Сара Вагенкнехт разтърси германската политика

Стивън ЕРЛАНГЕР, кореспондент на „Ню Йорк Таймс“    

След успешна кариера в Комунистическата и Лявата партия, 55-годишната Вагенкнехт основа своя собствена формация - „Алианс на Сара Вагенкнехт“. Създадена едва през януари 2024 г., партията излетя като ракета.
За разлика от „Алтернатива за Германия“, тя подкрепя конституционната демокрация и отхвърля оттеглянето на Германия от Европейския съюз и НАТО. Ето защо нейната кандидатура изглежда „по-безопасна“ за германците, ядосани на сегашното правителство, загрижени за миграцията и разтревожени от конфликта с Русия и американското подтисничество, но нежелаещи да подкрепят профашистка партия.
Вагенкнехт смята, че Владимир Путин, който се бори срещу разширяването на НАТО, е прав по своему. Според нея „напълно очевидно е, че този съюз не осигури мир, а напротив, само изостри конфронтацията“.
Затова тя осъжда руската специална операция в Украйна, но се стреми към най-скорошно прекратяване на военните действия чрез преговори и възнамерява да ограничи германската подкрепа за Киев. „Няма друг начин, освен да се водят преговори, за да престанат да загиват хора. По принцип нямам доверие на Путин, но трябва да се опитаме да намерим компромис“, казва Вагенкнехт.
Нейният жизнен път и политическа кариера заслужават внимание. Тя е родена през 1969 г. в Източна Германия. Майка й е германка от артистичните среди, която търгува с предмети на изкуството. Баща й е иранец, дошъл да учи в Западен Берлин. Когато е била на три години, баща й се върнал в Иран. Тя е отгледана от своите баба и дядо в малко селце в Тюрингия, където, по нейното собствено признание, редовно е била обиждана заради смесения си произход и по-тъмната си кожа.
Вагенкнехт рано се увлича от политиката. На 19 години, няколко месеца преди падането на Берлинската стена, тя се присъединява към Комунистическата партия, надявайки се да предотврати предстоящия колапс на държавата.
След 1989 г. тя постъпва в университет и завършва със защита на докторска степен. Вагенкнехт остава вярна на бившата ръководна партия, отхвърляйки капитализма и капитулацията пред Запада. През 2004 г. става член на Европейския парламент.
Що се отнася до традиционните центристки партии, те според нея са приели приватизацията, дерегулацията и неолиберализма. Това развитие на събитията е ощетило мнозинството от гражданите и ги е лишило от стабилност. Тя добавя: „Много хора отхвърлят това и затова тези партии губят подкрепа.“
Нейният сънародник Карстен Шнайдер, представител на федералното правителство в Източна Германия, подчертава нестабилността на подкрепата за партиите на изток след падането на Берлинската стена. Вагенкнехт умело се възползва от „примитивния антиамериканизъм“, представяйки Германия като „голяма Швейцария“ сред свръхдържавите, като същевременно се носи на вълната на антиимиграционната реакция и антиелитаризма. „Да кажем, че тя е като пианистка“, казва той с неволно възхищение.
При въпроса дали нейната малка партия с тайнствен членски състав изповядва ленински принципи, Вагенкнехт загубва нервите си. „Ленинизмът няма нищо общо тук“ - сопва се тя. - Това е просто опит да се изгради партия, в която няма да се стичат авантюристи или радикали." Тя припомни, че "Алтернативата" е започнала като партия с консервативни икономически възгледи.
Не можеш да наречеш Шнайдер неин голям фен. „Тя е от тези, които си играят със страховете на хората и техния хуманизъм и миролюбие“, смята той. Той се притеснява, че тя ще „отпусне юздите“ за „Алтернативата“ и ще допусне техните „ултранационалистически“ идеи в голямата политика...