборите в Сърбия е пряко доказателство за външнополитическия курс, който следва Белград. От своя страна, Русия е потвърдила, че ще се съобрази с решение, което е приемливо за Сърбия.

Но веднага след изборите посещение в столицата на Сърбия ще направи и Мирослав Лайчак, официалният представител на ЕС за преговорния процес между Белград и Прищина. А ЕС е декларирал, че настоява да бъде водещ посредник в този процес.

Процес, който получи шанс за възобновяване, след като новото правителство в Косово на Хоти взе решение да отпаднат митата срещу вноса на сръбски стоки в страната. Това условието на Сърбия е изпълнено след силен западен натиск, който стигна дори до падане на законно избрано правителство на Албен Курти след вот на недоверие, внесен от коалиционен партньор. Детайлът е, че в новото правителство гласовете на „Сръбска листа” имат решаващо значение, а тази партия е под пряко влияние на Белград. Отново доказателство за начина, по който Сърбия реализира външна политика в региона, включително в Косово, и как възнамерява да влияе на процесите.

Няма съмнение, че такава политика поставя Сърбия в позиция на фактор в геополитическите игри на Балканите, защото с нейните „дълги ръце” в Босна и Херцаговина, Черна гора, Северна Македония, да не говорим за Косово, играчи като САЩ, Русия, ЕС или Китай неминуемо трябва да се съобразяват. Защото става въпрос както за отчитане на влияние, така и за твърдост при отстояване на интереси, което Вучич се старае да демонстрира. Макар и да се жали как „никой не ни е питал за нищо, сякаш не става въпрос за нашата страна и за нещо, от което ние се интересуваме”.

Президентът със своята Сръбска прогресивна партия (СПП) управлява вече 8 години е на власт в Белград. Те постигнаха нещо, което „никога не сме мислели, че ще постигнем”. Става въпрос за обявеното от Евростат, че „Сърбия е най-бързо развиващата се икономика в Европа през първото тримесечие на 2020 г”. Постигнат е ръст от 5% на БВП, а средната работната заплата е 510 евро. „Гордея се с това”, заявява Вучич и няма капка съмнение, че неговата СПП ще спечели изборите на 21 юни. Редица прогнози сочат, че над 55% от гласовете на сърбите ще са за СПП. Новото при тези избори е, че още през март Вучич наложи намаляване на прага от 5% на 3% за влизане в Скупщината. Така се очертава един „цветен” парламент - с повече малки партии в него. Това ще осигури на Вучич възможността да бде помирител в политическите битки, които няма съмнение, че ще се водят сред избраните депутати от различните малки партии.  Защото сред тях ще има крайни радикали като  Воислав Шешел или дори съдени от международния съд в Хага като капитан Драган, а това не може да не предизвиква онези депутати, които се изживяват като представители на демократичните прозападно ориентирани сили в Сърбия. В такава ситуация никой, особено на Запад, не може да обвинява Вучич, че  е авторитарен лидер, защото в Скупщината ще има представители на повече политически партии.

    

Нови лица в Скупщината

  

Самата СПП ще бъде доста обновена, уверява Вучич. Медиите в Сърбия предполагат, че над 50% от депутатите от СПП ще са нови лица. Някои допускат, че Вучич ще смени  поне половината си министри, но никой не споменава за смяна на премиера след изборите - Ана Бърнабич е онази опора в правителството и зад граница, от която има нужда президентът. Той подчертава, че е „важно за Сърбия да има силно правителство след изборите” и това е доказателство,че ще продължи да разчита на доказали се политици. Или както се изразява, „вярвам в работата, отдадеността и всеотдайността, както и в отговорните хора”. Сигурно затова с убеденост твърди, че през 2025 г средната работна заплата в страната ще е 900 евро, „стига да има мир”. Приобщава гласоподаватели, но споменаването на „мир и сигурност” е сигнал, че си дава сметка за обстановката в региона, която оределено не е много спокойно. Случващото се на геополитическата сцена, където конфронтационните сблъсъци между големите играчи не стихват и за миг, намира отражение и на Балканите.

Дали защото по бащина линия предците му произлизат от Босна и са били потърпевши от войната през 90-ге години, дали защото е завършил „Право” в Белградския университет, а после е учил английски в Брайтън и е работил като търговец в Лондон, дали защото е взимал интервю като журналист от Радован Караджич и е играл шах с Радко Младич, дали защото е бил министър на информацията и отбраната при Слободан Милошевич, но 50-годишният Вучич, висок 1.99 м, умело върти кормилото на властта в Белград, въпреки високия си ръст от 1.99 метра, и намира начин да отбива с добре обмислен пас упреците, че е диктатор, наложил „пълна хватка върху медиите в Сърбия”. Това е постоянно твърдение на опозиционните лидери в Сърбия. Някои от тези лидери обявиха, че ще бойкотират изборите, които на 26 април бяха отложени за 21 юни заради коронавирусната пандемия. Мотивът е, че липсват елементарни условия за провеждане на свободни парламентарни избори. Но определянето на самата дата за избори Вучич е посочил след среща с онези опозиционни партии, които са заявили, че ще участват. Още повече, че Матю Палмър, помощник-държавен секретар и специален представител на Вашингтон за Балканите, вече бе заявил, че „ условията в Сърбия за изборите не са идеални, особени при медиите, но бойкотът не е решение”.

 

Политическата палитра

 

Няма съмнение, че при участие в избори гласът на опозицията би се чувал по-ясно и разбираемо за обществото. След толкова протести в началото на годината срещу управлението на Вучич, редно е да се участва, за да се докаже не само присъствие, но и идеи за различно бъдеще на Сърбия. Едно е Драган Джилас, лидер на „Партия на свобода и правда”, да се оплаква, че под прозорците му скандирали привърженици на СПП с викове „Джилас е крадец” и плашели децата му, а друго е да спечелиш достатъчно гласове, за да се реализират идеите ти в Скупщината. Другия опозиционен лидер Бошко Обрадович, който е лидер на партията „Двери”,  в писмено изявление иска изборите да бъдат отложени, защото СПП е организирала проникване в сгради на опозицията, включително в присъствието на деца, и това било „сигнал за гражданска война в страната”. Движение „Обединена демократична Сърбия” и „Движение за свободни граждани“ с лидер Сергей Трифонович тези дни наричат събитията в Сърбия „чист терор”. Основна опозиционна сила „Съюзът на Сърбия” обвинява, че „властта е пресекла линията на цивилизационната политическа компетентност и здравия разум”. Влезли са в „мръсна фаза”. Всимко това е нормално за една предизборна кампания, макар че масовите митинги са забранени, защото КОВИД-19 не е напуснал територията на Сърбия.

От своя страна проправителствените медии, които са повечето в Сърбия  нападат опозицията с обвинения, че са „чуждестранни подставени лица” и не дават право на отговор. Появяват се обаче в Белград цитати на „Фриъдъм хауз“, че „в Сърбия и Черна гора независимите журналисти и опозиционни лидери са изправени пред непрекъснат тормоз, сплашване и дори насилие”. Сърбия е била класирана с най-голям спад на демократичните свободи. И все пак съществуващото обществено разочарование, особено в ситуация на епидемия,  наистина не доведе до някаква промяна в настоенията на населението. СПП не напразно очаква, че обявената пандемия и постигнатите успехи срещу  КОВИД-19  ще допринесат за предизвестената победа.

 

Сигналът към София

 

Независимо от това, залагат на твърда реторика и (особено важно за нас) на отношенията със съседните страни. Не само се поддържат старите връзки с дадени представители в БиХ, Черна гора, Северна Македония или Косово, където има достатъчно сърби граждани на тези страни, а и висопоставени поитици в Белград намират поводи за критични изявления към позиции на политици в тези бивши югорепублики. Като онова изявление на министра на отбраната Александър Вулин. Раздразнен от думи на македонския президента Стево Пендаровски в Скопие за неприемливостта на идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово, Вулин нагло заявиу че „никой не се интересува от мнението му, дори в Македония и да си мисли на онзи език, който само ние признаваме”. Дали това не е сигнал и към София? Весик случай е повод за размисъл в нашите институции. Външния министър Ивица Дачич предсказва „братоубийствена война между сърби и черногорци” заради решението на Подгорица да арестува епископ на Сръбската православна църква (СПЦ), който действа официално в Черна гора и с привърженици е протестирал срещу законопроект срещу отнемането на имоти на СПП в Черна гора. Е, освободили са го набързо след намеса на Белград, но конфликтът между Сърбия и Черна гора не е отшумял. Особено ако се активират отново опити за признаване на независима Черногорска Църква.

Подобни конфликтни ситуации Белград има с всички свои съседи, но не може да се отрече, че както поддържа огъня, така и не  къса връзки. С благи думи за братство и приятелство реализира политики познати като „моркова” или „мека сила”, за да съхрани влияние и задкулисно присъствие във вътрешен план.

Каквито и да са анализите, на 21 юни ще се изберат депутати в Скупщината, която според Конституцията  е еднокамерен парламент с 250 депутати с 4-годишен мандат. Досега приоритетите на действащото правителство на Ана Бърнабич бяха „икономически напредък, образование и дигитализация”. Какво ли ще избере Вучич за следващия мандат? Определено - „Сърбия над всичко”. 

Хиляди на протест срещу корупцията и мафията

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 131

Президентът поиска оставка на кабинета и главния прокурор

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 131

Христо Иванов: МВР се контролира от Пеевски

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 131

ЕЦБ поема надзора на банките у нас

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 131

300 хил. фирми излизат на свободния пазар на ток

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 131

Газът поскъпва от август

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 131

Заведенията със специален знак, че спазват мерките

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 131

В Русия успешно изпробват ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 131

Ердоган: Градим велика Турция

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 131

Трансфер на капитали у нас извършвал Заев

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 131

Продължава диалогът Белград-Прищина

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 131

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 135

/ брой: 131

Пешеходци срещу автомобили

автор:Деси Велева

visibility 54

/ брой: 131

Израстването на едно общество

автор:Милена Милошева

visibility 68

/ брой: 131

Изповед на една 60-годишна жена

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ