Санкциите убиват германската химическа индустрия

Виктор Турмаков

Благодарение на санкциите Европа прекрати зависимостта си от руски газ, за да стане също толкова зависима от руските химически и минерални торове. Бундесрепубликата почти изцяло спря вноса на руско синьо гориво, особено след взривяването на двете разклонения на лежащите по дъното на Балтийско море "Северни потоци" и го замени със значително по-скъпия предимно американски втечнен природен газ. Същевременно продължава процесът на затварянето на атомните електроцентрали. От това последва скок до небето на цената на тока за индустриалните потребители. Така най-енергоемките индустрии в Германия бяха принудени да намаляват производството, включително химическото.

Сериозен удар беше нанесен на производителите на химически торове. Разходите за производство на торове с надпис "Произведено в Германия" са се увеличили с цели 150% - в резултат на това производството им стана нерентабилно. Титанът БАСФ вече обяви затварянето на своя завод за амоняк в Лудвигсхафен. 

Откъде германските фермери получават своите торове сега? Познахте. От руските производители, които ще броят печалби. Германският вестник "Билд" съобщи, че страната е била принудена петкратно да увеличи вноса на руски земеделски торове, които предвидливо са изключени от антируските санкции.

Свен Шулце, министър на икономиката и земеделието на провинция Саксония-Анхалт, каза пред изданието, че цялата индустрия за торове в Германия търпи огромни загуби. В същото време Руската федерация поради спада на износа, има газ в излишък и може да засили значително производството на урея и амоняк и да ги изнася на доста изгодна цена. От материала на изданието следва, че Германия вече образно казано не е наркоман за руски газ, но силно зависи от нея за изхранването си. 

Германия няма възможност да внася от Европа, защото се оказва, че като цяло европейската индустрия е била зависима от природен газ. Така точно преди година на практика беше спряно производството на торове в мощностите на полската "Група Азот", един от най-големите играчи в света. По-специално, беше жертвано производството на урея и азотни торове. Проблемите на поляците щяха да останат техен личен проблем, но "Група Азот" е един от най-големите доставчици на германския пазар. 

Германия трудно ще разчита и на други източници на наторяване. Така норвежката "Яра" трябваше да намали капацитета си с 40%. Британската "Си-Еф" едва смогва да помогне на откъсналото се от Европа след Брекзит земеделие на Острова. Така, положението, както се казва, е до коляно. И не говорим само за торовете. 

След година и половина санкции най-голямата икономика в Европа, германската, се превърна от лидер на растежа в шампион на икономическия спад. За трето поредно тримесечие тя отбелязва свлачище в икономиката. През 2023 г. тя може да стане единствената голяма икономика със свиващ се БВП, предупреждава МВФ. 

Що се отнася до Русия, загубата на европейския пазар за продажби, разбира се, удари приходите на "Газпром" и бюджета. Но производителите на торове тази година започнаха да възстановяват износа на своите продукти и да градят нови мощности. 

Газът, като не се изнася, трябва да се преработва, а това носи допълнителни печалби, особено след сериозни вложения в производствените мощности. Потреблението на торове расте и в самата Русия. През последните 15 години руските фермери вече са увеличили повече от три пъти потреблението на торове до рекордните близо 6 милиона тона през 2022 г. Според прогнозите потреблението на минерални торове в Русия ще надхвърли 11 милиона тона благодарение на 2 трилиона рубли инвестиции от производителите в разширяване на капацитета и логистиката. 

Историята с антируските санкции се повтаря до известна степен и с торовете. Русия беше ударена със санкции и цената на определени стоки стана неудобна - някои дори изчезнаха от рафтовете. Но Федерацията не е изолирана от целия свят, а от Европа и САЩ. Така руснаците с кисело изражение на лицето заменят АйФоните с "Хуавей" и "Сяоми" и се прекачват от "Фолксваген"-а на китайските "Джили" и "Хавал". 

Местните компании виждат в цялата тази история възможности и започват собствено производство. В момента Русия е вече водещ износител на хранителни продукти за света. След като я отрязаха от испански хамон и италианска моцарела, местните производители вече произвеждат еквиваленти, които не отстъпват на оригиналите. В момента тече замяна на лекарствата, следват другите наукоемки и съответно носещи допълнителна печалба индустрии. След време кой знае, може да излезе и реално местен автомобил, а не нещо сглобено в завода в Нижни Тагил от китайски чаркове. Да припомним и скорошните данни от контролираната от САЩ Световна банка - БВП на Русия по паритет на покупателната способност е вече пета в света. Задминавайки задъхващата се Германия.

Но човек може без возило, но не и без храна. А за успешно земеделие е нужна тор. "Блумбърг" предлага алтернатива. "Недостигът на изкуствен тор най-накрая дава шанс на оборския", пише изданието. Дори предлага големите градове да преработват отпадъчните води и да предават на фермерите. Да - по-миризливо е, но трябва да се правят жертви в името на демокрацията. Световният пазар на естествената тор през 2025 г. щял да достигне размер от милиард долара.

И на фона на разпадащата се икономика на вече бившия локомотив на европейската икономика и предложенията да видим отговора вътре в себе си, стана отчайващо актуална и буквална по значение старата поговорка, разпространена сред творческите личности, че ако твърде много се напъваш, няма да излезе газ, а нещо в твърдо агрегатно състояние. 

Разбира се, има и по-благоуханна алтернатива.  Нека перифразираме класическия научнофантастичен роман "Дюн" - "Газът трябва да тече". Само неговите постоянни доставки на дългосрочни договори през тръбопровод могат да смъкнат цената на всичко, и на тока, и на производството. Единствено завръщането на плодотворното сътрудничество между богатата на ресурси Русия и инженерния тевтонски гений може да осигури икономическото оцеляване на Стария свят, част от който е и България.